Снощи гледах "
Сиянието". Ако трябва да опиша впечатлението си от филма с 1 дума, тя ще е: уаау. Никога не съм мислила, че при такива странични обстоятелства толкова ще ми хареса филм. Имах адски много първоначални причини да остана разочарована.
I. Филмът е по книга, която съм чела(при това на стивън кинг), на един дъх. Като цяло съм адски придирчива към филмите правени по книги. Въпреки, че винаги осъзнавам, че филма няма как да е 1-1 с книгата и да пресъздаде всички детайли от нея, в повечето случаи оставам разочарована от това колко много съществени за историята неща изпускат във филмите.
II. Имах големи очаквания. В огромен процент от случаите, когато имам някакви очаквания към филм, естествено се оакзва, че режисьора има различно, от моето, виждане за нещата и съответно колкото и да е хубав филма, като не е съм видяла това, което очаквам, ми остава някакв празнина.
III. Филмът е от 1980. Аз не съм особен почитател на стари филми. Има си наистина някои дребни дефекти, които в съвременен филм никога не биха се появили.
IV. Всички много го хвалят, иам висок рейтинг в IMDB и е с Джак Никълсън, а режисьор е Стенли Кубрик. Хах, това не че би било причина да не харесам филма, а просто вдига летвата на очакванията ми още по-високо и в такива случаи, падането на филма е още по ясно осезаемо.
Но, ей го, НА!
Въпреки всичките тези неща. Въпреки, че филма наистина не е 1-1 с книгата, дори свършва малко по-различно. Въпреки, е са пропуснати част от много малки, но важни детайли от нея. Въпреки, че докато четох книгата нито главните герои си представях така, нито сцените ги виждах така във въображението си. И въпреки, че едно мсто дори се вижда сякната на хеликоптера, от който снимат пейзажа, въпреки на няколкото плоски моменти в сценария... и въпреки всички други неща, които биха ме разочаровали в друг филм, този направо ми взе ума. Начинът, по който беше показана историята ме изуми, актьорската игра, присъствието, режиьорското изптълнение... Особено сцената, когато Джак Торънс е затворен в килера, подпрял се е на вратата и камерата го снима отдолу - много оригинално хрумване, страхотна игра на Джак Никълсън. И детето как играеше само... жалко, че после никаква кариера не е развило.
Значи можело все пак... нито едно мое очакване да не се сбъдне... всичко да е абсолютно различно и пак да ме грабне толкова, колкото никой друг филм не го е правил скоро. Уж имало едни от най-ужасните и гнусни цени в историята на киното... и това не се оказа вярно... къде го видяха пък това... има си сцени нормални за жанра... истинския ужас е по-скоро психологически...
Така го прехвалих този филм... все пак трябва да отбележа, че задължително трябва да се гледа на тъмно и човек трябва да се възможно по-сам и да има добро озвучаване... ако се гледа на светло, едва ли ще изглежда нещо повече от тъп, евтин психарски филм(възможно е и да греша)
Публикации
