Google reader има функция за споделяне на интересни неща от емисиите, за които човек е абониран. Реших да се възползвам от тази възможност и ето тук ще можете да разгледате нещата, които искам да споделя с вас. Също така ще сложа и RSS feed в дясната страна на блога, така че последните споделени неща ще могат да се виждат там.
Преди време някой беше пратил това на fun мейла в офиса и днес случайно пак попаднах на него и се посмях:
Това е писмено детско съчинение, което се съхранява в Педагогическия музей в Париж. Темата му е да се опише птица или бозайник.
“Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата. Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие. Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист.”
източник
Ей това направо ме покърти.... останах без думи и със зяплана уста.... не искам да коментирам защото ще напиша много лоши работи....
Почти оффтопик: какво става при 451F ще напиша съвсем скоро, когато свърша с четенето на книгата :- )
В последните седмици ми се събра малко повече стрес от обичайното и трябваше да взема някои важни решения, които не бяха никак лесни (а и след като аз по принцип имам трудности с взимането на решения, не ми беше никак забавно). В крайна сметка ще мине известно време и ще видим колко добре ще се отразят те на бъдещето ми :-)
През тези седмици доста успокоително ми действаше песента на Baz Luhrman - Everybody's Free To Use Sunscreen.
Текста на песента, противно на широко разпространената "градска легенда", не е по реч на Кърт Вонегът, а е от колонката на Mary Schmich "Advice, like youth, probably just wasted on the young", публикувана в Chicago Tribune, на 1 юни 1997.
Ето историята на The Sunscreen Speech и на песента. A ето и превод на самата статия (респективно и на текста на песента):
Дами и господа от випуск ‘97:
Ползвайте плажно масло.
Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.
Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не изчезнат. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.
Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойсвтото е толкова ефективно, колкото и опитът да решите алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 следобед през някой мързелив вторник.
Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не толерирайте хора, които са безотговорни към вашето сърце.
Не си губете времето в завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Състезанието е дълго и накрая вие се състезавате само със самия себе си.
Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, все още не знаят.
Взимайте калций. Пазете коленете си. Ще ви липсват когато няма да са наред.
Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще се разведете на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Вашите решения са наполовина късмет. Както и тези на всички останали хора.
Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте притежавали.
Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.
Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.
Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Опознайте родителите си. Никога не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и в бъдеще.
Разберете, че приятелите идват и си отиват, но на малкото ценни, трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.
Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини: цените ще растат. Политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците - почтени, а децата са уважавали родителите си.
Уважавайте родителите си.
Не очаквайте никой друг да ви поддържа. Може би ще имате доверителен фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.
Не цапотете твърде косата си или когато станете на 40 тя ще изглежда като на 85.
Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.
Но вярвайте ми за плажното масло.
(цък тук за оригинала)
Надявам се всеки да е намерил нещо за себе си в тези съвети... аз подкрепям 99% от тях, както и гласувам с две ръце за плажното масло!
Публикации
