сряда, декември 17, 2008

Мисли относно феминизма и женствеността

disclaimer:Не съм наясно с "академизма в сферата на феминизма", но да си кажа честно не ме и интересува особено, пиша този пост на база, на това, което съм срещала по блоговете.

В началото, когато се появиха разните феминистки блогове ми беше интересно да ги чета имаше общо взето смислени теми и коментари. След това обаче сякаш стана модерно всеки да си кряка нещо в тях, да търси под вола теле, и в коментарите да се цикли едно и също и никой да не приема чуждата гледна точка. На няколко пъти ми е идвало да се набутам между шамарите в някоя безумна дискусия или да напиша пост подобен на този на Pippilota, но в крайна сметка реших, че няма смисъл, просто започнах да им обръщам все по-малко внимание.

Разбира се смислените неща, които се дискутират са супер. Но те не са само и единствено феминистка гледна точка. Например на всеки човек с IQ по-високо от това на листна въшка му е ясно, че историята с "in vivo" е пример за абсолютен дебилизъм и този, който го е казал заслужава да му бъдат откъснати топките и да бъдат сложени за украса на градската елха. (оффтопик: Добре, че няма изгледи да стана диктатор, че наскоро се чудех, дали масовото избиване на идиоти би се смятало за геноцид). Правото на съвместно съжителство/брак на хомосексуалните двойки, също е достойна кауза, която си струва да се защитава, но пак не ми е особено ясно какво общо има с феминизма.

Жените и мъжете са равни пред закона, имат достъп до образование (макар че защо има квоти за мъже и жени в университетите, не ми е особено ясно...някак си равнопоставеността се губи). Жените имат право на избор за кой да се омъжат, могат да направят аборт, ако желаят или да се разведат. Все страхотни неща, които уви не важат за всички жени по света.

Обаче... въпроси от типа "защо няма мъже мажорети"(дискусия, която в някои блогове доби такива абсурдни размери, че думи нямам) - това е все едно мъжете да питат защо няма жени хамали, зидаромазачи или боклукчии(да сте видели отзад на някой от камионите на ДИТЦ да се вози жена и да събира боклука?); обяснения, колко зле влияят барбитата на малките момиченца(вместо да си възпиташ детето както трябва, обвиняваш куклите? LadyVera много хубаво го е написала); някакви думи, които били обидни, за мен варират от смешни до абсурдни. А това което най-много ме хвърля в шах са заяжданията със сексистките шеги.
След като програмистите се хилят на вицове за програмисти(това, че само те си ги разбират е друг въпрос ;-) ), адвокатите се смеят на вицове за адвокати, габровците - на вицове за габровци, защо жените да не се смеят на вицове за жени? Самоиронията е много важно качество за всеки интелигентен човек и според мен е признак на абсолютна комплексарщина да се засягаш от такива вицове.
Аз самата често се шегувам с това, че съм жена-програмист или че съм жена(след един пилинг беше започнала да ми се бели малко кожата - "знаеш ли че се белиш по лицето"; "знам, сменям си кожата" - трябваше май само малко да изсъскам за по-голяма достоверност :) ). Същевременно, изказвания от типа на "Абе ти си бъгнат модел, жена, не мрънкаш и не владееш змийски техники" съм ги приемала за огромни комплименти.
На работа не съм забелязала да има някакво дискриминационно отношение към мен(може да е защото работя в IT-то знам, ли?). Естествено гореспоменатите шеги са част от ежедневната доза простотия, която прави деня по-лек.

Честно казано, доста по-лесно ми е да общувам с мъже отколкото с жени. Жените в по-голям процент от случаите са фалшиви, клюкарстват, сплетничат и съскат (не че и сред мъжете няма такива, но са значително по-малко).

Жените са различни от мъжете в много отношения и аз нямам никакво желание да бъда приравнявана с мъж.(Споделям мнението на Антония)

Това, че някои жени се, чувстват прецакани от "бремето", че трябва да са бременни и раждат, въобще не мисля да го коментирам. И аз не изгарям от радост при мисълта, че ще повръщам, ще заспивам навсякъде, ще ме боли кръста, ще ми се подуят ходилата, ще ми се пишка през 5 минути, няма да мога да пия алкохол и тн. Но в крайна сметка си има и хубави страни на бременността. А и тя е най-лесната част от цялото приключение наречено "майчинство", така че ако една бременност плаши някого, по-добре въобще да няма деца.

А в това, че мъжете приемали жените за сексуални обекти няма нищо странно. Първо защото това е съвсем естествено(справка теория на стълбичката, много интересно и полезно четиво). Второ защото изключително голям процент от жените точно това търсят, те искат да са любовници на някой и той да харчи пари за тях. Имам много близки наблюдения по въпроса, така че не започвайте да ми обяснявате, че такива жени са рядкост.
И освен това на мен ми харесва да ме приемат за сексуално атрактивна.
Харесва ми да съм жена.
Харесва ми да ми правят комплименти и да ме желаят.
Харесва ми и да правя секс за удоволствие, та нали секса е удоволствие. Жените имаме множествен оргазъм, все пак (Някой познава ли нормална жена, на която да не й харесва?)
Харесва ми да се грижа за себе си, да се глезя, харесва ми да се гримирам, харесва ми от време навреме да бъда истински мъфин.
Харесва ми някой да ми отваря вратата (колегите в мусала толкова ме бяха разглезили с това :) ), да ми сипва в чашката, да ме изпраща вечер(за да няма такива сценки), да носи тежките покупки или тежката раница в планината, да ми оправя крушката, да ми държи палтото докато се обличам, да ми плаща сметката (ако има желание и възможност :) ), да ме глези, да ми прави масажи, да ми подарява бонбони, да ме целува по челото, да ме гушка така, че да имам чувството, че абсолютно нищо лошо не може да ми се случи...
...иии пак да спомена - множествени оргазми :-P

неделя, декември 14, 2008

Добър човек?

"Паметта на Ваймс му подсказа нещо, което научи още като млад стражник. Ако гледаш стрела откъм острия й връх, ако си паднал в ръцете на някого, надявай се с цялата си душа, че той е зъл. Защото злите хора обичат властта, господството над другите хора, искат да видят как страхът те обзема. Искат да видят как осъзнаваш, че ще умреш. Затова приказват. Злорадстват.
Гледат те как се гърчиш. Ще отложат самия миг на убийството, както някой почитател на пурите отлага насладата от запалването на следващата"


"Моли се да не попаднеш на добър човек - спомни си Ваймс. - Ще те убие, без да продума."
"Въоръжени мъже" - Тери Пратчет

Тази вечер прочетох това и ми се видя толкова просто, че не знам как не ми е хрумнало по-рано. Когато бях малка и гледах някой филм винаги се чудех, защо главния лош в края на филма, винаги отделя толкова време за безсмислени обяснения, а вместо да се лигави не тегли ножа/куршума на добрия.
Аз като един практичен (и явно по тази дефиниция - добър) човек, едва ли бих губила излишно време в глупости :)

сряда, декември 10, 2008

Малко научен хумор

С колегите на обяд редовно ходим да ядем в стола на БАН. Много колоритно място(все едно се връщаш 40 години назад във времето), с вкусна и разнообразна храна и не губиш време да чакаш сервитьори.
Миналата седмица по някакъв повод бяха украсили стените с разни забавни шеги научна тематика. Повечето бяха за стохастика и статистика и част от тях не можах да ги схвана, но ето топ 11 на най-добрите (според мен) попадения

11.
Биолозите се мислят за биохимици,
биохимиците - за химици,
химиците - за физикоматематици,
физикоматематиците - за физици,
физиците се мислят за богове,
а Бог вероятно е стохастик.

10.
Инженерите смятат, че уравненията им са апроксимация на реалноста.
Физиците мислят точно обратното,
а на стохастиците не им пука!

9.
In earlier times they had no statistics, and so they had to fallback on lies.

8.
There are lies,
damned lies
and statistics.

7.
"I can prove God statistically"
George Gallup

6.
Песимистът не вижда изход,
оптимистът вижда светлина в края на тунела,
реализтът вижда фарове на влак,
а стохастикът смята, че вероятността това да са трима идиоти, клони към 1.

5.
Най-краткият математически виц: "Нека ε < 0"

4.
Бирата се сервира в бутилки на Клайн

3.
Хайзенберг може да е бил тук?!? *


2.
Синтез между Питагор и Айнщайн
Е = mc² = m(a² + b²)

1.
"Това не е само отрицателна величина,
това е отрицателна величина на квадрат"
Сталин

*това направо ме счупи от смях и ми припомни следния виц:
Полицай спира Хайзенберг.
- Господине, знаете ли с каква скорост карате !? - възкликва офицерът.
- Не, но за сметка на това отлично знам къде се намирам. - невъзмутимо
отвърнал ученият

понеделник, декември 08, 2008

(:guB xoferiF

?????оооооощаз....онтарбоан ешип им a-xoferif aaa
беше днешния ми отчаян вик за помощ в twitter :)

Този firefox bug при мен се получи по доста интересен начин.
Както се казва - steps to reproduce (win xp/firefox 3.0.4, но май и при други OS/версии се получава):
  1. Отваряте maps.google.com и кливате на print -> отваря се нов firefox прозорец и printer прозорец, от който се избира на кой принтер да бъде принтирано нещото.
  2. Оставятне новоотворените прозорци без да ги пипате. Не натискате ОК, cancel и тн.
  3. Връщате се на стария firefox прозорец или си отваряте нов.
  4. Пробвате да пишете нещо в address bar-a (или в някое друго поле където може да се пише) -> получава се доста забавно написан на обратно текст

Всъщност, ако човек пише бързо, част от буквите се получават правилно написани, а част наобратно - :) пермиран акат оте

След малко търсене в google нищо не открих някой да е събмитнал подобен бъг, но Канев го намери в сайта на mozilla.
Не че са обяснили защо се получава, просто пише, че се случва текста ви да върви наобратно, ако има отворени print прозорци :)

петък, декември 05, 2008

(На) Изток

Тази седмица един от немските ни колеги беше за няколко дни в София. Офиса ни е в "Изток" и той имаше възможност да се поразходи из квартала. По едно време попитал един от колегите, дали това предградие е като другите или има и по-хубави. Не посмяхме да му кажем, че всъщност "Изток" е от "елитните" квартали в София.
То и без това го шокирахме достатъчно за краткия му престой тук...
Някак си ми е тъжно, че нашите "елитни" квартали, не могат да стъпят и на малкия пръст на гетото в Йена:


P.S. Оказва се, че и И.Е.Станков е имал подобна история.

петък, ноември 28, 2008

Spectrum Net Support? Part II

Днес беше (надявам се) краят на драмите с липсващия интернет и Spectrum Net Support-a.
Компенсацията за липсващите дни е, намаляване на сметката, което уви не може да бъде приспаднато (защо?) чрез онлайн плащането през epay. Затова днес е разходих до централния офис, да си платя на касата.
Влизам, казвам си username-a и от кой квартал съм и касиерката ми казва:
"35лв"
//честно казано бях готова да се обзаложа още преди да ми го каже, че няма да бъде взета предвид липсата на интернет докато не я спомена.
"Ами, ние почти седмица нямахме интернет"
//Цъкане по някакви таблици. Смятане на отстъпката с калкулатор(!).
"26лв и 25стотинки"
Платих си.

И все пак не мога да не си задам следните въпроси.
1. Защо не мога да си получа намалението на сметката през ePay, а трябва да си губя обедната почивка да се разкарвам до офис? В крайна сметка целта на плащането онлайн е се пести време, нали?
2. Защо трябва аз да напомням на касиерката, че съм нямала интернет (и защо тя трябва да смята отстъпката с калкулатор)? Колко му е да се добави една формула, която да проверява колко дни потребителят е нямал интернет и да прави сметката автоматично?

Прибрах се в офиса. Отварям си пощата и там откривам следното съобщение:

Здравейте,
Имаме удоволствието да Ви уведомим, че сте включени в програма
за ЛОЯЛНИ потребители на Spectrum Net, която стартира от 20 октомври 2008 г.

Всеки ЛОЯЛЕН потребител на Spectrum Net получава в рамките на един месец
увеличаване на скоростта. При плащане на Вашата стандартна тарифа
(START, HOME или RELOAD), Вие получавате скоростта на съответния по-висок план.
Скоростта се повишава автоматично при настъпване на следващият период в рамките
на един календарен месец.
Тази програма е част от цялостната политика за ЛОЯЛНИ ПОТРЕБИТЕЛИ.

* ЛОЯЛЕН ПОТРЕБИТЕЛ е този, който ни е бил редовен потребител в рамките на 6 месеца назад.
** Промоцията е валидна само за потребителите в гр. София.

Честно казано с удоволствие бих била най-лоялния потребител на Spectrum Net и за още 666 пъти по 6 месеца, стига да знам, че едно обаждане на обикновения support от моя страна ще бъде достатъчно да се реши проблема (а не ка то се случи - обаждането да се налага да бъде на шефа на support-a), да си поддържат скоростите стабилни и високи както досега и следващия пък, ако (когато) се наложи да ме компенсират по някакъв начин за липсата на интернет, те сами да се сетят за това, а да не се налага аз да им напомням.

Факт е че съм наистина доволна от скоростите и обслужването досега (по-скоро до преди 10дни). Още като разбрах за PON започнах да следя дали са стигнали с окабеляването до Стрелбище с намерение веднага щом това стане да подам молба за включване и честно казано ми се иска да забравя простотията от тези 5дни, защото всъщност 5 дни със срязан кабел не струват 9 лв. 5 дни със срязан кабел струват изпуснати срокове(Ели си пресрочи предаването на едно домашно с 2 дни), пропусната комуникация(трябваше да набутвам Канев с роуминг, за да се чуваме поне за малко), куп нерви и телефонни обаждания и други дребни и не чак толкова дребни неудобства и доверие започващо стремително да клони към 0.

По радиото

"В Габрово благотворително ще събират средства за кръчмарския, ох извинете - кърмаческия сектор..."

вторник, ноември 25, 2008

Spectrum Net Support?

Предисторията:
Преди около година си сменихме интернет доставчика от bgmreja (които няколко пъти подред ни бяха оставили без нет през уикендите) на Spectrum Net. И за около година ползване на услугите им нямах някакви сериозни оплаквания. Спирал е нета най-много за ден и сравнително бързо са реагирали на сигнал за проблеми.
В рамките на последните 3 седмици се случи около 2 дни да нямаме интернет, но не сме се оплаквали сериозно. Обаче...

Началото: Ден 0
В петък следобед Ани ми се обади по телефона "Иве, нямаме нет". Обадих се на съпорта, започнаха стандартните "Мигат ли ви лампичките?", "Рестартирайте си рутера", "Каква грешка ви дава?"... пратих на Ани телефона им, тя да си говори с тях и да изпълнява инструкции. Вечерта още не се бях прибрала, чух се с Ели и тя каза "Още нямаме нет, казаха, че проблема бил при нас"... ми чудно, ама какво правят по въпроса.?! Прибирайки се посред нощ, тръгвам да отключвам вратата виждам, че кабела за интернета, който влиза вкъщи всъщност свършва в нищото и е срязан (не скъсан, а срязан(!)). Звъня на support-a. Обяснявам им, че сме им звъняли днес, че няма интернет и сега виждам, че кабела ни за интернет всъщност е срязан. Те ми отговарят, че днес не успели да пратят екип, но утре ще пратят.

Очакването: Ден 1
Събота - събуждам се по обяд... сняг има, батковци, които да дойдат да сменят кабела - няма. Обаждам се пак. "бля-бля... от вчера нямаме нет... някой ни е срязал кабела...бля-бля". Съпорта: "Имаме много глобални проблеми по трасетата (явно заради падналия сняг). Когато колегите приключат с тях, ще дойдат до вас"; "а днес ли ще е това?" "Да, днес"
3 часа по-късно никой няма... звъня пак.... пак ми обясниха за глобалните проблеми. Обещаха да минат през нас, ако проблема след това още съществувал (АЛОУ...КАБЕЛА МИ Е СРЯЗАН, НЯМА САМ ДА СЕ СМЕНИ, Я!!!). Колегите щели да ми се обадят да се разберем, кога ще има човек вкъщи да минат.
Още 2 часа по-късно.... пак ми обясниха за глобалните проблеми... обещаха да дойдат утре...

Мъка + Ярост: Ден 2
Неделя - събуждам се по обяд сняг има, батковци, които да дойдат да сменят кабела - няма. Обаждам се пак. "бля-бля... от петък нямаме нет... някой ни е срязал кабела... вчера обещахте да дойдете.... бля-бля". Съпорта: "Имаме много глобални проблеми по трасетата, те са с приоритет...бля-бля...."; "А ще дойдете ли днес"; "Ами ще се постараят колегите, няма как да ви обещая, не зависи от мен". Колегите щели да ми се обадят да се разберем, кога ще има човек вкъщи да минат.
След още няколко часа, изненада ... никой не е дошъл... Пак звъня... отново се повтаря същия разговор... обяснения за срязания кабел и отговор - обяснения за глобалните проблеми и обещание че някой ще дойде, евентуално днес... Ръцете ми вече треперят* и искам да скърша нечий врат (уви само Ели ми е под ръка).
Естествено и в неделя никой не дойде.

*Нали знаете "Angry people need hugs... or sharp objects...

Бяс + Временно решение: Ден 3
Понеделник - прехвърлих топката на Ани да се разправя с тях. Тя си е вкъщи, да се разбира с тях кога да минат. Естествено и на нея и обясниха за глобалните проблеми и и обещаха да се обадят, да се разберат, кога ще има някой вкъщи, да минат. Били обещали на Ани, че евентуално ще имаме компенсации за дните, в които сме нямали нет.
И естествено минаха... таратанци...
Добре че Крокодила беше така услужлив да ми даде vivatel цвъчката си, та в понеделник вечер имах бавен нет, колкото за чат и малко браузване.

(междувременно съм получила поне 2 мейла, че трябва да си платя интернета)

Бяс: Ден 4
Днес е Вторник... Искам да извадя нечие сърце С ЛЪЖИЦА! Отново обаждания дали ще дойдат... отново обяснения за глобалните проблеми и обещание да се обадят. Ебати, аз мъж няма толкова време да го чакам да ми се обади. Накрая от сайта на Spectrum Net изрових телефона на някаква централа. Там една любезна какичка ми даде телефона на някакъв шеф на съпорта. Обадих му се обясних му проблема, той обеща да провери и да ми се обади след малко...
Е, този път наистина ми се обадиха. Каза, че екип вече пътува към къщи. За компенсации казаха, че като ида да си платя сметката, касиерката ще провери колко точно дни сме нямали нет и ще ни ги приспаднат. Аз обаче плащам през ePay. През ePay не ставало с компенсациите, трябва на място да ида...

Развръзката:
15 минути по-късно, Ани ми се обади, че вече са дошли и сменят кабела.

Току що получих SMS в който ми съобщават, че услугата ми изтича на 29.11 и да си платя сметката...

UPDATE: А ето Мегалан как процедират с проблемите и компенсациите.

петък, ноември 21, 2008

Python - език за истински мъже :)

Канев: да ти напиша ли линкификатора на питоня?
iffi: аа
миии, то исках аз...
ама ако искаш и ти напиши и ще си ги мерим после :P
Канев: е ти така като постави предизвикателството сега трябва да го пиша дълго
iffi: хехе, може да ги мерим по бързодействие (напиши го на асемблер, така ще ме биеш и по двата критерия :P )
Канев: ами тогава трябва на action script да го пиша, защото истинските мъже не свършват бързо, пък :P

-----
вечерта
-----
Канев: искаш ли книгата с оправен речник
iffi: :) как го оправи
Канев: ми по мъжки с питоня
iffi: чакай и аз малко да си поиграя с него ;-)

-----
Половин час след това извърших такава свинска простотия с partition-ите на хаддиска си, че загубих всякакво желание да си играя с питона и ми се искаше единствено да се застрелям...

Gmail Themes

Тази вечер само за няколко минути си отместих погледа от пощата и ХОП - появи се нова цветова схема. Оказва се, че google добавят към gmail нови теми (може да си ги разгледате в Settings->Themes). Има някои, добри попадения, но Terminal-a направо избива рибата

вторник, ноември 18, 2008

Вечерна разходка

Снощи след редовната бира след курса по Руби реших да се прибера пеша от Торонто до Стрелбище. Половин час преди полунощ, около половин час ходене, тъкмо да ми се проветри главата и до полунощ да съм се прибрала. Увих се с шала(дълъг, ама много дълъг, черен, плетен, мек шал) като нинджа, за да не ми замръзват носа и ушите и тръгнах с бодра крачка надолу по Свети Наум. И така унесена в мисли, пресичайки от време навреме улицата, за да избегна групичките подпийнали младежи вървящи срещу мен, стигнах до Sofia City Center. Извадих си телефона да гледам дали мери правилно крачките(btw от Торонто до вкъщи са около 3466 крачки). Замислих се за една стара история от 1ви курс.

Имаше някакъв купон в 9ти блок и някакъв младеж беше решил че съм му много навита, аз пък бях решила точно обратното, та се изнесох скорострелно от блока и вървейки пеша по пътя от 9ти блок, покрай УНСС към Студентски град(по пътя е едно такова пусто и малко spooky... абе не е гот за разхождащо се само момиче), едно такси ме настигна и предложи да ме закара. Аз му обясних, че нямам пари и ще ходя пеша. Човекът все пак ми предложи да ме закара, аз се съгласих, закара ме до блока. Покани ме да излезем някой път на кафе, аз учтиво отказах и се прибрах.

Стигнах вече входа на Южния парк и на червения светофар, където е спряла някакво лъскаво черно БМВ (за модел, идея си нямам, аз колите ги различавам само по цвят) с един чичко вътре. Пресякох и си продължих към къщи. След 50м БМВ-то не настига, спира до мен и чичкото ми предлага да ме закара вкъщи. Обясних му, че предпочитам да се разходя пеша.
"Пеша, сама по това време? Ама сигурна ли сте, че не искате да ви закарам?"
"Не благодаря, живея на 5мин от тук, ще се прибера пеша"
Попита ме още веднъж, дали съм сигурна и отпраши.

10 минути след това вече си бях вкъщи на топло, с двете съквартирантки и без никакви чичковци с БМВ-та.
Не знам, чичкото може да е имал най-добри намерения наистина само да ме закара до вкъщи. Но честно казано не съм чула на някой мъж да му спират коли с предложения да ги закарат някъде.

В общия случай избягвам да джиткам сама по тъмно по улиците и когато трябва да се прибирам вечер гледам да е или с такси, или някой да ме изпрати. А когато правя такива вечерни разходки, гледам да са по осветени улици. Когато трябва да се размина с групичка хора, предпочитам да премина на отсрещния тротоар, а когато е с 1 човек, гледам да се разминем на максимална дистанция. И естествено, основното правило - не минавам вечер сама през подлези. Това е малко параноично, ама ако сте гледали Irreversible ще ме разберете.

За пореден път се сетих, за една страхотна статия на Longanlon - "Жените не са като нас" и за една история, когато се прибирах веднъж с такси.  
Таксиджита спря до блока и ме пита "искате ли да изчакам да влезете във входа". Аз казах, че няма проблем, входа е ей-тук на 2 крачки и той отговори "абе тя и жена ми все казваше, че няма проблем и сега гледам сам 2 деца". В този момент всичко ми се обърна...

понеделник, ноември 17, 2008

Жените

Днешния icq фън включва един весел дълъг списък с "Качествата на жените".

Интересно ми е жените да споделят колко свои качества са открили в списъка.
За мъжете - приятелките ви кои от качествата притежават? (а вие кои притежавате :-P)
И за тези, които ме познават - колко от изброените според вас се отнасят за мен?
Аз успях да се позная в 30 от тях :-)

събота, ноември 15, 2008

Близа приятелка?:-)

Събота в офиса... едно тегаво* такова. Добре че има разни весели неща, които ме разсмиват:



*тук усещам как Канев се хили, защото по принцип имам навика да обяснявам, че такава дума не съществува. Ама в момента просто не се сещам за друга, която така добре да пасва на ситуацията.

сряда, октомври 29, 2008

Компютъра, джи си ема...

Това видео изпратено ми от колегите от Мусала днес made my day.

<видео>

</видео>

Така че к'ви са тия софтуери-мофтуери, които сте захванали. Не сте ли издоили кравата с ръце, дори и млекодояща машина да сте написали, не се брои! ;-)

петък, октомври 24, 2008

Вещици с часовници


“Три вещици разглеждат три часовника “Swatch”. Коя от вещиците кой часовник разглежда?”
на английски:

Three witches watch three swatch watches. Which witch watches which swatch watch?

Още едно:
“Три вещици-трансвеститки разглеждат три бутона на часовници “Swatch”. Коя от вещиците-трансвеститки кой бутон разглежда на часовниците “Swatch”?”
Сега на английски:

Three switched witches watch three Swatch watch switches. Which switched witch watches which Swatch watch switch?

"за професионалисти" графата въобще не се опитвай и да я четеш на английски - не става:
“Три швейцарски вещици-кучки, желаещи да сменят пола си, разглеждат три бутона на часовници “Swatch”. Коя от швейцарските вещици-кучки, желаещи да сменят пола си кой бутон иска да разгледа на часовниците “Swatch”?”
Сега на английски:

Three swiss witch-bitches, which wished to be switched swiss witch-bitches, watch three swiss Swatch watch switches. Which swiss witch-bitch, which wishes to be a switched swiss witch-bitch, wishes to watch which swiss Swatch switch?
:-)


изпратено от Тошо

вторник, октомври 21, 2008

McDonald's


Когато бях малка и ми се е случвало по някакъв повод да идвам в София, едно от любимите ми неща за ядене беше McDonald's. (Нали се сещате за 1вия от 20те признака, че сте от провинцията :-) ) Общо взето бях решила, че най-доброто място за живеене в София е площад Славейков - има книги (незнайно до кога обаче..), има McDonald's, какво друго му трябва на човек :-)
Сега от всички junk food заведения, за мен номер 1 е Subway (не мога да си обясня защо не са популярни в България) и номер 2 - KFC... е дюнерите разбира се, но те са съвсем друга категория.
Днес от 8:30 сутринта бях на зъболекар (колко рано станах и как зверски ми се спи сега, няма да обяснявам...) и след това на път за работа реших, че днес ще закусвам. Най-удобното място на път за офиса се оказа McDonald's.
- Един Чикън Премиум Бургер, едни пикантни картофки и едно кафе със сметана.
- А газирана напитка ще желаете ли, за да станат в меню.
- Не, не желая.
// само газирана напитка ми липсва с тази кашлица...
// а и газирани напитки по принцип не обичам
- А сос за картофките ще желаете ли?
- Да, барбекю, ако има.
- Кафето дълго или късо?
- Дълго.
- А колко захарчета искате.
- Не искам захар, само сметана.
// дават ми течна сметана
- А суха сметана имате ли?
- Не, съжалявам.
Взех си най-после поръчката. Помирисах кафето... отвратително... все едно са ми направили "Нова Бразилия", отпих една глътка... абе, мама му стара, толкова гадно кафе отдавна не съм опитвала. Оставих го. Сандвича също беше някакъв невкусен. Изядох го до половината, от другата половина изядох само зелето. Картофките ги ядох само докато имах сос за тях (соса наистина си го бива). Като свърши соса, спряха да ми се ядат останалите картофки.
Изхвърлих това, което беше останало от закуската ми (което май си беше повече от половината) и се запътих към офиса. Тук си имам Jacobs Monarch, суха сметана и един хубав черен чай Irish Cream Flavoured.
Аз ли пораствам или просто храната в McDonald's е станала значително по-гадна в последните години?

понеделник, октомври 20, 2008

Pink is my new obsession

В последния пост в блога на Пешо срещнах следното:

"Малка, сладка и супер евтина колица (само 8000 евро за базовия модел), при това в розово! Идеална за всяко младо момиче."
Веднага се сетих как веднъж в Техномаркет разглеждахме лаптопите и до нас застава една девойка с приятеля си. С розово яке, розов маникюр, розови ботуши и розова диадема, вижда розовия MSI Wind и възкликва ""ауууу, ето този искам, моя цвят"... идеше ми да избягам от магазина...
Обаче определено не всички "млади момичета" си избират колата/телефона/лаптопа по цвета(поне ако имат малко акъл в главата... ), още по-малко пък всички издават писъци на задоволство като видят розова кола :-)

Млади (и не чак толкова млади) момичета, ако все пак сте от тези, които си умират за розиви глезотии - ladiestoolsonline.com е вашият сайт. Въпреки, че розовото не е моя цвят, започвам сериозно да обмислям този комплект инструменти :-)

петък, октомври 17, 2008

Canasta

Преди известно време Слави спомена, че му се играят един куп игри сред които и любиманта ми Канаста.

Накратко - Канаста се играе с 2 тестета и 4 Joker-a от 2 отбора по 2ма играчи. Правилата са доста дълги и се случва, когато човек играе за първи път, при първите 1-2 раздавания, да възкликне "И това хората го играят за удоволствие?!" :-)
След второто раздаване, се свиква и играта става наистина забавна. Изисква се доста съобразителност, смятане на точки, предвиждане останалите какви карти може да държат в себе си. Особено интересно става към края когато се отваря със 150 точки и всяка неправилно съобразена карта може да обърне играта :)
Канастата има 4-5 вариации, но до колкото имам представа, класическата е най-трудна и най-интересна. Правилата доста често са въпрос на договорка (в wikipedia например са описани някакви доста странни правила), затова гледаме да се придържаме към написаното в класическата "Игрите с карти - източник на развлечение" на Ян Рон, за да няма излишни спорове.

Тъй като стандартно една игра (до 10 000 точки) продължава няколко часа, е добре да имате весела компания, хубаво пиене и мезе :-)

Снощи се събрахме за първата ни офлайн игра, имахме си веселата компания и пиенето и мезето, така че определено беше доста по-забавно от стандартно вечерно пиянстване. Правилата ги синхронизирахме по Ян Рон. Оказа се, че досега с хората, с които съм играла сме изпускали едно много важно правило за "заключване" на талона, което прави играта още по-интересна. Първата игра Слави и Нати ни биха много високоскоростно (направо си ни размазаха за има-няма 2 часа) та остана време и за втора, която беше изиграна по-равностойно, но също не беше много дълга (Имайки предвид, че стандартно една игра на продължава 4-5 часа :-) ).

Определено с удоволствие пак ще играем със Слави и Нати - Канаста, Риск или нещо друго ако решат да ни научат :-)

P.S. Започва да ми се върти идеята в главата за един Canasta клуб или клуб по "Card & Board Games". Има ли желаещи да се включат? :-)

вторник, октомври 14, 2008

Нощна София

В неделя вечерта направихме кратка фото-разходка с Велин и имах възможността да поснимам с неговия DSLR. Досега най-"истинския" фотоапарат, с който бях снимала беше Lumix DMC-FZ8. Фотоапарата, който аз притежавам е "сапунерка" (Canon A520), така че боравенето с DSLR-a беше малко объркващо в началото. Още повече, че началните ми тъпи въпроси от типа на "Ама с това как се zoom-ва", нямат съвсем еднозначен отговор :-)
Експериментирах общо с 4 обектива (които в момента не мога да цитирам, Велин ако иска може да ги напише в коментар)
28 F2.8
50 F1.4
18-70 F3.5-5.6
75-300 F4.5-5.6
и определено ми харесват снимките, които се получиха.




(снимките може да разгледате малко по-подробно тук)
Разбира се, има още доста да уча как се правят хубави снимки, но засега толкова. Не съм пораснала достатъчно за собствен DSLR, след като 1 час ми вися на врата този фотоапарат се чувствах много лека като го свалих :)

P.S. Много ще се радвам на feedback :)

понеделник, септември 29, 2008

Дзифт

 
Снощи гледахме "Дзифт". Определено един от най-добрите (не само български) филми, които съм гледала в последно време. Въпреки че се досетих за всичките изненадващи обрати предварително, това не направи филма по-малко вълнуващ и интересен.
Остави в мен доста теми за размисъл...
<трейлър>
</трейлър>

Разни дразнещи безумия

Преди няколко дни audacious-a изведнъж спря да play-ва песни (май се случи след последния ъпдейт). Тъй като ме мързеше да се занимавам, няколко дни си пусках музика с Music On Console Player, но в крайна се хванах да разкгледам малко логове и там открих изключително "информативната" грешка: event_queue: assertion `user_data != NULL' failed
Порових малко в google и решението се оказа следното

    If the monkeys audio plugin is activated (by default it is!) Audacious
just doesn't work, it doesn't play anything.
    If I deactivate that plugin it works.
    There is no useful information about this problem on stdout or stderr, in
the log file it says event_queue: assertion `user_data != NULL' failed.
Деактивирах monkeys audio plugin-а и всичко тръгна. Само не мога да си обясня защо преди работеше.

---------------------------------------

След серия тъпи въпроси от моя страна от типа на:
- как да браузвам другите компютри от мрежата
- ми директно :)))
- какво значи диретно? а как мога да видя имената на машините в мрежата?

и малко ровене в google се оказва, че thunar (файловия мениджър на xfce) не може по default да браузва network папки.  За да мога да ги браузвам трябва да мина през ей това упражнение.

---------------------------------------

Открих, че desktop компютъра ми не можа да boot-ва от flash-ка. Май настина му е време за пенсия.

вторник, септември 23, 2008

БГ

От време навреме започва да ме тресе идеята, че не искам повече да живея в Българя. Today is one of those days. Разбира се долните разговори са само прашинка от простотията наоколо. Няма смисъл да правя списък на всички причини, които биха ме накарали да си стегна багажа и да се разкарам.

velin: снощи асфалтираха улицата
velin: пред нас
velin: .. тя си беше .. файн
velin: нищо и нямаше
velin: и в 22 часа почнаха да я къртят
velin: сутринта сега беше като ново
velin: нова
velin: ..
velin: и.. не отне 3 месеца
velin: а за една нощ, докато пускаха и трафик по нея

(става въпрос за Лондон)
---------------------------------
iva.ivanova: добре, признавам си, писна ми вече, не искам да живея в българия
Kaloyan Kanev: защо реши изведнъж така?
iva.ivanova: http://dnevnik.bg/show/?storyid=553321
http://delian.blogspot.com/2008/09/blog-post_3285.html
http://grigorweblog.wordpress.com/2008/09/23/%D0%B4%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F/
Kaloyan Kanev: мда тъжно.
затова и ще е много зле ако някой полицай като бат бойко дойде на власт
ама пак малко прибързано решение за това къде ще живееш
iva.ivanova: именно ... в германия може да не рай ама е за предпочитане
Kaloyan Kanev: ако четеш бибиси и в англия има не по-малки проблеми
iva.ivanova: аз не искам в англия
германия май най-много ми допада
Kaloyan Kanev: някакъв младеж го убили тинейджъри защото бил Гот
друг го наръгали от някаква улична банда
iva.ivanova: btw в скандинавия пак са се стреляли в училище
Kaloyan Kanev: мда видях
iva.ivanova: ама като цяло в германия е по-спокойно
а и каквото и да си говорим и здравеопазването и инфраструктурата са по-добри
ти чете ли за това момче дето починало след футболен мач щото в линейката нямало кислородна маска
Kaloyan Kanev: не защото
то е починало, казаха че нямало маска
не сигурно че това е причината
както и да е, пак си е проблем
обаче да живееш в германия само защото като се прецакат нещата ще си по-добре не е много добра причина
iva.ivanova: че те ще се прецакат... аз няма да ставам по-млада, след 15 години ще се започне, сърце, кръвно, стави...
няма да ходя да давам по 5000лв на доктор само за да ме оперира от нещо което ми го поема здравната каса
Kaloyan Kanev: и си готова да отидеш някъде където няма да имаш никакви приятели и познати, за по-леко мизерстване на стари години?
iva.ivanova: аз като дойдох в софия също нямах приятели и познати
Kaloyan Kanev: да но тук я няма езиковата бариера
iva.ivanova: и дойдох в софия за да не мизерствам в габрово
(и тука имаше езикова бариера :P ) 
 Разбира се утре ще се събудя в добро настроение и днешния ми песимизъм ще се е изпарил. Чудя се до кога ли ще вярвам, че нещата винаги могат да се оправят.

сряда, септември 17, 2008

Разширени зеници, очила и други разни

Така и така съм започнала с докторите, снощи ходих на очен лекар. Разшириха ми зениците и се оказа, че диоптъра на дясното око ми се е вдигнал и е настигнал лявото, т.е. вече съм си по равно с -3 и на двете. Доктора каза на всеки един час взиране в монитора, няколко минути да гледам надалече, да си плискам вечер очите със студена вода и най-неприятното - пред компютъра да нося очила. Аз си нося лещи от, не знам, може би 8-9 години, цялото упражнение по слагането и свалянето на лещи ми отнема не повече от 5минути на ден. А докато носих очила имах гадния навих, като падат надолу да си ги побутвам с пръст нагоре, дори когато престанах да нося очила, това известно време продължавах да си побутвам нещо въображаемо нагоре. Да не говорим, че като вляза от студено на топло се изпотяват, когато вали стават на капки, а отвъд рамките виждам размазано. Стратегията, която съм измислила е да идвам до офиса с лещи и в офиса да ги махам и да си слагам очилата. Ще видим дали ще проработи.

Иначе вчера след самото разширяване на зениците беше голяма забава. Като излязох от оптиката на орлов мост в 8 вечерта беше тъмно, около мен само някакви безформени светлини. Бях се уговорила с Ани да дойде до оптиката и да ме пази да не ме отнесе някоя кола или да падна в някоя дупка в тъмното (на моменти не бях много сигурна това пред мен легнал полицай ли е, локва ли е, дупка ли е или просто сянка). След това решихме да идем на вечеря (имах да я черпя вечеря за един загубен бас). Седнахме в една пицария в Стрелбище и обсъдихме живота, вселената и всичко останало (най-вече живота и останалото, вселената май не сме) - за ролите които човек играе в живота и връзките си, за любовта, любовниците, приятелите, приятелството, скуката, работата, колегите, отношенията, секса, абсента и какви биха били последствията от едно общо напиване, и кой да си вземем да ни пази на планираното пиене на абсент, следващия бас... е, в крайна сметка не измислихме за какво да се хванем на бас този път, но ни се въртят в главата няколко идеи, важното е, че се смяхме много; ако случайно снощи сте били в пицария в Стрелбище и сте чували от някоя съседна маса през 15минути сте чували див женски кикот... ами ние бяхме :-)
След това Ели вкъщи ме глези като ми прави маникюр.
Много разтоварващо ми действат такива вечери от време навреме :-)

Сега отивам да си дам рамките на очилата да ми актуализират стъклата с новите диоптри и утре да мога да си ги взема обратно и от там нататък - на работа с очила...

петък, септември 12, 2008

Отит

Преди 2 дни се събудих с лека болка в едното ухо. Цял ден на работа ми беше много некомфортно, а вместо през повечето време да уча теория по СЕП, си лежах свита държейки се за ухото. Капките разбира се нямаха ефект. И днес след изпита по СЕП (който естествено не мина както беше планирано) се запътих към болница Токуда, която е на 15тина мин от ФМИ. Там ме посрещнаха любезно, платих си таксата за платен преглед (естествено нямах направление), прочетох 30 страници от книгата докато ми дойде реда, влязох, погледнаха ми ухото, казаха ми да се мажа 5дни в някакъв мехлем, ако до 2 не усетя подобрение да пия някакъв си антибиотик и в понеделник да мина да си взема болничния и да ме видят пак.

Междувременно Мариела ми беше пратила телефона д-р Емилия Йорданова. И като се прибрах, тя успя да ме убеди, че само с бързия преглед в Токуда няма да мина и всъщност доста ме стресна с това какви последствия може да има отлагането. Телефона на д-р Йорданова не беше актуален, но пък google, веднага я откри.
Обадих се, а тя се оказа с 3месечно бебе и все пак веднага ме заразпитва какво ми е, дали съм ходила скоро на басейн/море и се разбрахме, когато по-късно вечерта има възможност да дойде вкъщи.

Прегледа ми първо здравото ухо, след това носа, гърлото, зъбите, където всичко си беше наред. След доста болезнения преглед последва опипване на лимфните възли, които се оказа, че вече са се подули, въпреки, че не усещам болка от тях (то как да усещам друга болка някъде другаде като цялата ми глава започвайки от ухото, пулсира).


Възпалението вече е стигнало тъпанчето и си продължава с пълна сила към средното ухо. Д-р Йорданова ми нарисува схема на цялото нещо и обясни, че лечението ще отнеме около 10дни, като към края, ще ми е спаднал отока в ухото, но ще са ми се подули прилично лимфните възли... било част от оздравителния процес.

След това започна да навива памук на нещо, което беше доста дълго и аз притеснено попитах, дали се очаква това цялото да влезе в ухото ми. Не се очакваше. Почивтването (или каквото там беше) беше адски болезнен процес. Бях обявена за герой, защото се оказа, че и по нейни наблюдения мъжете са по-пискливата половина от човечеството що се отнася до понасяне на болка (естествено това ми напомни историята ми в козметичния салон, та междувременно успяхме да обсъдим, мъжете пациенти, жените пациенти, обезкосмяването при мъжете, отношението в болница Токуда и други интересни неща. Д-р Йорданова е доста разговорлива и приятна компания). Междувременно последва вкарване на марля напоена с риванол в ухото ми... ей това беше най-болезненото и вече наистина ми идваше да викам.
В момента все си отглеждам марля в ухото и трябва да си я поливам с риванол до утре сутринта.
Трябва да пия антибиотици, витамини b, да си капя капки в ухото (след като приключа историята с марлята и риванола) и да пия аулин (това май най-много ми допада) защото се очаква нощно време болката да е доста по-силна.

Забавен ефект от марлята в ухото е че като се усмихвам, понякога ме гъделичка отвътре и потрепервам все едно че ми е студено и настръхвам.

А сега трябва да измисля какво да сложа на възглавницата, така че да не стане жълта от риванол.

Утре трябва да се чуя с докторката, която каза, че ако след няколко дни не се чувствам по-добре, пак ще дойде да ми бърка в ушите... *прави уплашена физиономия*

И така, добрата новина е, че няма да оглушавам. За което цял живот ще съм благодарна на Мариела, че ме насочи към правилния специалист и ме стресна достатъчно за да се обадя (май и всяка вечер да ти купувам бира, пак няма да е достатъчно, но може да положим едно добро начало на ИББ в сряда :) ), защото хубавата развръзка можеше и да се размине ако бях чакала до понеделник, както мислех да направя.

P.S. много е странно усещането да чуваш света само с едно ухо. Радвам се, че утре ще съм без марля и ще мина в нормалното стерео слушане. 

сряда, септември 10, 2008

Terminal

I: отвори един terminal
I: трябва да има шорткът някъде
M: какво е терминал
M: и какво е шорткът
I: трябва да имаш някъде или на десктопа или горе в лентата шорткът
I: иконка
M: какво е шорткът
I: иконка
M: ама кво пише на нея
I: terminal

Напомня за онова клипче "Hu is the new leader of China", нали? :)
(мерси на Канев, че ме подсети за него)

Последва "напиши сега ifconfig...". И като си помисля, че я накарах да направи цялото това упражнение само за да открие какъв ѝ е IP address-a. Въобще бях изключила, че може просто да отвори whatismyip.com и да го види... май нещо започнала да се повреждам

вторник, септември 09, 2008

здравословно хранене

Вчера:

закуска - кафе + палачинки с топено сирене, луканка и за десерт една със сладко
обяд - кафе + палачинки с топено сирене, луканка и за десерт една със сладко
вечеря - натурален сок + палачинки с топено сирене, луканка и за десерт една със сладко + за още десерт - Red Bull


Днес:

закуска - кафе
обяд - палачинки с топено сирене, луканка и за десерт една със сладко
следобедна закуска - кафе

...
има останали 2 палачинки за тази вечер, ама се чудя дали да не ги оставя за закуска за утре, а сега да си поръчам нещо от amam.bg
Тази вечер също ще има Red Bull за десерт.

събота, септември 06, 2008

...

Не знам френските учени до къде са стигнали с пробива си в лечението на рак, без да се налага да ти отварят черепа. Не знам какъв е процентът на оживяващите след химиотерапия. Знам само, че като прочетох за страничните ефекти от нея ми се изправи косата. Пожелавам си никога да не ми се налага да науча по-отблизо как стоят нещата.

Когато преди 3 месеца откриха рак на черния ѝ дроб, се оказа, че вече метастазите са твърде много. За тези 3 месеца успях да я видя само веднъж - отслабнала ужасно, с ходила придобили размер 3 пъти над нормалния. Кашляше, не можеше да се храни.

Дни и седмици наред да не можеш да се храниш, ходиш, да изпитваш болка при всяко вдишване. Да си пожелаваш смъртта всеки ден (може би и много по-често)... Знам ли... евтаназията може би не е чак толкова лоша идея.

Знам, че сълзите, които изплаках, когато научих за болестта бяха от безсилие. Затова, че нещо толкова ужасно се случва с, човек който толкова много обичам и нищо не може да се направи. Май тогава за първи път в живота си осъзнах, че оптимизма не е панацея има неща в живота, които колкото и да искаш можеш да промениш.
А сълзите, които се стичаха по бузите ми в тихо в петък в офиса и на пейката в градинката до офиса след работа, може би бяха по-скоро егоистични. В офиса слушах спокойна музика, четях документация и си мислех, че повече никога няма да позвъня с бодра усмивка на съседната врата с кутия сладолед в ръка, никога няма пием заедно кафе с препечени филийки в неделя сутрин. Когато изляза на терасата на слънце, няма да има кой да ми се покаже от съседния апартамент да ми каже "Здравей, Ивче" и още куп други неща...
Живееш ли 20 години врата до врата с такъв прекрасен човек, можеш да го обикнеш повече, от близък роднина.

Не знам какво се случва с хората след смъртта. В последните години вярата ми дали и какво точно има там горе се промени доста. Единственото, което знам със сигурност е, че каквото и да е последвало след смъртта ѝ, със сигурност не е по-лошо от това, което ѝ се случваше през последните 3 месеца от живота ѝ.

...

RIP

сряда, септември 03, 2008

На кого е кръстено...

Крокодила: coltdb1:~# pg_dump -U postgres --blobs --format=c pesho > pesho.dump
или кой си кръщава базата 'pesho' ...
iva: кой?
Крокодила: аз, кой
iva: ами логично ми звучеше да си ти, ама така като попита, реших, че някой ти е откраднал идеята
ти и детето щеше да кръщаваш пешо....

Крокодила: ми дете нямам
ама може така да кръстя следващия лаптоп...
iva: трябва наистина да го питам събев дали няма нещо между вас... :)
Крокодила: отричам :)
iva: за теб знам...аз затова него ще питам :P
Крокодила: хахаххаха :)ще ми е интересен отговора му :)
iva: psabev: Нямам крокодилски сексуални желания, ако това ме питаш :)
Крокодила: хахахахаххха :)е, на теория може да е несподелено ... :)
iva: psabev: Нямам крокодилски сексуални желания, ако това ме питаш :)И аз си падам по Пешо, даже си посягам понякога :)
Крокодила: мухахахахаххахахахаххахахаххаха :)
iva: ?:)младо момче, има желания...
значи приемаме, че и двамата си падате по пешовци, а той не си пада по крокодили

Крокодила: аз си падам по неща от женски пол
iva: що не си кръщаваш нещата "марийка" тогава....
Крокодила: дълго е
пешо се пише адски лесно
iva: ок, "мими", "лили"
Крокодила: само с едната ръка е
pesho е по-бързо
iva: е 
(ива?)
Крокодила: хм :) става
малко кратко де,ама става
iva: е аман!
Крокодила: ама има една ива в офиса...
iva: кратко ми било името
ми тъкмо ще е поласкана
Крокодила: ми кратко е, три букви са :)
iva: колко искаш да са?
Крокодила: 4-5
iva: iffi? :P
Крокодила: ммм :)става :)ама па после оди обяснявай кви са ни отношенията
iva: по-лесно ще е отколкото да обясняваш за пешо


А, аз да обяснявам ли, че ачко не е кръстен на истински човек :-)

вторник, септември 02, 2008

Звяр ли съм в леглото?

Преди малко си отварям пощата в abv.bg, която по принцип ползвам за регистрация в разни сайтове, от които очаквам да получавам спам и там се мъдри следния мейл:

Здравей,
Твой приятел ти изпраща интересен тест:
Звяр ли си в леглото?
Отдели минутка за да направиш теста - ще ти бъде интересен.
Теста се намира на адрес: http://www.truetests.net/test_maker_6524befa_index.html
Теста е със заглавие "Звяр ли си в леглото?" и е стандартно забавен (от типа на тези във facebоok)
На самия сайт truetests.net пише следното:
Изпрати тест на приятел или враг. Той ще го направи, а ти ще получиш отговорите на въпросите от теста който е направил. Някои от тях засягат тайни, които няма от къде да бъдат научени.


Регистрирайте се и изпратете някой от нашите тестове на ваш приятел, роднина, гадже или съперник. Изчакайте да отговори на теста и проверете как е отговорил на въпросите в сайта или на вашия e-mail.
Когато някой попълва теста, той въвежда e-mail адреса си с уговорката, че там ще получи резултатите от теста. Когато отвори пощата си обаче ще разбере, че той е изигран от вас. Или запазете анонимност и той ще получи истинските отговори от теста. Така можете редовно да го проверявате с различни тестове.
Само се чудя две неща:
  • кой ми е изпратил теста 
  • попълвайки го дали да се изкарам невинна или мръсница :-)
P.S. Към човека, който ми е пратил теста - няма нужда да ми пращаш тестове, следващия път просто питай и ще ти кажа отговорите на въпросите, които те интересуват :-)

UPDATE: Забавна част от  "условията за ползване" на теста, с които разбира се всеки се съгласява като попълни теста, но едва ли някой ги чете:
След изпращането на теста не се гарантира получаванетоо на e-mail с резултатите от теста.То може да зависи от настройките на вашия e-mail, доставчик на услугата e-mail, хостинг услугите на този сайт, програмни грешки и др. Вие се съгласявате, че решавате теста на собствена отговорност.
...
Вие се съгласявате, че тази информация, както и всяка друга информация, която изпращате в интернет може да бъде прихваната от други лица.
...
Truetests.net не носи отговорност за нанесени морални или материални щети възникнали в следствие от попълването на този тест. Отговорите от теста ще бъдат изпратени на потребителя, създал този тест с цел проучване, статистика или анализ.

понеделник, септември 01, 2008

Новата мерна единица "едно ачко"


Ачко, освен че e новата ми любима играчка, май ще се превърне и в стандартизирана единица за обем.
Kanev: малка кутия
iffi: колко малка
Kanev: 324mm (W) x 212mm (D) x 198mm (H)
iffi: яко
Kanev: за сравнение ачко е 249 (W) x 170 (D) x 29 (H) mm
т.е. някъде 10 ачкото наредени едно върху друго ;)

петък, август 29, 2008

Календар

С болка в сърцето трябва да призная, че Google Calendar е много куц и е далече от това, което искам от един онлайн календар.

  • Искам онлайн календар, който да може да праща notification за предстоящо събитие на който мейл му кажа.
  • Искам онлайн календар, в който да мога да погледна списъка с абсолютно всички събития, минали и бъдещи. И по възможност, да разглеждам тези ограничени в даден период от време.
  • Искам онлайн календар, в който ако искам да видя какъв ангажимент имам за 08/09/20017, да не се налага да кликам като идиот на бутончето за следващ месец, а просто да има къде да напиша датата (или поне месеца и годината) която искам да разгледам.

Засега не мога да открия такъв.
Някой да има предложения?

четвъртък, август 28, 2008

С 200км/ч


Вчера водих разговор с един младеж, който ми обясняваше какъв кеф било преди няколко дни като карал с 200 по Цариградско.
аз: надявам се да не шофирам докато ти си на пътя
той: да бях само аз
Alas, it's true. Моя познат все още няма шофьорска книжка, но това няма никакво значение в случая. Защото и да имаш и да нямаш книжка, като си се засилил с 200 по Цариградско, освен че някой ден ще си размажеш собствената глава, по-лошото е, че ще разбиеш главата на някой, на който му се живее и не иска да е част от статистиката "За това денонощие има 13 жертви на пътя и още N на брой осакатени". No thanks!

Аз съм начинаещ шофьор. Имам книжка от над 5 години, но до преди 2 месеца общият брой километри, които съм шофирала едва ли е бил повече от 50. За последните 2 месеца, едва ли съм направила повече от 500. Засега изпреварвам само, когато наистина се налага, защото не се чувствам достатъчно уверена и не карам с повече от 10км/ч над ограничението.
Без значение дали съм на шофьорското място или не, доста е неприятно когато някой тръгне да те засича или да кара като олигофрен.
Определено не само пияните шофьори са проблем. Когато си пиян и реакциите ти се забавят. Факт! Но когато си трезвен и си се засвяткал със 120 в населено място и пред теб изскочи колоездач, дете, куче, пияница или срещу теб лети пиян шофьор, колкото и да бързи реакции да имаш....

Днес получих по icq едни доста неприятни картинки, и подкрепям с двете ръце идеята да бъгат направени задължителна част от шофьорския курс.
Отвратителни снимки от катастрофи. Ако смятате, че няма да ви издържат нервите не ги гледайте!!!
Днес ми казаха, че не съм в ред, защото съм ги изгледала всичките. Не знам дали аз не съм в ред че ги гледам или не са в ред хората, си мислят "Това няма да се случи на мен" и след това стават част от подобни снимки.

Като бяхме малки беше известен лафа "умри млад, бъди красив труп". Тези трупове за мен въобще не са красиви, но... явно е въпрос на вкус.

Ако все сте решили да си разбиете тъпата кратуна на пътя, ваша си работа, има достатъчно дървета, стълбове и мантинели, които могат да помогнат(макар, че има доста по-интересни начини за самоубийство ). Но моля ви, правете го на безлюден път, където няма други хора освен вас. Не искам да бъда красив млад труп. Не искам да бъда обезобразена или да се придвижвам в инвалидна количка до края на живота си. Не искам заради някой избиващ комплекси заради малката си пишка или малката си заплата да се превърна в ето това.

понеделник, август 25, 2008

Acer Aspire One a.k.a. a4ko

Това е a4ko, наричан още мъника, дребосъка, джиджавката и други подобни.


Имам го от около месец и реших, че вече е време да го разкрия пред света :-)

Има си 8 GB SSD памет, 1.5GB RAM (по начало беше с 512MB, но съвсем скоро след като го купих го занесох в сервиза на Acer за добавяне на още 1 GB), 2 card reader-a, 3 USB порта, удобна клавиатура (не като на asus eee pc, която може да ти вземе здравето), добър екран и ... всъщност спецификациите можете да ги прочетете почти навсякъде в интернет. Най-важното е размерът - малък и лек (около 1кг със захранването, което също е доста миниатюрно).


Човек никога не би предположил, че раничката, която купих за него, може да се побере лаптоп(ченце).

 
Идеален за четене, чатене, браузване, музика, филми, вкъщи, на купон, на път или в парка.

Разбира се, не всичко е идеално и по мед и масло. Но недостатъците са пренебрежими (или поправими).
Няколко дни след като го купих с доста неприятна изненада установих, че при пускане на музика пращи и прекъсва, а изхода за слушалки не работеше. Няколко дни след като съобщих на сервиза на Acer, че има проблем, ми се обадиха, че частта която беше за смяна, е пристигнала и разбира се я подмениха.

Стандартната дистрибуция на Линукс(някакъв измислен и осакатен linpus linux), с която вървеше може да скъса нервите на всеки. Дори най-стандартните операции като инсталиране на кирилица (да е жив и здрав oggin, че е описал как стават нещата при eee pc) или активиране на нормална desktop среда са истинско приключение. Форумът на aspireoneuser.com е пълен със всякакви въпроси от типа на "как да си сменя иконките на десктопа?" и всякакви други на пръв поглед дебилни въпроси(естествено, част от тях наистина са дебилни).
Затова веднага след като го ремонтираха и му сложиха допълнително RAM, хванах xubuntu bootable флашката, която в последно време разнасям с мен и - "няма linpus, няма проблем".
С xubuntu-то за момента също има някои нерешени неща като например - само единия card reader работи постоянно, а ако искам да ползвам другия - картата трябва да е вкарана в него по време на boot-ване. Но убунту частта от форума се ъпдейтва почти непрестанно, както и страницата с инструкциите за инсталация и модификации, така че очаквам скоро неработещите (и полу-работещи) неща да проработят.
Като цяло acer aspire one с xubuntu (или xubuntu на acer aspire one) се държи много прилично и така лаптопченценцето ми е далеч по-използваемо.

Малък козметичен дефект е, че остават следи от пръсти по повърхността му. Съквартирантките ми бяха вртещени като ме видяха да забърсвам следите от пръсти с края на роклята си. Последва лекция за това как една дама не трябва да си бърше лаптопа си с роклята и че никой мъж нямало да ме погледне, ако разбере, какво съм направила :-)


Като заключение мога да кажа, че съм много, много доволна от придобивката си.
И разбира се я възприемам като това, което е - една малко по-скъпа играчка. Ако някой смята да върши сериозна работа на този модел на acer aspire one, по-добре да не си го купува.

И за финал, дребосъка acer aspire one срещу гиганта HP nx9420
 

неделя, август 24, 2008

Лексикон за програмисти

Включвам се и аз в лексикона за програмисти идеята, за който даде Майк Рам.
Понеже още, когато в училище попълвахме лексикони, не бях от тези, които пишат дълги отговори и сега отговорите ми в настоящия лексикон ще са кратки.

  1. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
  2. В осми клас. Значи съм била около 15.
  3. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?
  4. Учителката ми по информатика в гимназията. В средата на 8ми клас вместо стандартното разделение на две групи по информатика в зависимост от номера в класа, ни разделиха на такива, които се справят по-добре с информатиката и на такива, които не проявяваха особен интерес (или както ние се майтапехме "на по-умни и по-глупави"). Аз се оказах в групата на "по-умните" и съответно при по-готината учителка...
  5. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?
  6. Pascal
  7. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?
  8. Май беше игра на "Бикове и крави"
  9. Какви програмни езици сте ползвали до момента?
  10. Pascal, C++, C#, ASP.NET, Visual Basic .NET, SQL, Perl, Python, Java
  11. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?
  12. В Musala Soft в един проект към IBM - Tivoli Directory Integrator (TDI). Екипа беше много готин и ще ми е трудно да изброя всички неща, които научих там.
  13. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?
  14. Да.
  15. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?
  16. Смятам, че аз самата имам още какво да уча и едва ли мога да дам съвет много по-различен от това, което може да се прочете в учебниците. Но много ми хареса, това което е написал dzver като отговор на въпроса и затова ще си позволя да го копирам тук.
    ПРЕИЗПОЛЗВАЕМОСТ НА КОДА! Никога, по никакъв повод не бива доброволно да пишете повторно неща, които:
    a/ вече сте написали.
    b/ имате като вградени библиотеки / функции / възможности на езика или пък някакви популярни разработки. Това включва и копирането на 1 файл на 15 места или с 15 имена :)
    ps. Това включва и конфигурационните сетинги на 1 програма. Всичко на 1 място, ако имате вградена методика за управление на сетинги - ползвайте я (както е във VS, C#).
  17. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?
  18. Беше, докато още работех в Musala. Веднъж се возех в едно такси, и гледам на колата пред нас (някакъв volkswagen) пише TDI. При, което аз се опулвам до краен предел и през главата ми светкавично минава мисълта "Егати! Вярно, че Integrator-a може да се ползва за наистина всякакви неща, ама от какъв зор ще го интегрират в автомобил". Разбира се, след това колегите в офиса ме светнаха, че TDI в случая не било Tivoli Directory Integrator, а Turbocharged Direct Injection :)
Няма да подавам щафетата на никого конкретно. Нека всеки, който има желание да сподели тайните около програмисткия си живот, да се чувства поканен :-)

сряда, август 20, 2008

Фитнес център

Ето тази табела е пред един от входовете на националния стадион "Васил Левски".


От начало я видях от далече и леко размазано (малко съм късогледа) и ми заприлича на мъж и жена правещи секс. Викам си "Брей, че реклама на фитнес центъра". След като я загледах по-отблизо, установих, че това, което е с размера на главата на човечето, не е друга глава, а явно е гиричка. Но какво ли е искал да каже авторът? Че ако посетите този фитнес център, ще можете да вдигате гирички големи колкото главата ви, или че главата ви ще заприлича на гиричка...

Хайде на море


Това беше залепено на спирката на Орлов мост. Чак ми се прииска да си стегна багажа и "Ах морето...!"

понеделник, август 18, 2008

Блогърки - готвачки

Аз се чудех защо не никога не ме е влечало готвенето, а то ето къде била причината :-)

И въпреки, че май ми стои добре готварската униформа, предпочитам да си остана на блогване :-)



P.S. Разбира се, само си търся оправдания, Магдалина и Крис от "Нож и Виличка", са чудесен пример как може да се съчетаят двете неща.

четвъртък, август 14, 2008

Тае Бо

В последно време се чувствам адски обездвижена. И как иначе по 8 часа пред компютъра на ден, след това вечер пак мързел, както и събота и неделя. Понякога вечер играем малко федербал и волейбол, но то направо не се брои.
От месеци все се опитвам да намеря време да спортувам нещо и все изникват "по-важни неща" за вършене вечер.

But today was the big day. За първи път с колежката ми Мими ходихме на Тае Бо. Клубът се намира в Националния Стадион и от работа до там стигам за 15мин.
Бях чувала, че Тае Бо-то е интензивно с много движение и подскачане. И си е така. Тъй като досега никога не съм тренирала нищо сериозно, доста лесно се изморявам, не мога да правя толкова бързо повторенията, нито мога да се разтягам толкова, а и имам проблем с координацията на движенията - кое след кое следва. На 15тата минута вече започнах да се уморявам, на 20тата бях вир вода, а на 25тата си мислех "Олеле, как ще издържа още толкова" (на стената има часовник, та имах възможност редовно да гледам колко време е минало ;-) )

След тренировката се чувствах буквално размазана и в абсолютен възторг. Точно от това имам нужда - движение!
Ако успея да си наложа да ходя 2 пъти седмично, определено гореизброените неща ще ги преодолея и ще се чувствам доста по-енергична.
Минусът е, че музиката беше доста силна и почти не се чуваше какво говори инструктурът. А и най-вероятно повечето движения не ги правя особено правилно, но смятам, че това е едно доста добро начало. Може би скоро ще седна да почета, кое точно как се прави и се надявам ентусиазма ми да не угасва :-)

Gmail account activity

Преди няколко дни четейки си gmail пощата, забелязах, че под надписа

You are currently using 1115 MB (15%) of your 7030 MB.
има нещо ново:
Last account activity: 1 hour ago on this computer.  Details
Когато click-нах на details, изскочи popup с информация за последните 5 пъти, когато пощата ми е била достъпвана - от къде, IP-адрес и преди колко време.


Доста полезно, ако имате подозрения, че някой ви чете пощата.
(Макар, че ако наистина имате такива съмнения, най-добре си сменете паролата, вместо да дебнете статистиката ;-) )

вторник, август 05, 2008

Познайте какво е това

Въпрос:



Какво е това:



Fatal error: Uncaught exception 'com_exception' with message '<b>Source:</b> Microsoft OLE DB Provider for ODBC Drivers<br/><b>Description:</b> [Microsoft][ODBC Microsoft Access Driver] Too many client tasks.' in C:\Program Files\xampp\xampp\htdocs\KSK\KLASS.PHP:105 Stack trace: #0 C:\Program Files\xampp\xampp\htdocs\KSK\KLASS.PHP(105): com->Open('KSKINTR') #1 {main} thrown in C:\Program Files\xampp\xampp\htdocs\KSK\KLASS.PHP on line 105



Отговор:

класиранията от кандидатстудентските изпити в СУ



Ето така изглеждаше сайта до преди малко:







Вече забавният exception изчезна, но се показва бял екран.



Успех на всички кандидатстиденти :-) 

петък, юли 25, 2008

Честит ден на сисадмина

Пожелавам на всички сисадмини довечера да празнуват много по-щуро, от (не)хората на това Crazy IT Party :-)

вторник, юли 22, 2008

Гадно Слънце Грее(2)

Тази сутрин подлъгана от прогнозите за дъжд реших да прескоча част от ежедневния ритуал преди излизане - а именно не се намазах със слънцезащитен лосион (в момента ползвам този на Garnier с фактор 30). И днес точно по обяд пекна такова брутално слънце.....ааа... ужас. Около час след като се прибрах от обедната почивка започна стандартния сърбеж на целите ръце. Вече четвърти час се дера и се чудя още как не съм си смъкнала кожата от чесане. Имам чувството, че алергията се влошава. Миналата година например не ми се налагаше да се мажа със слънцезащитен лосион всеки ден. В wikipedia има доста забавни съвети за prevention:
  • Stay inside during the brightest hours of the day, from noon to 3 p.m.
  • Cover up: wear long sleeves, slacks, and a wide-brimmed hat whenever harsh exposure is probable. Remember that cloud cover does not provide protection from UV rays.
  • Wear sunscreen[1] at least factor 30 with a high UVA protection level.
Май е време да ида на доктор да видя какво може да каже по въпроса.
Чудя се какво мога да направя по въпроса за работа през нощта. Някой да знае за място с с програмисти нощна смяна?

вторник, юли 15, 2008

Caligula

Един разговор днес ме подсети за един доста впечатляващ филм.
weirddreamer: кой беше оня филм с императора, бруталния
iffi: калигула?
weirddreamer: дам
iffi: ама филма от...ох сега ще ти кажа от коя година
iffi: ето този от '79 на Tinto Brass http://www.imdb.com/title/tt0080491/
weirddreamer: да, мерси :)
iffi: ти гледал ли си го?
weirddreamer: ми много малко
iffi: хммм... не го гледай с момиче
weirddreamer: знам :D
Един колега веднъж беше класифицирал "Калигула" като "хорър-порно".  Но според мен във филма може да се види много повече от секс и гадости.
И Malcolm McDowell играе страхотно (с негово участие също горещо препоръчвам A Clockwork Orange на Кубрик).

Тъй като аз чета и гледам ужаси и гадости от малка, не съм особено и чувствителна, а и съм "една луда блогърка-програмистка", ми е интересно, средностатистическите жени чак толкова чувствителни ли са или аз ги подцених/надцених(зависи от гледната точка), като посъветвах моя приятел да не гледа филма с момиче. Ще се радвам да чуя отговорите на следните въпроси на хората, които са гледали филма (или част от него):

Мъже, бихте ли пуснали Калигула на приятелката си?
Жени, целия ли го изгледахте?
Към всички: хареса ли ви филма и бихте ли го гледали пак?

P.S. Ако някой е любопитен "какво пък толкава", може да намери Caligula, 1979 (by Tinto Brass) в Zamunda.

понеделник, юли 07, 2008

Хомосексуалисти, феминисти, програмисти и други -исти

Преди няколко седмици в блога на Openly Feminist за пръв път разбрах, че думата "хомосексуалист" била обидна, защото "Звучи медицински-диагностично, описва хомосексуалността като някакво девиантно сексуално поведение: хомосексуалист...подобно на мазохист, фетишист..." и на нейно място трябвало да се използва "хомосексуален".

В главата ми почти едновременно нахлуха следните хаотични мисли и въпроси (ще ги подредя в списък за малко по-голяма яснота)

  1. Часовете по български език никога не са ми били любими, но от това, коeто съм научила ми се струва, че "хомосексуалист" е съществително, а "хомосексуален" - прилагателно. Защо ще искаме да сменяме съществително с прилагателно след като те не са еквивалентни? (поне според мен отговора на въпроса се крие в точка 4)
  2. Какво значи "дeвиантно сексуално поведение"? Такова, което се отклонява от нормата? Коя е нормата? Вагинален секс в мисионеркса поза? Явно не е това.
    Приемаме, че гейовете нямат девиантно сексуално поведение =>
    Ако правя анален секс, също нямам девиантно сексуално поведение.
    Ако правя секс с най-добрата си приятелка също нямам девиантно сексуално поведение.
    Но! Ако правя анален секс с най-добрата си приятелка(не питайте, как, гледали сте филми, знаете как става) и я помоля да си сложи розови лачени обувки с 10саниметрови токчета и да си облече престилка на медицинска сестра, това вече е девиантно сексуално поведение.
    Хмммм...
    (Тук мога да се разпростра в защита на фетишизма, мазохизма и садизма и в това, че щом на 2мата(или колкото там са) човека им харесва това, което правят и не пречат на никого, няма нищо лошо, но ще спра до тук, мисля, че схванахте гледната точка)
  3. Аз съм програмИСТ, Петя е феминИСТ(ка), Симеон е журналИСТ. Не съм чула до сега някой феминист или журналист, или тракторист, или парапланертист да се обиди, че тези думи звучат като фетишист.
    Но щом "недевиантните" -ИСТи са толкова обидни, хайде да сменим всички тях с -АЛНи. В крайна сметка не искам професията ми да звучи като диагноза (макар че "програмист" си е направо диагноза....)
    • програмистите - програмални
    • феминистите - феминални
    • трактористите - тракторални
    • алпинистите - алпинални
    • аналистите -... хм... май е по-добре да ги питаме дали не искат да се наричат
  4. Всъщност "ислямист" ми звучи доста по-обидно от "хомосексуалнист" (най-вече защощто жирналистите го ползват най-често в негативен контекст), но не съм видяла някой да е омрънкал света да иска да го наричат "ислямален".
  5. Сигурна съм, че това да се замени "хомосексуалист" с "хомосексуален" не е хрумнало на някой българин, който една сутрин се е събудил с просветлението, че "хомосексуалист" звучи като "фетишист" и е решил да се чувства обиден от това.
    И след кратка справка с google веднага попаднах на urbandictionary.com, където 2рата дефиниция за homosexualist гласи "The cool way of saying homosexual. "
    ОК, най-вероятно цялото нещо е тръгнало от англоговорящите гейове. Там поради някаква специфика на езика или и аз не знам защо някой се е почувствал засегнат от думата. Ама защо и на български трябва да ни се налага смяна на думата след като в нея няма нищо обидно? В английския език също така е обидна и негър:
    Nigger is a derogatory term used to refer to dark-skinned people, mostly those of Black African ancestry. As an English variant of negro, it was once in common usage, but in recent times, in most contexts, it is considered a racial slur.

    Но в България "негър" си е съвсем стандартна дума, много по-обидно е да наречеш някого "черен" (което пък е стандартно за английския). Така че, ако тръгнем да сменяме думата "негър" в българския (защото да речем, негрите се почувстват засегнати, че ги наричаме "негри"), очевидно няма да я сменим с "черен", а с какво? "Афро-американец"? Ами ако негъра е французин?
    Вместо да се правим на много толерантни променяйки думи, които на български нямат обидното значение, което имат на английски, много по добра идея би било просто, хората които учат английски да бъдат предупредени да не ги ползват, когато общуват с англоговорящи. Както винаги са ни предупреждавали в училище: "Не казвайте на английски nigger, защото ще си изпросите боя", така може да ни предупреждават да не използваме и "homosexualist" защото може да обидим някой англоговорящ. Ама от къде на къде българските гейове ще се обиждат, наистина ми е непонятно.
В крайна сметка не е толкова важно дали казваш "хомосексуалист", "хомосексуален", "гей" или "педал", а това какво отношение влагаш към човека, за който го казваш.
За финал ето подобни разсъждения от един от главните герои в Cryptonomicon:
"Nip is the word used by Sergeant Sean Daniel McGee, U.S. Army, Retired, to refer to Nipponese people in his war memoir about Kinakuta, a photocopy of which document Randy is carrying in his bag. It is a terrible racist slur. On the other hand, people call British people Brits, and Yankees Yanks, all the time. Calling a Nipponese person a Nip is just the same thing, isn’t it? Or is it tantamount to calling a Chinese person a Chink?"
"...each of them has occasionally, inadvertently, used the word Jap as shorthand for Japanese—in the same way as they used RAM to mean Random Access Memory. But of course Jap is a horrible racist slur too. Randy figures it all has to do with your state of mind at the time you utter the word. If you’re just trying to abbreviate, it’s not a slur. But if you are fomenting racist hatreds, as Sean Daniel McGee occasionally seems to be not above doing, that’s different."

И последно на колко от вас им е хрумвало, че "хомосексуалист" звучи обидно?
А колко от тези с хомосексуална ориентация биха се почувствали обидени, ако ги нарека "хомосексуалисти"? И защо?