сряда, декември 06, 2006

Web Album


Имам си вече picasa web albim. Има още малко да се пипнат някои неща, но и сега си е в приличен вид.
Най-готиното е, че могат да се слагат коментари към снимките и си има notifications, когато например някой ми е постнал коментар към снимка или пък, когато някой приятел, чийто албум съм си добавила във favourites е upload-нал нови снимки (много се радвам на коментари, както в блога, така и в web album-a...).
Чувствам се много доволно, досега не виждах смисъл човек да си прави Online album, обаче сега ме е обхванал такъв ентусазъм, че ако можеше, всичките снимки щях да си upload-на.
Е, засега са само 4 албумчета - My Best(най-добрите снимки, които аз съм правила), Narcissism (мои снимки), My Favourites (любимите ми снимки, които обаче не са правени от мене) и My Friends & I (снимки си приятелите ми. Уви не можах да си открия снимка с Панайот, но това е поправимо :) ).

(Време за реклама:) С новата Picasa uploadvaneto на снимки в web album-ите става буквално с 1 кликване. Дори автоматично си ги resize-ва... Аз като един абсолютен google fan, не мога да не им се зарадвам на перфектно свършената работа :)

неделя, декември 03, 2006

I'm back

Кофти се получи така, че от страшно много време не мога да се хвана да напиша нещо в блога. А толкова много неща ми се искаше да опиша.Общо взето в последно време откривам много неща за себе си, не знам дали сега ще се сетя всичко, което съм искала да пиша, но....
Ето част от един draft, който щях да постна преди 2 седмици, ако го бях довършила...
"Тъй като все по-рядко се прибирам в Габрово, се чувствам много странно, когато Мошито ми разказва за нещата , които я вълнуват. Веднага в главата ми нахлуват спомени за това какво аз съм правила на нейната възраст и в ситуациите, които тя ми описва. Въпреки, че сме с доста различни характери и темпераменти, явно минаваме по подобни пътища в някои отношения. Имам усещането, че в някои моменти се връщам няколко години назад, напълно разбирам всичко, което преживява. Малко е трудно да даваш съвети на тийнейджър, но аз се опитвам да дам всичко от себе си. Малко трудно ми е да и обясня защо нещата, които тя прави сега са нормални наистина да ги прави сега, а не като стане на 25 например. На 16 (почти 17 дори) човек се стреми да открие кой е и затова всичко ти се случва високоскоростно.
Сега си седя на стола слушам playlist, който не съм слушала от години и си мисля за неща, които също са ми се случвали преди години.
Неща, които чувствам едновременно близки и далечни. Далечни, понеже тогава бях съвсем друг човек, а близки, защото сега повечето от тях се случват отново, но със значителни модификации. Нали в една песен на Руши се пееше "Всичко се връща"... отвратителна песен между другото, но има известна истина в нея... зависи от каква гледна точка виждаш нещата обаче."
...
и т.н... когато писах това, бях в малко носталгично и (не мога да намеря подходящата дума) настроение. Открих в себе си неща, които никога не съм вярвала, че може да съществуват в мене. И в следствие на това ходех като блъсната от трактор 4-5 дена. За потресаващото беше, не събитията, които провокираха целия този срив във мене (което на много хора би им се сторило странно), а самото откритие, че в мене съществуват неща, които с години съм била убедена, че в мене ги няма. Да откриеш, че си мамил заблуждавал себе си е много по-травмиращо отколкото да откриеш, че те е е предал друг човек(второто слава Богу, само веднъж ми се е случвало).

четвъртък, ноември 09, 2006

Спокойна вечер

След като снощи Мусала се класира за 1/8 финалите на ИТ лигата, след драматичен мач срещу Джонсън, и последвалия драматичен запой, тази вечер е една от най-спокойните ми в последно време. След като написах задачите по функционално се отдадох на удоволствието да пия чаша (не много хубаво) червeно вино, да слушам Стинг и да оставя мислите си да си блуждаят в каквато посока си искат....

Определено съжалявам, че нямах възможност да гледам Стинг на живо, но нищо... следващия път.
Снощи като се прибрах след почерпката по случай победата, бях толкова въодушевена, че седнах да пиша един доста дълъг пост наситен с всички неща, които ме вълнуват напоследък, но уви, не можах да го довърша, доспа ми се. Не искам да го довършвам и да го поствам сега, смятам, че ако го правя, трябва да съм в подобно или поне леко опиянено състояние. Може би в понеделник след следващия мач... ;)

Днес е св. Архангел Михаил... Мислех си колко отдавна не съм се виждала с толкова много хора, на които държа. На Миленчетата, поне успях и на двете да им честитя именния ден, на едната по телефона, на другата по ICQ. Сутринта като слушах сутрешния блок на nrj и темата, която разискваха там - за казармата, се сетих за младшия, та и на него писах. Оказва се, че вече не бил младши, а е станал истински Сержант, ама като не сме се виждали толкова отдавна от къде да разбера...
Декса се е преместил на квартира иска ми се да се съберем с него и Калски на по бира (и кола)...
За Сис се сещам вече няколко дни подред, толкова отдавна не сме сядали да се видим и да си поговорим нещо повече от общи приказки. Много сме се отдалечили една от друга и ми е мъчно от този факт.
С Панайот също. Излизахме с него и Инчето (и разни други хора) миналия петък. Въпреки, че за мен това беше една от най-добре прекараните с приятели вечери в последно време(особено в cohiba, нямам думи да опиша колко весело се чувствах) за него вечерта не завърши с най-добрия възможен край. Разбрахме се тази седмица да се видим на някое място, където може да се чуваме, ама уви... вече е почти четвъртък и все няма време...
А Събев, който така ме развесели с коментара " Хайде, опиши, де :)" също не съм виждала от... ми откакто беше дошъл да си вземе последната заплата... а то и тогава беше за кратко...


Във века на комуникациите - mail, skype, icq .... все още нищо не може да замени контактите на живо

Sting - Fields Of Gold
...
See the west wind move like a lover so
Upon the fields of barley
Feel her body rise when you kiss her mouth
Among the fields of gold
I never made promises lightly
And there have been some that I've broken
But I swear in the days still left
We'll walk in the fields of gold
We'll walk in the fields of gold
...

неделя, октомври 22, 2006

It's a beautiful morning

Толкова приятна сутрин като днешната отдавна не съм имала... чувствам се наистина у дома Имам си място да си направя кафе (Jacobs Monarch мляно, приготвено в кафеварка, със сметана и в чашката ми Tchibo - на Tchibo може да им е гадно кафето, ама поне хубави чашки правят), да си се разхождам с него от стая в стая по гащи (олях си пижамата с кафе...) имам си в едната стая компютър с интернет, в другата ТВ и маса (дори 2 маси за ядене). Както каза Ани снощи: "Иве, ти кога си яла на маса в 411..." ми така си е... през тези 2 години в общежитието нямаше много място къде да седнеш като бял човек да хапнеш или да си изпиеш кафето...
А днес ми е първия ден от седмици насам, когато спя до обяд...
Колко малко му трябва на човек за да е щастлив... :)

Няма време....

Толкова ми се пише в блога, имам идеи сигурно за поне 10 поста, но уви... няма време...
Ще се постарая тази вечер да опиша малко отминали събития (някои от тях дори на повече от седмица)...

четвъртък, октомври 12, 2006

Съвпадение?

Тази вечер ще дават "Сиянието" по Канал 1...
нямам думи...

(жалко, че ще е най-вероятно ще е дублиран)

сряда, октомври 11, 2006

The Shining


Снощи гледах "Сиянието". Ако трябва да опиша впечатлението си от филма с 1 дума, тя ще е: уаау. Никога не съм мислила, че при такива странични обстоятелства толкова ще ми хареса филм. Имах адски много първоначални причини да остана разочарована.
I. Филмът е по книга, която съм чела(при това на стивън кинг), на един дъх. Като цяло съм адски придирчива към филмите правени по книги. Въпреки, че винаги осъзнавам, че филма няма как да е 1-1 с книгата и да пресъздаде всички детайли от нея, в повечето случаи оставам разочарована от това колко много съществени за историята неща изпускат във филмите.
II. Имах големи очаквания. В огромен процент от случаите, когато имам някакви очаквания към филм, естествено се оакзва, че режисьора има различно, от моето, виждане за нещата и съответно колкото и да е хубав филма, като не е съм видяла това, което очаквам, ми остава някакв празнина.
III. Филмът е от 1980. Аз не съм особен почитател на стари филми. Има си наистина някои дребни дефекти, които в съвременен филм никога не биха се появили.
IV. Всички много го хвалят, иам висок рейтинг в IMDB и е с Джак Никълсън, а режисьор е Стенли Кубрик. Хах, това не че би било причина да не харесам филма, а просто вдига летвата на очакванията ми още по-високо и в такива случаи, падането на филма е още по ясно осезаемо.

Но, ей го, НА!
Въпреки всичките тези неща. Въпреки, че филма наистина не е 1-1 с книгата, дори свършва малко по-различно. Въпреки, е са пропуснати част от много малки, но важни детайли от нея. Въпреки, че докато четох книгата нито главните герои си представях така, нито сцените ги виждах така във въображението си. И въпреки, че едно мсто дори се вижда сякната на хеликоптера, от който снимат пейзажа, въпреки на няколкото плоски моменти в сценария... и въпреки всички други неща, които биха ме разочаровали в друг филм, този направо ми взе ума. Начинът, по който беше показана историята ме изуми, актьорската игра, присъствието, режиьорското изптълнение... Особено сцената, когато Джак Торънс е затворен в килера, подпрял се е на вратата и камерата го снима отдолу - много оригинално хрумване, страхотна игра на Джак Никълсън. И детето как играеше само... жалко, че после никаква кариера не е развило.
Значи можело все пак... нито едно мое очакване да не се сбъдне... всичко да е абсолютно различно и пак да ме грабне толкова, колкото никой друг филм не го е правил скоро. Уж имало едни от най-ужасните и гнусни цени в историята на киното... и това не се оказа вярно... къде го видяха пък това... има си сцени нормални за жанра... истинския ужас е по-скоро психологически...
Така го прехвалих този филм... все пак трябва да отбележа, че задължително трябва да се гледа на тъмно и човек трябва да се възможно по-сам и да има добро озвучаване... ако се гледа на светло, едва ли ще изглежда нещо повече от тъп, евтин психарски филм(възможно е и да греша)

Tough first fmi week

Ех, отдавна все се каня да пиша, толкова много неща исках да напиша, че вече започнах да ги забравям, а и вече няма смисъл да ги пиша всичките. Тия хора във ФМИ са се смахнали. Текущ контрол, лекции, простотии... а сега вече си имам и интернет в квартирата. Не усещам как закисвам там до 1-2 часа посред нощ и сутрин ми е доста трудно да се събудя. В последните дни сънувам всяка нощ и то все някакви ненормални сънища. Не са кошмари,макар че ако друг човек ги сънува сигурно за него биха били кошмари, но аз не ги чувствам така. Все едно си сънувам нормални сънища, но все пак сутрин си чувствам съзнанието не напълно отпочинало :(

Направихме си блог с колегите от групата където да постваме инфо за всякакви глупости свързани си тази учебна година. Засега май само аз си поствам и по мои наблюдения, хората не са изгорели от нетусиазъм да помагат :( тъжно е, че все трябва да ги юркам и разпитвам да събирам инфото и да поствам. Тези, които не ходят на лекции няма как да постват свежа информация, а тези които ходят на практика си знаят цялата информация и блога не им е от кой знае каква полза... както е тръгнало ще западне много скоро :( а идеята беше толкова хубава... уви, имплементацията не е много успешна(надявам се нещата да се променят).

понеделник, октомври 02, 2006

Голямото мъкнене

Този weekend, се нанесохме в новата квартира. Тя е в блока, където миналата година живееше Любо в Стрелбище(колко е малък света). Преди е било зъболекарски кабинет. Намира се на 0 етаж, даже не влизаш във входа. Малко е като да живееш на улицата, но на мен си ми харесва, понеже е нещо различно, до сега винаги съм живяла по последните етажи на блоковете и сега "на земята" усещането е доста странно. Засега е голяма кочина, всичко е просто струпано по стаите. Имаме 2 легла и МИро има надуваем легло.
Още не се знае кой къде ще спи, но поне си имаме вече "дом", та макар и временен :)

Кафето, кафето... mission possible

Приключи драмата ми с кафето, след 2 седмици въздържание от кофеина във всичките му форми, вече си пийвам кафенце и му се наслаждавам дори повече от преди... :)


Кафенце със суха сметана,
без захар....мммм....

петък, септември 29, 2006

94

В последно време този смахнат автобус никакъв го няма. Снощи с ели 40 минути чакахме на хотел Диана и през това време минаха 3 автобуса 102 и 4 автобуса 88(!), а 94 - йок!
Тази сутрин станах с прекрасната идея да ида най-после да си оправя осигуровките, затова в 9:10 бях на спирката с идеята, че до 10 часа ще съм си оправила нещата и ще съм вече в офиса... да, ама не! до 10 без 10 си киснах аз на спирката и вече визуализирах ситуацията как се качвам в 280 без билетче и се карам с контрольорите, че ако 94 беше минало поне веднъж за тези 40мин, нямаше да съм нередовен пътник... и в този момент о, спасение! Спира една кола на спирката и отвътре Ники Тодоров и Анислав ми махат да се качвам... и така поне половината от плана ми за сутринта беше изпълнен - стигнах на работа в 10...
94, 94... 94, 94... 94, 94...
Да живеят колегите с коли :)

понеделник, септември 25, 2006

Evil inside me...

Ето колко съм зла:

You Are 38% Evil

A bit of evil lurks in your heart, but you hide it well.
In some ways, you are the most dangerous kind of evil.

четвъртък, септември 21, 2006

Кафето, кафето...

Липсата на кафе обаче ще ме довърши... цяла история с кафето е следната. Бях си решила за да не се пристрастявам към кафето, да не пия повече от 1 чаша кафе на ден. Ама в последно време пиех по 2-3 чашки на ден и кола, и чай... то с този фрапарник в офиса... как да не си правиш фрапе всеки ден :)
Преди последния изпит обаче, направо се довърших... в деня преди изпита изпих 2 кафета, а вечерта един "RedBull", естествено не спах много спокойно. Сутринта гаврътнах още едно кафе за бързо събуждане..след изпита просто не можех да се спра, няколко часа подред подскачах като шантава. След това естествено, умората ме пребори, но когато си легнах пак не успях да заспя, затова пък минах 2 мисии на Heroes-a... Сега съм 5-ти ден без кафе, вече не ме боли главата. Първия ден се чувствах доста мизерно, подобно на деня след брутално пиянска нощ. Нямах желание за нищо, исках само да лежа и да вегетирам. Само че в дните след запой, човек по принцип не иска да огледна алкохол, а аз исках да изпия 1 литър кафе. Втория ден обаче бях на работа, поне не се чувствах чак толкова зле. Пак ме боля главата, но по-поносимо, на третия ден пих някакво безкофеиново кафе от кафемашината в офиса (блях! голяма гадост!). Направо не искам да си представям какево им е на хората, които спират цигарите и алкохола...
Ани ми прави някакъв психологически "тест" точно в деня, в който спрях кафето. трябваше да напиша асоциации за "океан", "плъхове" и "кафе". В това си състояние за"кафе" мислех да напиша "необходимост", но в крайна сметка написах "наслада". В крайна сметка се оказа, че това, което съм написала за кафето означава какво мисля за секса...хммм... май си е така (Ани каза: Защо не написа "Липсва ми" :P)

Край на сесията...

уф, толкова се радвам, че минаха изпитите. Е, не така, както беше планувано, но все пак минаха. За следващата сесия обещавам, че няма да се хващам да уча 2 дни преди изпита.
И сега ще мога да си превъртя Heroes V, да прочета няколко книжки и да свърша други полезни дейности... Естествено за да ми е разнообразен живота, сега и квартира трябва да си търсим (засега сме аз, Ани, Миро и Симпата, китайския Цецо много сме го били "притискали" и се отказа). Естествено цари пълната дезорганизация, но аз съм оптимист. Силно се надявам да си намерим нещо свястно *примиг*,*примиг*. Засега съм влязла в ролята на координатор и юркам останалите хора да търсят :)
Голяма мъка с тия квартири, чак не ми се приказва/пише... като се разбере нещо по-подробно, тогава...(йей вече пиша почти без грешки без да гледам в клавиатурата)

вторник, септември 12, 2006

Personal DNA Report

Ето моя репорт от personal dna тест-а :)
Аз лично никога не съм мислила за себе си като за лидер. Има някакви верни неща в резултатите ми, ама все пак ще се радвам някой да каже какво мисли за моите и да сподели своите резултати :)

петък, септември 08, 2006

Friends Will Be Friends...

Колко е хуабо да има кой да ти повдигне духа...дори една обикновена реплика като "ибаси кошмара" или "трябва да я спрат от движение" и другите подобни, които не е нужно да пиша тука (ти си знаеш какво си ми написала)... колко добре ме карат да се чувствам. Миме, оправи ми настроението за дни наред. Обичам те и много се радвам, че си ми приятелка. Чакам те с нетърпение да се върнеш и да се видим наживо и все пак... да живее icq :)

сряда, септември 06, 2006

Surviving Sept 6

Някои дни са създадени за да ти е гадно и тъжно. Кога любимият човек си отива на майната си за месеци, а другият ти най-близък човек разбира погрешно едно стресово изказване...
да живее комуникацията между майки и дъщери и добре че такива дни имат своя край и са веднъж на няколко месеца, до някъде цялата еднодневна мъка действа пречистващо... tomorrow is a brand new day.

вторник, септември 05, 2006

Лицемерие и подмолност

Много обичам като се сетя за нещо весело или приятно да се усмихвам.
.....
Вървя си из коридорите на фирмата с усмивка на лицето

"Какво си се ухилила така?"(казано, като закачка)
"Ми...весело ми е..."
....
Няколко часа по-късно, в края на работния ден...пак ухилена в restRoom-a
"Защо си такава ухилена?"(казано отново със закачка, същата колежка)

"Имам богат вътрешен свят... :)"

"Който излиза на яве след 2 ракии..."
"И тогава също :)"
.....


Тази история разбира се беше закачка, но много хора в подобна ситуация биха си помислили, че им се подигравам... наистина са много... случвало
ми се е и то не веднъж. Естествено подобна реакция свидетелства за това колко комплексирани са повеечето хора. Комплексите са пряко свързани със
злобата. Някои хора не могат да намерят щастието и правят всичко възможно и другите да не успеят... :(


.....
Вървя си по улицата и при разминаването с група тийнейджърки, закачам леко с рамо едната.
"Внимавай, ма ..." (не помня коя беше точно думата. Моята реакция беше нулева)
"Защо не се върна да и обършеш един шамар?"
"Защо да го правя?"

"Щеше да се почувстваш по-добре."
"Аз сега не се чувствам зле, чувствам си се много добре..."
.....

"Има хора, които просто са си зли."

"Кой например?"

"Няма нужда да давам конкретни примери, просто има такива хора..."

.....

По принцип гледам да избягвам хора, чиято единствена работа е да ти вгорчат живота. Живея с принципа, че на злобните хора не бива да им отвръщаш,
а по-добре да ги игнорираш, един шамар или отговор на обида с нищо не помага, а ще вгорчи и моя живот и ще ме изпълни с излишна злоба.
Голяма работа, че някой ме е напсувал или говори зад гърба ми. Дори и това да има някакви странични последствия (слава Богу в повечето случаи
просто злобара е изпълнен с отрова и вместо да оправя собствения си живот, завижда на твоя), те ще са доста по-малки, отколкото когато отвърнеш.
Но, приципите на живеене не са непоклатими. Когато някой се опитва да обръща приятелите ти срещу тебе... тъпото е, че когато човек е подмолен,
злобен и лицемерен, си мисли, че и другите са като него, че се правят на учтиви ли любезни, не може дори да му хрумне, че не се опитваш да му
направиш мръсно, а се дъжиш с него така както би се държал със всеки друг нормален човек. Не съм свикнала хората да ме мразят и е доста сдухващо
за мен да съм в компанията на такъв човек, още повече, когато той ми се прави на много любезен, а в същото време усещам как едва се сдържа да не
ми се нахвърли и да ми издере очите например. И все пак изпитвам страхотно удоволствие, когато например се чувствам щастлива и знам, че дразня
някого с това(изпитвам още по-голямо удоволствие обаче, когато просто съм щастлива и смахнатите и злобни хора съществуват далече от мене).
Както споменах гадното е когато се опитват да настроят хората, които обичам срещу мене... естествено с подмолна дейност, още по-страшното е,
когато (почти) успяват. При това хората, които обичам не са глупави (ковто говори за подмолните умения на злобарите). Старая се да не отвръщам
на удара, защото с любов човек може да постигне много повече неща отколкото с омраза, но понякога е много трудно и е тежко да разбереш, че човек,
който ти се усмихва и в началото се е правил на приятелски настроен към тебе, всъщтност се опитва по всякакви начини да те закопае.
Някои хора си нямат друго призвание, освен да са зли... и за това талант се иска...

.....
"Искате ли шоколад милка с lime" (бях си купила 5 шоколада с останалите за месеца купони)

Някои казаха "да", други, "не"...

"Абе, вие какви сте нахални, не виждате ли, че момичето пита просто от любезност"

"Аз никога не питам просто от любезност, ако не искам да дам нещо на някого няма да му го предлагам" (естествено и не очаквам някой да ми предлага нещо от любезност, ако го предлага, трябва да е готов да го изпълни...)

.....


Толкова ли им е трудно на хората да проумеят това....

понеделник, август 28, 2006

Любимата ми ментаа....

Оказва се, че една от любимите ми билки има рaзни вредни странични ефекти...

Мента
Смята се за женска билка, защото намалява болката и неприятните усещания по време на месечния цикъл. Намалява мускулните и съдовите спазми, притежава антихипертензивно действие (намалява налягането при хипертония), помага при стомашни колики. Ментолът, съдържащ се в растението, намалява кръвното налягане. Затова хипотониците (хората с ниско кръвно) трябва внимателно да приемат чай от мента и други запарки. Ментолът забавя сърдечната дейност и усложнява работата на дихателния център, което може да предизвика влошаване на здравословното състояние при страдащите от бронхиална астма и брадикардия.
3 чаши ментов чай дневно могат да предизвикат дори у здравите мъже намаляване на ерекцията за сметка на спадане на налягането в половия член и влошаване на неговото кръвоснабдяване.

Вече спирам зимно време да пия по 5 ментови ччайчета на ден... а все се чудех защо съм с ниско кръвно и защо все ми се спи... дали това важи и за ментовите дъвки.... ???
И мъжете....Никаква мента повече :)

А ето и останалите билки, с които не трябва да се прекалява:

Маточина Влиза в състава на петте най-успокояващи билки. Премахва тревогата, раздразнението, повишава работоспособността и помага да се съсредоточим. Маточината е мек спазмолитик. В нейния състав влиза веществото цитрал, което притежа слаботоксично действие. Ако се пият отвари или чай с маточина ежедневно в продължение на 2-3 седмици, може да се появи главоболие, виене на свят, запушване на носа.

Лайка Притежава силни противовъзпалителни и спазмолитични свойства, успокоява стомаха при гастрит и язва, помага за възстановяването на повредени лигавици. Предозирането може да предизвика при жените отпускане на гладката мускулатура на матката, което води до проблеми в менструалния цикъл и усложнения при бременност. Постоянната употреба на лайка възпрепятства всмукването на желязото от храносмилателната система в кръвта, което може да доведе до анемия поради недостиг на желязо.
Пелин Още Хипократ е писал, че пелинът лекува женските болести и възбужда апетита. На основата на пелина в края на 19 - началото на 20 век се е правел абсентът (силна ракия с ароматни масла) и много пристрастени към него хора са заболявали от различни нарушения на нервната система - от халюцинации до т.нар. пелинова епилепсия. Пелинът е противопоказен при бременност.

Жълт кантарион Той е може би най-популярният природен антидепресант с успокояващо действие. Премахва също спазмите на храносмилателната система, притежава противовъзпалителни свойства. Внимание! Жълтият кантарион повишава чувствителността на организма към ултравиолетовите лъчи. Ако приемате средства с тази билка, по-добре се въздържайте от продължително излагане на слънце. При продължително употреба (повече от месец) може да се появи горчивина в устата, болки в черния дроб, запек. При предозиране предизвиква вялост и сънливост.
Коприва
Притежава кръвоспиращо действие, помага при проблеми с жлъчката и хроничен бронхит, повишава съкратителната способност на матката. Знахарките още в древността са го използвали като средство, предизвикващо аборт. Бременните жени трябва да се въздържат от употребата на коприва. Тя и противопоказна и при атеросклероза на съдовете, хипертония, ракови заболявания на матката и простатата.
Подбел
Той е ефективно отхрачващо средство. Съдържа токсични вещества - алкалоиди на пиролизидина, които могат да предизвикат венно-оклузионна болест на черния дроб (възпаление, свързано със застоя на кръвта в органа). Отварата от тази билка повишава налягането в малък кръг на кръвообращението, което е противопоказано за хората, страдащи от астма и сърце.

сряда, август 23, 2006

Стриптийз

Ето какво научих за света на стриптийза, неща които също ме наведе на много мисли...
/* малко разяснение за това, което научих за конкретния бар:
не се позволява на момичетата да излизат с клиенти
не им се плаща нищо твърдо
печелят от бакшиши и от коктейли
далаверата с коктейлите е следната: клиента те вика момичето на масата за разговор и и купува коктейл между 20 и 50 лева който тя трябва да изпие за около 10-15 мин и после си тръгва, и взима 40% от цената на коктейла
*/
като цяло тази "професия" си има някои нелоши черти (говорим за клуб само за peep show, където не е позволено да се наемат проститутки):
- неминуемо води до това да започнеш да възприемаш тялото си каквото е и да не се притесняваш от останалите хора, което на практика си е проблем за огромен процетнт от момичетата... повечето ги е срам да се показват голи (познавам момиче, което дори отказва да прави секс, защото я е срам да е гола), други се притесняват от размера на гърдите, на дупето си и т.н....
- научаваш се на танци на пилон и без пилон... което може да си е доста полезно :)
- пари и пак пари... нали имаше една максима "каквото и да ти говорят, знай че винаги става дума за пари"
- там влизат само мъже с пари, така че няма опасност да те видят познати, пък и си с фалшиво име

естествено, много хубаво не е на хубаво...
- колкото и да им е забранено да пипат на клиентите, те са си нахални богаташи и все пак със сигурност не е особено приятно да те опипва някой мазен дядка
- работата колкото и да се стараеш да запазиш анонимността си, винаги може да се получи издънка и после ходи обяснявай на близки, приятели и работодатели, че не си курва
- да не говорим, че едва ли има нормален мъж, който би одобрил приятелката му да се занимава с нещо подобно... което би довело или до ревност или до лъжи
(по повод ревността, ето една статия, която ме кара да се радвам, че не съм от ревнивите хора :) )

Нямам тен!

Защо хората очакват човек като е бил на море да се върне черен, кафяв и всякакви друи цветове... в офиса ме посрещтнаха с "Как мина отпуската? Къде ходи? Май не си била на море..." И при моя отговор, че 8 дена съм била на Несебър, опулват ей такива "ОО" очи :P
Ама аз си имам разлика, при това доста добра, иначе истинския ми цвят е като на сиренце... ама аз и не искам повече... все пак се мажа с 25 фактор и ходя на плаж само следобяд, защо да се препичам на слънцето като кебапче на скара, друго си е нощтното къпане. Ех.... тази година ми беше първото голо нощтно къпане... ако не се бях гътнала болна последния ден, щеше да има и второ, но какво да се прави... гадни вируси, които те урочасват да се разболяваш са се развилнени и ни натръшкаха всичките ;) Иначе нощтно време водата е божествена, а и е по-малко стресиращо като не виждаш гнусните водорасли, които ти се увиват около краката.
Дисикотеките в Несебър бяха доста разочароващи тази година, почти отвсякъде - хаус, хаус, хаус... и "текила"-та са я закотвили на брега... смахната работа, намерихме в крайна сметка "капитан джак" и "блек пъруу"(е, не мога да го напиша така както мога да го произнеса, ама иначе си е "black perl"), които са 2 корабчета и там пискаха нелоша музика, разбира се пак не се разминахме с хита на сезона, а именно хаус музиката, но поне имаше известно разнообразие. Смятам, че е достатъчно общоизвестен факта, че пийването понякога подтиква към размисли и спомени, та там на перличката по време на няколко поредни циклещи песни и след половин бутилка вино и 100 грама собиески, взех да се заглеждам в хората около мен и малко се отдадох ан спомени за тинейджърските години в дискотеките, най-вече с Миленчето. Pattern-a си е един и същ навсякъде, винаги има поне една двойка момичета, които танцуват заедно, дори и да не е много еротично, пак привличат мъжко внимание... винаги се прави с една и съща цел, конкретните момичета, които наблюдавах, не се отклоняваха, кой знае колко от модела и естествено накрая едната си заби едно от момчетата от компанията и остави другата да си танцува сама. Това си е бая мизерно, де, поне от моя гледна точка. В случаите, когато ние с Миленчето практикувахме "лесбийски" танци и се случваше едната да си намери танцов партньор, нещата винаги се стичаха така, че или другата си намираше ил си танцувахме в тройка... е това беше по времето, когато правилото беше да не ходим с гаджета на дискотеки, но и сега си ми е забавно да си танцувам с Ели, най-малкото за да видим доволната физиономия на Дани.
Една почивка на морето освен, че може да те изпълни с много емоции, може ида те наведе на разни размисли, например за възпитанието, за стриптийза, за това какво е почтено и правилно и т.н.
Като си вървяхме из Морската градина в Бургас едно съвсем скоро проходило детенце се спъна и падна в краката на Весо, при което моята първа и най-естествена реакция беше да му кажа да го вдигне, но в този момент майката се обърнаа, стрелна ме с поглед и каза "Не! НЕ! Хайде изправи се, нищо ти няма". Аз изпаднах за момент в малък шок, освестих се, че това явно е начина и на възпитание, да остави детето да се оправя само от малко, но тъй като аз съм била възпитавана по абсолютно противоположния начин, още се чудя какво ли ще стане с това дете като порастне...може и да е самостоятелно, но дали пък няма да изпитва липса на родителска любов... дано все пак в този начин на възпитание има известен баланс...
То be continued...

петък, август 11, 2006

Transportation system toll collectors in Bulgaria

As many Earthly cities, Sofia, Bulgaria has its mass transportation system. It includes buses, trams, troleys (electric buses), and subway. That transporatation system has been parasited by sub-human individuals, whose only goal is to make your travel as uncomfortable as possible, and to get as much money as possible for providing you with their unique service. The term, coined for these early stages of multicellular organisms is "controllers".

Details of the toll collecting system

The essence of the toll collecting system in Bulgaria is the concept of "tickets" - small slips of paper that are supposed to grant you legitimate access to a single public transportation vehicle. A ticket usually costs 0,40 Bulgarian levs, which is generally equal to 20 US cents or a quarter of a beer, to be more universal. Indeed, the Sofia Public Transportation Company (SPTC) has invented many other forms of "tickets", varying in price, shape, function, color, and sometimes in taste, thus demonstrating their subverse hopes to gain as much money from confused travellers.

Anyway, once you approach a bus, in order to have a legitimate ride and not be attacked by a bunch of bloodthursty "controllers", you should:

  1. Get on the transportation vehicle
  2. Perform a maneuvre to take control of at least one unoccupied seat before some old lady does
  3. Get a ticket from your pocket, or if in an emergency talk the vehicle driver into selling you one. Be aware that tickets bought from vehicle drivers have a special stamp on them, that can cause public disrespect or even attempts to humiliate the buyer.
  4. Insert the ticket in the ticket puncher - a device that has a primitive public-key encryption system, which leaves irremovable holes on your ticket in a pseudo-random combination. The combination is constant relating to a single vehicle, but is different accross different vehicles, and is changed daily in each vehicle.
  5. Enjoy your ride!

The psychology of a "controller"

Bulgaria's transportation system controllers have a very basic mental contents, generally due to their early evolution stage (somewhere between cockroaches and Edam cheese). The behavioral pattern of "controllers" is a pretty stupifying one. Controllers are diurnal organisms, meaning that they mainly hunt during daylight, since during the night, the Bulgarian public transporatation system becomes a jungle of organisms at various levels of development, and competition becomes unbearable for simple controllers. During the day, controllers tend to get on a random public transportation vehicle and attack all passengers, asking them for money and making their ride a terrible one. Beyond application of physical force, the only way to get rid of a controller is to either pay it or show it a properly punched ticket. Public transporation tickets tend to have a very strong effect on controllers, which scientists attribute to the copper lining, used for verification. Additionally, controllers have the spectacular ability to decypher and verify the public key encrypted data punched on your ticket in a split second, so you cannot use the same ticket on different public transportation vehicles. In rage of having another more pray lost, the controller with attempt to demonstrate his rage by ripping a half of your ticket in a satanistic ritual. If the controller finds no victim, unprotected by tickets or money, it will descend from the vehicle on the next stop and immediately approach the next public tranportation vehicle it sees in order to search for prey.

In case you refuse or unable to either pay the controller or sacrifice a half of your ticket to it, the controller will turn very aggressive. It will attempt to attack you directly, but would not generally do so, because most people on public transportation vehicles hade controllers and collect them to produce soap. On the next stop, the controller will force you to descend out of the bus in order to be able to attack you in a place there are less intelligent organisms to help you. Finally, it will file a penalty tax, equal to an astronomical amount of money just for the sake of it - a controller never gets money for the penalties he files.

How to escape a controller

As you can conclude yourself, controllers are pretty dumb and it is easy to confuse them so much that their primitive neural systems stop functioning for a limited time and the controllers will leave you alone. Some ways to confuse the controller are:

  • Speak in a foreign language - The linguistic abilities of controllers reach as far as pronouncing the phrase "Tickets, please!" and they surely are not aware of foreign languages.
  • Ignore the controller - Pretend to be deaf, blind, and senseless - do not react in any way to the actions of the controller
  • Run away from the controller - In rather crowded public transportation vehicles you will have the chance to get out of the vehicle on the next stop, before the controller reaches you - you just have to notice it in time.
  • Move in groups - Controllers tend to ignore groups of 7-8 or more people that appear to be in good health.

Conclusion

As you can see, controllers are rather unpleasant multi-cellular organisms one can encounter in Bulgaria's public transportation systems. It is easy, however, to get rid of them in a timely fashion.


PS. Това е истинска статия.

Ухажване...

Четох преди 1-2 седмици в някаква статия в actualno.com, че бащите трябва да "ухажват" дъщеричките си, да им правят комплименти, да им купуват подаръци и т.н. идеята беше, че една жена на колкото и да е години (дори и малко момиченце), обича да и се обръща внимание, да получава комплименти и да се чувства специална и то не задължително само от любимия й.
Снощи се сетих например, как наскоро правих пуканки в офиса, обаче ги оставих около 15 секунди повече и някои леко позагиоряха(поне на вид де, на вкус, нищо им нямаше) при което някой се размрънка, че пак са загорели пуканките, но като седнахме да ги ядем и въпреки, че си бяха вкусни и аз си го знаех, ми стана много по-приятно когато Марин каза, че пуканките са страхотни. Учудващо е как една такава дребна реплика може да ми повдигне настпроението поне с 2 пункта за часове напред. Или пък коментарчето, което Събев е написал за мене в блога си... Колкото и да е сигурен и уверен човек в себе си, най-вече жените, да знаят, че са умни, красиви, чаровни, забавни и... скромни... все пак е наистина надъхващо, приятно и повдигащо духа да чуваш някакви хубави неща... така че съм напълно съгласна със статията, жените трябва да бъдат ухажвани винаги и навсякъде :)

Crash recall

Тази сутрин понеже се успах за n-ти път, а исках да стигна на време на работа, за да мога и да си тръгна в 18:30, реших да хвана таски и до миналата седмица нищо не би ме смутило, обаче интересно е как вече подскачам само при по-близкото и рязко спиране зад кола. Човека си спираше съвсем спокойно на светофара, а аз като погледнах колко близо спря до колата пред него направо подскокнах...
много е странно как от един безболезнен сблъсък, преди почти 1 седмица, съм получила такъв стрес от спирането на светофари... не искам да си представям какво им е на хората, които са преживявали истинска и сериозна катастрофа... странно е как един "лек" сблъсък може изведнъж да те хвърли в дълбоки размисли (за живота, вселената и всичко останало). Не вярваш, че на тебе може да ти се случи нещо, ей, така изведнъж и когато видиш как е неизбежно да се блъснеш в задницата на друга кола, дори и това да няма никакви последствия за физическото здраве, психически си е бая стряснкащо.
Усещаш се безпомощен и съзнанието ти се изпразва. Все още се опитвам да си спомня какво точно мислх, но уви помня само как гледах през прозореца, изведнъж се обърнах и виждам как се блъсваме в BMW-то. И въпреки смачканите коли, важното е, че никой не пострада, но все пак ще мине известно време преди да спра да се стряскам от рязкото спиране на светофари, като днес с таксито. Радвам се, че хората са измислили колани и на задните седалки :)

Мойто аватарче

четвъртък, август 10, 2006

Да работиш слушайки музика

Много по-приятно е да се работи на музика, дори се чусвтвам много по-работоспособна и немързелива, когато не чувам бученето на вентилаторите и постоянното кликане на мишките(по едно време започна да ме боли главата от тях). Жалко, че не ми се и учи толкова колкото ми се работи, с приближаването на септемврийската сесия започвам да се депресирам все повече, но пък това не засилва желанието ми за учене :(
Тъжно е, понеже си казах, че математика няма да ме изплаши, уви тя така и не ме плаши, просто вече ми е безинтересна и ме мързи... трябва да преосмисля ценностната си система, но за съжаление, човек не придобива воля за 1 ден...

петък, май 05, 2006

Йоги :)


Обърнете внимание на оградения в червено надпис :)