Много обичам като се сетя за нещо весело или приятно да се усмихвам.
.....
Вървя си из коридорите на фирмата с усмивка на лицето
"Какво си се ухилила така?"(казано, като закачка)
"Ми...весело ми е..."
....
Няколко часа по-късно, в края на работния ден...пак ухилена в restRoom-a
"Защо си такава ухилена?"(казано отново със закачка, същата колежка)
"Имам богат вътрешен свят... :)"
"Който излиза на яве след 2 ракии..."
"И тогава също :)"
.....
Тази история разбира се беше закачка, но много хора в подобна ситуация биха си помислили, че им се подигравам... наистина са много... случвало
ми се е и то не веднъж. Естествено подобна реакция свидетелства за това колко комплексирани са повеечето хора. Комплексите са пряко свързани със
злобата. Някои хора не могат да намерят щастието и правят всичко възможно и другите да не успеят... :(
.....
Вървя си по улицата и при разминаването с група тийнейджърки, закачам леко с рамо едната.
"Внимавай, ма ..." (не помня коя беше точно думата. Моята реакция беше нулева)
"Защо не се върна да и обършеш един шамар?"
"Защо да го правя?"
"Щеше да се почувстваш по-добре."
"Аз сега не се чувствам зле, чувствам си се много добре..."
.....
"Има хора, които просто са си зли."
"Кой например?"
"Няма нужда да давам конкретни примери, просто има такива хора..."
.....
По принцип гледам да избягвам хора, чиято единствена работа е да ти вгорчат живота. Живея с принципа, че на злобните хора не бива да им отвръщаш,
а по-добре да ги игнорираш, един шамар или отговор на обида с нищо не помага, а ще вгорчи и моя живот и ще ме изпълни с излишна злоба.
Голяма работа, че някой ме е напсувал или говори зад гърба ми. Дори и това да има някакви странични последствия (слава Богу в повечето случаи
просто злобара е изпълнен с отрова и вместо да оправя собствения си живот, завижда на твоя), те ще са доста по-малки, отколкото когато отвърнеш.
Но, приципите на живеене не са непоклатими. Когато някой се опитва да обръща приятелите ти срещу тебе... тъпото е, че когато човек е подмолен,
злобен и лицемерен, си мисли, че и другите са като него, че се правят на учтиви ли любезни, не може дори да му хрумне, че не се опитваш да му
направиш мръсно, а се дъжиш с него така както би се държал със всеки друг нормален човек. Не съм свикнала хората да ме мразят и е доста сдухващо
за мен да съм в компанията на такъв човек, още повече, когато той ми се прави на много любезен, а в същото време усещам как едва се сдържа да не
ми се нахвърли и да ми издере очите например. И все пак изпитвам страхотно удоволствие, когато например се чувствам щастлива и знам, че дразня
някого с това(изпитвам още по-голямо удоволствие обаче, когато просто съм щастлива и смахнатите и злобни хора съществуват далече от мене).
Както споменах гадното е когато се опитват да настроят хората, които обичам срещу мене... естествено с подмолна дейност, още по-страшното е,
когато (почти) успяват. При това хората, които обичам не са глупави (ковто говори за подмолните умения на злобарите). Старая се да не отвръщам
на удара, защото с любов човек може да постигне много повече неща отколкото с омраза, но понякога е много трудно и е тежко да разбереш, че човек,
който ти се усмихва и в началото се е правил на приятелски настроен към тебе, всъщтност се опитва по всякакви начини да те закопае.
Някои хора си нямат друго призвание, освен да са зли... и за това талант се иска...
.....
"Искате ли шоколад милка с lime" (бях си купила 5 шоколада с останалите за месеца купони)
Някои казаха "да", други, "не"...
"Абе, вие какви сте нахални, не виждате ли, че момичето пита просто от любезност"
"Аз никога не питам просто от любезност, ако не искам да дам нещо на някого няма да му го предлагам" (естествено и не очаквам някой да ми предлага нещо от любезност, ако го предлага, трябва да е готов да го изпълни...)
.....
Толкова ли им е трудно на хората да проумеят това....