Лятна почивка 2007, част 1 - БДЖ емоции

Тази година почивката на море прекарах във Варна, 6 нощувки, само 4 плажа, минимален тен (да не кажа - никакъв) и много приятни емоции и 1 ден при баба и дядо на Розино.
Като за начало ще започна с впечатленията от родните влакове:

The good side of БДЖ:

За първи път се возих във спален вагон. Взехме си 1ва класа, защото са по 2ма човека в спално купе (въпреки че има 3 легла). Приятната изненада беше, че е по-чисто отколкото очаквах, което разбира се не значи идеално чисто, но все пак е приемливо. Представях си спалните купета малко по-широки, а те са толкова тесни, че има място само колкото да се обърнеш. Като цяло 8 часа пътуване в спално купе е за предпочитане пред 6 часа сгърчване на автобусна седалка.

The dark side of БДЖ:

Дотук с приятните впечатления ...

Тъй като решихме да скъсим с един ден престоя на морето и да отскокнем до баба и дядо на Розино, и да разгледаме Карлово и Сопот, трябваше да си купим билет за влака до там. Вече бях погледнала в сайта на БДЖ как точно става придвижването(бързия влак Варна-София до Карлово и от Карлово - пътническия за София, който спира и в Розино)... и ... отиваме на варненската гара за билети. Там има 3 гишета, на едно от кото имаше хора, а на другите две лелките се правеха, че не ни виждат.
Ива: Работите ли?
Лелка: Кажете какво.
И: 2 билета за с.Розино, Карловско.
Л: Това след коя спирка е?
И: ???? ами не знам //не би ли трябвало тя да ми каже
Л: Ами той сигурно влака не спира там.
И: Много ясно, че не спира, трябва да се прекачим на Карлово. //защо пак аз трябва да и го казвам
В този момент лелката започна да цъка с 2 пръста на един DOS-овски software и на мен ми се доплака. Напечата някакви билети и аз:
И: Ама не може ли 1ва класа? //разликата в цената е 3 лв, а в 1-ва класа е къде-къде по-просторно и малко по-чисто
Л: (Троснато) Ами до Карлово може.
И в този момент извади една папка (истинска, хартиена) и започна да рови...
Л: А запазени места искате ли?
И: Да.
Взе да отмята на едни листи местата.... В крайна сметка получихме заветните билети, но на тях не пише в колко часа се прекачваш, та се върнах да я питам и получих доста нелюбезен, но все пак информативен отговор.

Малко недоумения и въпроси свързани с БДЖ:

1. Защо след като са се хванали да си направят такъв хубав и удобен сайт, лелките, които сигурно са там още от СОЦ-а (и си мислят, че никой не може да ги уволни, а ТРЯБВА! и се държат така все едно си натрапник, нарушаващ почивката им) цъкат с по един пръст на DOS-овски програми, които едва са вързани в някаква мрежа?
2. Защо няма система за онлайн резервации на билети?
3. Защо не уволнят бабките и не сложат някакъв нормален софтуер и не печатат нормални билети, на които да пише в колко часа, къде си сменяш влака?
4. Или още по-добре... Защо уволнят лелките и не сложат автомати (както е в Германия) в които си пъхаш парите/картата и с няколко цъквания си получаваш билета.
5. Защо във влака никой не ти казва коя е следващата спирка, а не да дебнеш всяка гара, дали е тази, която ти трябва. Има говорители в купетата, само някой трябва да си направи труда да запише нещо от рода на "Следваща гара Долно Нанагорнище" и да го пуска по говорителя в подходящия момент.

Това са някакви малки неща, които биха направили живота на клиентите на БДЖ доста по-удобен и ще им остава само да чакат радостния момент, в който и ние ще си имаме чисти влакове, които не смърдят и се движат със 220 км/ч като ето този:



:)

Google reader - Shared

Google reader има функция за споделяне на интересни неща от емисиите, за които човек е абониран. Реших да се възползвам от тази възможност и ето тук ще можете да разгледате нещата, които искам да споделя с вас. Също така ще сложа и RSS feed в дясната страна на блога, така че последните споделени неща ще могат да се виждат там.

Съчинение

Преди време някой беше пратил това на fun мейла в офиса и днес случайно пак попаднах на него и се посмях:

Това е писмено детско съчинение, което се съхранява в Педагогическия музей в Париж. Темата му е да се опише птица или бозайник.

“Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата. Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие. Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист.”

източник

Глобалното затопляне, комунстите и Фаренхайт

Ей това направо ме покърти.... останах без думи и със зяплана уста.... не искам да коментирам защото ще напиша много лоши работи....




Почти оффтопик: какво става при 451F ще напиша съвсем скоро, когато свърша с четенето на книгата :- )

Wear Sunscreen!

В последните седмици ми се събра малко повече стрес от обичайното и трябваше да взема някои важни решения, които не бяха никак лесни (а и след като аз по принцип имам трудности с взимането на решения, не ми беше никак забавно). В крайна сметка ще мине известно време и ще видим колко добре ще се отразят те на бъдещето ми :-)
През тези седмици доста успокоително ми действаше песента на Baz Luhrman - Everybody's Free To Use Sunscreen.
Текста на песента, противно на широко разпространената "градска легенда", не е по реч на Кърт Вонегът, а е от колонката на Mary Schmich "Advice, like youth, probably just wasted on the young", публикувана в Chicago Tribune, на 1 юни 1997.
Ето историята на The Sunscreen Speech и на песента. A ето и превод на самата статия (респективно и на текста на песента):

Дами и господа от випуск ‘97:

Ползвайте плажно масло.

Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.

Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не изчезнат. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.

Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойсвтото е толкова ефективно, колкото и опитът да решите алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 следобед през някой мързелив вторник.

Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не толерирайте хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Не си губете времето в завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Състезанието е дълго и накрая вие се състезавате само със самия себе си.

Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, все още не знаят.

Взимайте калций. Пазете коленете си. Ще ви липсват когато няма да са наред.

Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще се разведете на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Вашите решения са наполовина късмет. Както и тези на всички останали хора.

Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте притежавали.

Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.

Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.

Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.

Опознайте родителите си. Никога не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и в бъдеще.

Разберете, че приятелите идват и си отиват, но на малкото ценни, трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини: цените ще растат. Политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците - почтени, а децата са уважавали родителите си.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте никой друг да ви поддържа. Може би ще имате доверителен фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.

Не цапотете твърде косата си или когато станете на 40 тя ще изглежда като на 85.

Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.

Но вярвайте ми за плажното масло.


(цък тук за оригинала)

Надявам се всеки да е намерил нещо за себе си в тези съвети... аз подкрепям 99% от тях, както и гласувам с две ръце за плажното масло!

Как да си изберете жена...

С Пешо решихме да си направим състезание, чии читатели, ще намерят по-бързо решение на следната задача:

Има три сестри - голяма, средна и малка. Малката е честна и винаги казва истината. Голямата е лъжкиня и винаги казва лъжа. Средната е надрусана по рождение и ту казва лъжа, ту истина... И понеже вие сте готин пич и не искате да се жените за друсалка, пък майка ви все ви натяква, че трябва да се задомите, искате да се ожените или за малката, или за голямата. Лошото е, че не знаете коя коя е. Имате право да зададете САМО ЕДИН въпрос на САМО ЕДНА от сестрите (повтарям, не знаете коя коя е), на който ще ви се отговори САМО С "ДА" ИЛИ "НЕ"... Какъв трябва да е въпросът?

Тази задача я чух, по време на един обяд в офиса. Задачата има решение (колкото и невъзможно да изглежда това на пръв поглед).
Залогът е следния, ако в блога на Пешо се появи първо решение, аз ще трябва да сменя вдна от гумите на Корсата му.
Ако решение се появи първо в моя блог, Пешо ще бъде оскубан подмишниците с епилатор. И в двата случая ще бъде снимков материал.
Така че .... READY, STEADY, GO!

P.S. Аномимни коментари за този пост НЕ СЕ ДОПУСКАТ.

Петте етапа

Попаднах на това видео, ровичкайки из добре познатия сайт....



Ами... аз по принцип съм виждала хора да минават през тези 5 етапа, ама жирафа е доста по-забавен....

Quit Complaining About Your Job

Ето някои хора къде/какво са принудени да работят



Източник

Love Is In The Air

Много обичам да виждам влюбени хора. Прегръщащи се, целуващи се, танцуващи... Когато погледна една влюбена двойка и настроението ми се оправя моментално... лъчезарни, усмихнати, замечтани... без значение дали сме излезли по двойки, дали съм сама или случайно съм ги видяла на улицата. Преди време, когато излизахме на дискотека в Габрово, много обичах преди или след дискотеката да направим едно кръгче по Главната, защото в тези часове на нощта улицата е пуста и спокойна и единственото, което може да се види освен затворените магазини е разини шматкащи се, хванати за ръка или прегърнати хора...

George Michael :)

Най-после успях да намеря време и се добрах до снимките от концерта на George Michael, така че ето най-после и моите впечатления... беше направо размазващ. Така или иначе колко велик беше концерта, може да се прочете във всеки новинарски сайт, така че просто ще разкажа за моите преживявания свързани с него.

Като начало ще цитирам Лора "Уникално! Единствено и неповторимо! Велико! Грандиозно! Нереално...".

THE BEGINNING
Отдавна разпрвям, че изпълнителите които искам да видя наживо и за които не бих пожалила пари за билети са Мадона, Роби Уилямс и Джордж Майкъл. Така че като разбрах за концерта изпаднах в еуфория и веднага започнах да си търся компания... уви отговорите, които срещах бяха от 3 те типа:
"Харесвам го, но нямам толкова пари"
"Ами, аз не харесва Джордж Майкъл..."
"Ама, аз не знаех, че слушаш такава музика...?!"
И така аз започнах все повече да губя надежда, че някой ще се навие да дойде с мен на концерт. В деня в който реших да си купя билет и да ида сама, за утеха си купих "Hinnibal Rising" (много яка книга) и на другия ден сутринта си направих регистрация в eventim.bg за да си поръчам билет. И както си се моткам из офиса и разпитвам дали на някой случайно не му се ходи на концерт, един колега ме чу и каза, че на приятелката му и се ходи и след няколко минути вече бях поръчала 3 билета... По-късно се запознах с още едно момиче, което си нямаше компания и така с все по-нарастващо нетърпение зачаках 28.05.07...
КОНЦЕРТЪТ....


ОБСТАНОВКАТА и СЦЕНАТА

Времето беше супер, тревата беше покрита и опасенията ми, че ще се оплескам до ушите с кал се оказаха неоснователни(за съжаление благодарение на комбинацията покрита трева + дъжд, се беше заформила воня на водорасли, която обаче спрях да усещам веднага след началото на Шоуто).




На сцената имаше 5 големи видеостени. Най-големия екран, който беше по средата всъщност продължаваше и на пода и на практика Джордж Майкъл беше стъпил върху екран, върху който постоянно вървяха визуални ефекти. Най-доброто решение обаче според мен беше малката сцена навътре в публиката...



понеже гледаш-гледаш видео стени и изведнъж поглеждаш към сцената и там е Джордж Майкъл, на има няма 100 ръце разстояние при това наистина различим, а не някаква малка фигурка подскачаща на сцената или огромен образ от видеостените :)

ПУБЛИКАТА
Ами не беше блъсканица като на Депеш (горе долу 2 пъти по-малко хора), които обаче бяха доста духовити и не ме оставиха да скучая нито повече от едночасовото чакане, нито в 20минутната почивка.


Още докато чакахме се чуваха забавни коментари от рода на "Абе Гоергиос Михалис (истинското му име свъщност е Georgios Kyriacos Panayiotou) кога ще излезе да ни попее" или пък "Айде бе, Жоре, какво се бавиш"... по време на концерта имаше подвиквания от рода на "Браво ГОШЕЕЕ!!!", а по време на почивката присъствах на интересния разговор на тема как гласа на Джордж Майкъл е като шлифован диамант, докато този на Фреди Меркюри е "дар от Бога". Докато "Гошето" пееше "PreciousBox" и аз си пляскам в такт и се поклащам, някой ме потупва по рамото и ми вика "Ти слушаш електронно, нали?", при което аз се опулих тъпо и измрънках някакъв отговор от рода на "Горе-долу" и човека продължи "защото изглеждаш като мене"...при което аз съвсем се ококорих, защото не мислех, че изглеждам като 30 годишен, 5см по-нисък от мен мъж с оплешивяващо теме... а още по-малко пък приличам на фен на електронната музика(нали?!)
Иначе публиката беше на ниво...пееше и викаше както си трябва :)




THE SHOW
Шоуто беше предвидено да започне в 8, но (както можеше да се очаква) започна след като "падна мрак". Към 8 и нещо Мария Илиева и Графа излязока, изпяха 4-5 песни и ни оставиха да чакаме още 1 час (Мария беше с много хубава рокля). При излизането на Джордж Майкъл в 9:30 цялата(вече запсиваща) публика изведнъж изригна. Шоуто беше наистина невероятно. На големите екрани, режисьорът беше заложил на много визуални ефекти и яки мацки от клиповете на някои песни *puctures*. За изпълнението на "Shoot The Dog" снимките говорят сами (Надуваемата кукла на Буш и кучето Тони Блеър, което му прави свирки...) ... , а на "An Easier Affair" се чудех дали да гледам Джордж Майкъл, който беше на малката сцена или еротичните сцени на правещите секс мъже и жени...


А за изпълненията на баладите просто нямам думи... но затова пък имам снимки и клипчета...
(Песента Ticking чух за първи път на концерта и изпълнението и ме рзвълнува толкова, колкото и това на Jesus To a Child)
Страхотно решение беше това песите Jesus To A Child и Amazing да бъдат изпълнени една след друга, тъй като първата е посветена на починалия Anselmo Feleppa, а втората, на настоящия партньор на Джордж Майкъл - Kenny Goss....



ПРИБИРАНЕТО
... беше дълго и пешеходно... от "Локомотив" до Лъвов мост и там вече си намерихме такси случайно и то на нормална цена... защото по средата на пътя успях да спра едно и му казвам за къде сме, при което получавам отговор "30", а докато схвана какво ми приказва, само примигнах и в това време таксито до него се провиква "абе те дават по 200лв за билет, искай поне 50" и таксиджията се обръща към мене и казва: "40" и аз чак тогава зацепвам какво ми говори и питам "40 лева? Ти шегуваш ли се?" "Не" и .... продължихме пеша...

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Концерта наистина беше най-най-най доброто събитие на годината, изпълнен с емоция, контакт с публиката и професионализъм!!! Еуфорията ще ме държи поне дни наред докато ходя и се поклащам в ритъма на outside звучащ в главата ми...

GEORGE MICHAEL vs DEPECHE MODE
Единственото, с което не съм съгласна в поста на Лора, е подценяването на концерта на Depeche Mode. Тъй като имах щастието да присъствам и на 2те събития мога да кажа, реших да направя малко сравнение понеже из пресата се изписа как концерта на Depeche буквално нищо не струва пред този на George Michael.

Пубиката
На концерта на Depeche Mode имаше 2 пъти повече хора (може би цената на билета има заслуга за това), което негативните последствия като голямата блъсканица и постоянно вдигнатите на конче момичета, заради които вместо да виждаш Дейв Геън виждаш един задник, си имаше и положителните страни - 2пъти по-силно викаща и пееща публика...

Сцената
Джордж Майкъл - Страхотна сцена + малка сцена навътре в публиката + покрита трева
Depeche Mode - Страхотна сцена + видео стени навътре в публиката (по средата на стадиона)

Шоуто
George Michael & Depeche Mode правят невероятни концерти. Не смятам, че Джордж Майкъл помете Depeche Mode, защото емоцията, която предизвикват и двата концерта е много силна, но и много различна. Който и да е от двата концерта да изпусне човек, има пълното право да съжалява цял живот.

Така че от сърце пожелавам на всички да имат възможността да видят наживо George Michael (и Depeche Mode, разбира се) :)

Dilemma

Кое е най-гадната човешка черта? Най-подлата? Нещото от, което боли най-много? ... няма да се впускам в изброяване на въпроси... за мен отговора на всички тях е точно един - лицемерието.
Човек, който смяташ за приятел, близък и тн и най-вероятно някога наистина е бил такъв, но в един момент нещо се променя. Всъщност ти не усещаш нещо да се е променило, нещата са си същите - приятелство, споделяне... етц. Обаче в един момент разбираш (по не знам какви си начини, така или иначе, голяма част от тайните на хората излизат на яве), че този човек ти е говорил зад гърба, при това вместо са използва името ти, говори за теб като за "тая/тоя/оная/оня".... И какво се оказва, научаваш това след известно време помисляш малко, после помисляш още малко.... минало е време (през това време някак си сте се отдалечили и си говорите само общи приказки) 1-2-5-10 няма значение колко години. И си задаваш въпроса.... "Какво да правя... да прекратя отношенията си с този човек?... да загърбя(да не се бърка със "забравя") станалото и да се опитвам наново да строя приятелство с надеждата, че този човек поумнял?... да поддържам отношения тип 'как си? какво става? хайде да изпием някой път по бира?' "
Толкова ли е трудно вместо да се се правиш, че ти е приятна нечия компания, да му кажеш... абе каквото ти е на душата.

"... и съм си мислел да му кажа, чукундур, и съм му казвал
- ти си чукундур - казвам.
той после ходи, рита, фърла по мене разни пили, чукове, триони, но аз си знам, на тоя човек съм му го казал..."
("Учителя" - "Улицата")

The B-society

"В Дания създадоха дружество на мразещите да стават рано сутрин - В-Society.

Те се противопоставят на хората от групата "А", тоест "чучулигите", които обичат да започват работния си ден рано сутрин, съобщи Радио Дойче веле.

Първата половина на деня е кошмар за онези, които не могат да станат по-рано от 10-11 часа.

В момента В-Society съставя списък на работодателите, които са готови да наемат противници на ранното ставане и да въведат съответните промени в работния график.

Тъй като обича да спи до по-късно, изследователката Камила Кринг вече е свикнала с критиките по неин адрес.

"Всъщност хората от група "В" сме също толкова работоспособни, както и всички останали, само че ние работим по-продуктивно през втората половина на деня", казва тя.
"
източник



Аз като един виден представител на "совите" съм и с двете ръце (и с двата крака) "ЗА" такава идея. Ако имаше как да работния ми ден да започва от обяд, даже след обяд (което не е неприложимо във ИТ сферата) . Така вместо сутрин да се будя по час и половина, щях да ставам ставам с без будилник и даже да имам време за кафе у дома :)
Еххх, мечти мечти...
Дали тази идея има бъдеще в България?

Повече инфо има на сайта на организацията. А има и глобализационен план. Мисля, че ако се навият още няколко човека, като нищо ще си направим и български клон... някой "за" идеята?

Чашки

Както знаем, мъжете могат да се делят в зависимост от поведението си (към жените) по много признаци. Например
- на отварящи вратата пред една жена(познавам по-малко от пръстите на едната ми ръка) и неотварящи;
- на целуващи ръка (аз познавам точно един) и нецелуващи ръка;
- на правещи комплименти(тези се срещат все по-рядко), опитващи се да правят комплименти, опитващи се да правят комплименти простаци, неправещи комплименти;
- (любимото на много жени разделение) свалящи капака на тоалетната чиния, след като са я ползвали (такива все още не познавам... май) и оставящи капака на тоалетната чиния вдигнат
и така нататък.

Вчера ми хрумна още едно разделение, което според мен не отстъпва по нищо на гореизброените. Да си представим следната ситуация:
Мъж си налива бира(кола/спрайт/фанта или каквото и да е друго) и момиче си поставя чашата до неговата. Ето какво прави мъжът:
а) Налива първо в нейната чашата, после в своята
б) Налива първо в своята чаша, после в нейната
в) Налива в своята чаша и и подава бутилката
г) Налива в своята чаша и оставя бутилката на масата (евентуално дори и завинтва капачката)

Засега радващото е, че доволно голяма част от мъжете (или поне от мини ИТ светът в офиса) реагира с вариант а) или вариант б), но експериментът е още в начална фаза и нямам представителна извадка, предполагам обаче, че скоро и това ще стане :-)

Зодии

Днес се замислих, че ако не се бях родила зодия Близнаци, мислите ми щяха да е много по-определени, подредени, неколебливи, нераздвоени...
обаче пък живота ми най-вероятно щеше да е много по-скучен :)

Кой грях ще ме прати в ада...

Въпреки, че бях попаднала на този тест доста отдавна, вчера се се тих пак за него и реших да си публикувам резултатите (които не са се променили от предишния път, когато го бях правила)
Като цяло, резултатите не ме изненадаха... :)

Алчност:	Средно
Лакомия:	Високо
Гняв:	Много Ниско
Мързел:	Високо
Завист:	Много Ниско
Страст:	Мн. Високо
Гордост:	Средно

И такааааа... "Страстта" ще ме вкара в ада... ц, ц, ц...