It's a beautiful morning

Толкова приятна сутрин като днешната отдавна не съм имала... чувствам се наистина у дома Имам си място да си направя кафе (Jacobs Monarch мляно, приготвено в кафеварка, със сметана и в чашката ми Tchibo - на Tchibo може да им е гадно кафето, ама поне хубави чашки правят), да си се разхождам с него от стая в стая по гащи (олях си пижамата с кафе...) имам си в едната стая компютър с интернет, в другата ТВ и маса (дори 2 маси за ядене). Както каза Ани снощи: "Иве, ти кога си яла на маса в 411..." ми така си е... през тези 2 години в общежитието нямаше много място къде да седнеш като бял човек да хапнеш или да си изпиеш кафето...
А днес ми е първия ден от седмици насам, когато спя до обяд...
Колко малко му трябва на човек за да е щастлив... :)

Няма време....

Толкова ми се пише в блога, имам идеи сигурно за поне 10 поста, но уви... няма време...
Ще се постарая тази вечер да опиша малко отминали събития (някои от тях дори на повече от седмица)...

Съвпадение?

Тази вечер ще дават "Сиянието" по Канал 1...
нямам думи...

(жалко, че ще е най-вероятно ще е дублиран)

The Shining

Снощи гледах "Сиянието". Ако трябва да опиша впечатлението си от филма с 1 дума, тя ще е: уаау. Никога не съм мислила, че при такива странични обстоятелства толкова ще ми хареса филм. Имах адски много първоначални причини да остана разочарована.
I. Филмът е по книга, която съм чела(при това на стивън кинг), на един дъх. Като цяло съм адски придирчива към филмите правени по книги. Въпреки, че винаги осъзнавам, че филма няма как да е 1-1 с книгата и да пресъздаде всички детайли от нея, в повечето случаи оставам разочарована от това колко много съществени за историята неща изпускат във филмите.
II. Имах големи очаквания. В огромен процент от случаите, когато имам някакви очаквания към филм, естествено се оакзва, че режисьора има различно, от моето, виждане за нещата и съответно колкото и да е хубав филма, като не е съм видяла това, което очаквам, ми остава някакв празнина.
III. Филмът е от 1980. Аз не съм особен почитател на стари филми. Има си наистина някои дребни дефекти, които в съвременен филм никога не биха се появили.
IV. Всички много го хвалят, иам висок рейтинг в IMDB и е с Джак Никълсън, а режисьор е Стенли Кубрик. Хах, това не че би било причина да не харесам филма, а просто вдига летвата на очакванията ми още по-високо и в такива случаи, падането на филма е още по ясно осезаемо.

Но, ей го, НА!
Въпреки всичките тези неща. Въпреки, че филма наистина не е 1-1 с книгата, дори свършва малко по-различно. Въпреки, е са пропуснати част от много малки, но важни детайли от нея. Въпреки, че докато четох книгата нито главните герои си представях така, нито сцените ги виждах така във въображението си. И въпреки, че едно мсто дори се вижда сякната на хеликоптера, от който снимат пейзажа, въпреки на няколкото плоски моменти в сценария... и въпреки всички други неща, които биха ме разочаровали в друг филм, този направо ми взе ума. Начинът, по който беше показана историята ме изуми, актьорската игра, присъствието, режиьорското изптълнение... Особено сцената, когато Джак Торънс е затворен в килера, подпрял се е на вратата и камерата го снима отдолу - много оригинално хрумване, страхотна игра на Джак Никълсън. И детето как играеше само... жалко, че после никаква кариера не е развило.
Значи можело все пак... нито едно мое очакване да не се сбъдне... всичко да е абсолютно различно и пак да ме грабне толкова, колкото никой друг филм не го е правил скоро. Уж имало едни от най-ужасните и гнусни цени в историята на киното... и това не се оказа вярно... къде го видяха пък това... има си сцени нормални за жанра... истинския ужас е по-скоро психологически...
Така го прехвалих този филм... все пак трябва да отбележа, че задължително трябва да се гледа на тъмно и човек трябва да се възможно по-сам и да има добро озвучаване... ако се гледа на светло, едва ли ще изглежда нещо повече от тъп, евтин психарски филм(възможно е и да греша)

Tough first fmi week

Ех, отдавна все се каня да пиша, толкова много неща исках да напиша, че вече започнах да ги забравям, а и вече няма смисъл да ги пиша всичките. Тия хора във ФМИ са се смахнали. Текущ контрол, лекции, простотии... а сега вече си имам и интернет в квартирата. Не усещам как закисвам там до 1-2 часа посред нощ и сутрин ми е доста трудно да се събудя. В последните дни сънувам всяка нощ и то все някакви ненормални сънища. Не са кошмари,макар че ако друг човек ги сънува сигурно за него биха били кошмари, но аз не ги чувствам така. Все едно си сънувам нормални сънища, но все пак сутрин си чувствам съзнанието не напълно отпочинало :(

Направихме си блог с колегите от групата където да постваме инфо за всякакви глупости свързани си тази учебна година. Засега май само аз си поствам и по мои наблюдения, хората не са изгорели от нетусиазъм да помагат :( тъжно е, че все трябва да ги юркам и разпитвам да събирам инфото и да поствам. Тези, които не ходят на лекции няма как да постват свежа информация, а тези които ходят на практика си знаят цялата информация и блога не им е от кой знае каква полза... както е тръгнало ще западне много скоро :( а идеята беше толкова хубава... уви, имплементацията не е много успешна(надявам се нещата да се променят).

Голямото мъкнене

Този weekend, се нанесохме в новата квартира. Тя е в блока, където миналата година живееше Любо в Стрелбище(колко е малък света). Преди е било зъболекарски кабинет. Намира се на 0 етаж, даже не влизаш във входа. Малко е като да живееш на улицата, но на мен си ми харесва, понеже е нещо различно, до сега винаги съм живяла по последните етажи на блоковете и сега "на земята" усещането е доста странно. Засега е голяма кочина, всичко е просто струпано по стаите. Имаме 2 легла и МИро има надуваем легло.
Още не се знае кой къде ще спи, но поне си имаме вече "дом", та макар и временен :)

Кафето, кафето... mission possible

Приключи драмата ми с кафето, след 2 седмици въздържание от кофеина във всичките му форми, вече си пийвам кафенце и му се наслаждавам дори повече от преди... :)

Кафенце със суха сметана,

без захар....мммм....

94

В последно време този смахнат автобус никакъв го няма. Снощи с ели 40 минути чакахме на хотел Диана и през това време минаха 3 автобуса 102 и 4 автобуса 88(!), а 94 - йок!
Тази сутрин станах с прекрасната идея да ида най-после да си оправя осигуровките, затова в 9:10 бях на спирката с идеята, че до 10 часа ще съм си оправила нещата и ще съм вече в офиса... да, ама не! до 10 без 10 си киснах аз на спирката и вече визуализирах ситуацията как се качвам в 280 без билетче и се карам с контрольорите, че ако 94 беше минало поне веднъж за тези 40мин, нямаше да съм нередовен пътник... и в този момент о, спасение! Спира една кола на спирката и отвътре Ники Тодоров и Анислав ми махат да се качвам... и така поне половината от плана ми за сутринта беше изпълнен - стигнах на работа в 10...
94, 94... 94, 94... 94, 94...
Да живеят колегите с коли :)

Evil inside me...

Ето колко съм зла:

You Are 38% Evil

A bit of evil lurks in your heart, but you hide it well. In some ways, you are the most dangerous kind of evil.

A колко зъл си ТИ?

Кафето, кафето...

Липсата на кафе обаче ще ме довърши... цяла история с кафето е следната. Бях си решила за да не се пристрастявам към кафето, да не пия повече от 1 чаша кафе на ден. Ама в последно време пиех по 2-3 чашки на ден и кола, и чай... то с този фрапарник в офиса... как да не си правиш фрапе всеки ден :)
Преди последния изпит обаче, направо се довърших... в деня преди изпита изпих 2 кафета, а вечерта един "RedBull", естествено не спах много спокойно. Сутринта гаврътнах още едно кафе за бързо събуждане..след изпита просто не можех да се спра, няколко часа подред подскачах като шантава. След това естествено, умората ме пребори, но когато си легнах пак не успях да заспя, затова пък минах 2 мисии на Heroes-a... Сега съм 5-ти ден без кафе, вече не ме боли главата. Първия ден се чувствах доста мизерно, подобно на деня след брутално пиянска нощ. Нямах желание за нищо, исках само да лежа и да вегетирам. Само че в дните след запой, човек по принцип не иска да огледна алкохол, а аз исках да изпия 1 литър кафе. Втория ден обаче бях на работа, поне не се чувствах чак толкова зле. Пак ме боля главата, но по-поносимо, на третия ден пих някакво безкофеиново кафе от кафемашината в офиса (блях! голяма гадост!). Направо не искам да си представям какево им е на хората, които спират цигарите и алкохола...
Ани ми прави някакъв психологически "тест" точно в деня, в който спрях кафето. трябваше да напиша асоциации за "океан", "плъхове" и "кафе". В това си състояние за"кафе" мислех да напиша "необходимост", но в крайна сметка написах "наслада". В крайна сметка се оказа, че това, което съм написала за кафето означава какво мисля за секса...хммм... май си е така (Ани каза: Защо не написа "Липсва ми" :P)

Край на сесията...

уф, толкова се радвам, че минаха изпитите. Е, не така, както беше планувано, но все пак минаха. За следващата сесия обещавам, че няма да се хващам да уча 2 дни преди изпита.
И сега ще мога да си превъртя Heroes V, да прочета няколко книжки и да свърша други полезни дейности... Естествено за да ми е разнообразен живота, сега и квартира трябва да си търсим (засега сме аз, Ани, Миро и Симпата, китайския Цецо много сме го били "притискали" и се отказа). Естествено цари пълната дезорганизация, но аз съм оптимист. Силно се надявам да си намерим нещо свястно *примиг*,*примиг*. Засега съм влязла в ролята на координатор и юркам останалите хора да търсят :)
Голяма мъка с тия квартири, чак не ми се приказва/пише... като се разбере нещо по-подробно, тогава...(йей вече пиша почти без грешки без да гледам в клавиатурата)

Personal DNA Report

Ето моя репорт от personal dna тест-а :)
Аз лично никога не съм мислила за себе си като за лидер. Има някакви верни неща в резултатите ми, ама все пак ще се радвам някой да каже какво мисли за моите и да сподели своите резултати :)

Friends Will Be Friends...

Колко е хуабо да има кой да ти повдигне духа...дори една обикновена реплика като "ибаси кошмара" или "трябва да я спрат от движение" и другите подобни, които не е нужно да пиша тука (ти си знаеш какво си ми написала)... колко добре ме карат да се чувствам. Миме, оправи ми настроението за дни наред. Обичам те и много се радвам, че си ми приятелка. Чакам те с нетърпение да се върнеш и да се видим наживо и все пак... да живее icq :)

Surviving Sept 6

Някои дни са създадени за да ти е гадно и тъжно. Кога любимият човек си отива на майната си за месеци, а другият ти най-близък човек разбира погрешно едно стресово изказване...
да живее комуникацията между майки и дъщери и добре че такива дни имат своя край и са веднъж на няколко месеца, до някъде цялата еднодневна мъка действа пречистващо... tomorrow is a brand new day.

Лицемерие и подмолност

Много обичам като се сетя за нещо весело или приятно да се усмихвам.
.....
Вървя си из коридорите на фирмата с усмивка на лицето
"Какво си се ухилила така?"(казано, като закачка)
"Ми...весело ми е..."
....
Няколко часа по-късно, в края на работния ден...пак ухилена в restRoom-a
"Защо си такава ухилена?"(казано отново със закачка, същата колежка)
"Имам богат вътрешен свят... :)"
"Който излиза на яве след 2 ракии..."
"И тогава също :)"
.....


Тази история разбира се беше закачка, но много хора в подобна ситуация биха си помислили, че им се подигравам... наистина са много... случвало
ми се е и то не веднъж. Естествено подобна реакция свидетелства за това колко комплексирани са повеечето хора. Комплексите са пряко свързани със
злобата. Някои хора не могат да намерят щастието и правят всичко възможно и другите да не успеят... :(


.....
Вървя си по улицата и при разминаването с група тийнейджърки, закачам леко с рамо едната.
"Внимавай, ма ..." (не помня коя беше точно думата. Моята реакция беше нулева)
"Защо не се върна да и обършеш един шамар?"
"Защо да го правя?"
"Щеше да се почувстваш по-добре."
"Аз сега не се чувствам зле, чувствам си се много добре..."
.....
"Има хора, които просто са си зли."
"Кой например?"
"Няма нужда да давам конкретни примери, просто има такива хора..."
.....
По принцип гледам да избягвам хора, чиято единствена работа е да ти вгорчат живота. Живея с принципа, че на злобните хора не бива да им отвръщаш,
а по-добре да ги игнорираш, един шамар или отговор на обида с нищо не помага, а ще вгорчи и моя живот и ще ме изпълни с излишна злоба.
Голяма работа, че някой ме е напсувал или говори зад гърба ми. Дори и това да има някакви странични последствия (слава Богу в повечето случаи
просто злобара е изпълнен с отрова и вместо да оправя собствения си живот, завижда на твоя), те ще са доста по-малки, отколкото когато отвърнеш.
Но, приципите на живеене не са непоклатими. Когато някой се опитва да обръща приятелите ти срещу тебе... тъпото е, че когато човек е подмолен,
злобен и лицемерен, си мисли, че и другите са като него, че се правят на учтиви ли любезни, не може дори да му хрумне, че не се опитваш да му
направиш мръсно, а се дъжиш с него така както би се държал със всеки друг нормален човек. Не съм свикнала хората да ме мразят и е доста сдухващо
за мен да съм в компанията на такъв човек, още повече, когато той ми се прави на много любезен, а в същото време усещам как едва се сдържа да не
ми се нахвърли и да ми издере очите например. И все пак изпитвам страхотно удоволствие, когато например се чувствам щастлива и знам, че дразня
някого с това(изпитвам още по-голямо удоволствие обаче, когато просто съм щастлива и смахнатите и злобни хора съществуват далече от мене).
Както споменах гадното е когато се опитват да настроят хората, които обичам срещу мене... естествено с подмолна дейност, още по-страшното е,
когато (почти) успяват. При това хората, които обичам не са глупави (ковто говори за подмолните умения на злобарите). Старая се да не отвръщам
на удара, защото с любов човек може да постигне много повече неща отколкото с омраза, но понякога е много трудно и е тежко да разбереш, че човек,
който ти се усмихва и в началото се е правил на приятелски настроен към тебе, всъщтност се опитва по всякакви начини да те закопае.
Някои хора си нямат друго призвание, освен да са зли... и за това талант се иска...

.....
"Искате ли шоколад милка с lime" (бях си купила 5 шоколада с останалите за месеца купони)
Някои казаха "да", други, "не"...
"Абе, вие какви сте нахални, не виждате ли, че момичето пита просто от любезност"
"Аз никога не питам просто от любезност, ако не искам да дам нещо на някого няма да му го предлагам" (естествено и не очаквам някой да ми предлага нещо от любезност, ако го предлага, трябва да е готов да го изпълни...)
.....

Толкова ли им е трудно на хората да проумеят това....