Web Album

Имам си вече picasa web albim. Има още малко да се пипнат някои неща, но и сега си е в приличен вид.
Най-готиното е, че могат да се слагат коментари към снимките и си има notifications, когато например някой ми е постнал коментар към снимка или пък, когато някой приятел, чийто албум съм си добавила във favourites е upload-нал нови снимки (много се радвам на коментари, както в блога, така и в web album-a...).
Чувствам се много доволно, досега не виждах смисъл човек да си прави Online album, обаче сега ме е обхванал такъв ентусазъм, че ако можеше, всичките снимки щях да си upload-на.
Е, засега са само 4 албумчета - My Best(най-добрите снимки, които аз съм правила), Narcissism (мои снимки), My Favourites (любимите ми снимки, които обаче не са правени от мене) и My Friends & I (снимки си приятелите ми. Уви не можах да си открия снимка с Панайот, но това е поправимо :) ).

(Време за реклама:) С новата Picasa uploadvaneto на снимки в web album-ите става буквално с 1 кликване. Дори автоматично си ги resize-ва... Аз като един абсолютен google fan, не мога да не им се зарадвам на перфектно свършената работа :)

I'm back

Кофти се получи така, че от страшно много време не мога да се хвана да напиша нещо в блога. А толкова много неща ми се искаше да опиша.Общо взето в последно време откривам много неща за себе си, не знам дали сега ще се сетя всичко, което съм искала да пиша, но....
Ето част от един draft, който щях да постна преди 2 седмици, ако го бях довършила...
"Тъй като все по-рядко се прибирам в Габрово, се чувствам много странно, когато Мошито ми разказва за нещата , които я вълнуват. Веднага в главата ми нахлуват спомени за това какво аз съм правила на нейната възраст и в ситуациите, които тя ми описва. Въпреки, че сме с доста различни характери и темпераменти, явно минаваме по подобни пътища в някои отношения. Имам усещането, че в някои моменти се връщам няколко години назад, напълно разбирам всичко, което преживява. Малко е трудно да даваш съвети на тийнейджър, но аз се опитвам да дам всичко от себе си. Малко трудно ми е да и обясня защо нещата, които тя прави сега са нормални наистина да ги прави сега, а не като стане на 25 например. На 16 (почти 17 дори) човек се стреми да открие кой е и затова всичко ти се случва високоскоростно.
Сега си седя на стола слушам playlist, който не съм слушала от години и си мисля за неща, които също са ми се случвали преди години.
Неща, които чувствам едновременно близки и далечни. Далечни, понеже тогава бях съвсем друг човек, а близки, защото сега повечето от тях се случват отново, но със значителни модификации. Нали в една песен на Руши се пееше "Всичко се връща"... отвратителна песен между другото, но има известна истина в нея... зависи от каква гледна точка виждаш нещата обаче."
...
и т.н... когато писах това, бях в малко носталгично и (не мога да намеря подходящата дума) настроение. Открих в себе си неща, които никога не съм вярвала, че може да съществуват в мене. И в следствие на това ходех като блъсната от трактор 4-5 дена. За потресаващото беше, не събитията, които провокираха целия този срив във мене (което на много хора би им се сторило странно), а самото откритие, че в мене съществуват неща, които с години съм била убедена, че в мене ги няма. Да откриеш, че си мамил заблуждавал себе си е много по-травмиращо отколкото да откриеш, че те е е предал друг човек(второто слава Богу, само веднъж ми се е случвало).

Спокойна вечер

След като снощи Мусала се класира за 1/8 финалите на ИТ лигата, след драматичен мач срещу Джонсън, и последвалия драматичен запой, тази вечер е една от най-спокойните ми в последно време. След като написах задачите по функционално се отдадох на удоволствието да пия чаша (не много хубаво) червeно вино, да слушам Стинг и да оставя мислите си да си блуждаят в каквато посока си искат....

Определено съжалявам, че нямах възможност да гледам Стинг на живо, но нищо... следващия път.
Снощи като се прибрах след почерпката по случай победата, бях толкова въодушевена, че седнах да пиша един доста дълъг пост наситен с всички неща, които ме вълнуват напоследък, но уви, не можах да го довърша, доспа ми се. Не искам да го довършвам и да го поствам сега, смятам, че ако го правя, трябва да съм в подобно или поне леко опиянено състояние. Може би в понеделник след следващия мач... ;)

Днес е св. Архангел Михаил... Мислех си колко отдавна не съм се виждала с толкова много хора, на които държа. На Миленчетата, поне успях и на двете да им честитя именния ден, на едната по телефона, на другата по ICQ. Сутринта като слушах сутрешния блок на nrj и темата, която разискваха там - за казармата, се сетих за младшия, та и на него писах. Оказва се, че вече не бил младши, а е станал истински Сержант, ама като не сме се виждали толкова отдавна от къде да разбера...
Декса се е преместил на квартира иска ми се да се съберем с него и Калски на по бира (и кола)...
За Сис се сещам вече няколко дни подред, толкова отдавна не сме сядали да се видим и да си поговорим нещо повече от общи приказки. Много сме се отдалечили една от друга и ми е мъчно от този факт.
С Панайот също. Излизахме с него и Инчето (и разни други хора) миналия петък. Въпреки, че за мен това беше една от най-добре прекараните с приятели вечери в последно време(особено в cohiba, нямам думи да опиша колко весело се чувствах) за него вечерта не завърши с най-добрия възможен край. Разбрахме се тази седмица да се видим на някое място, където може да се чуваме, ама уви... вече е почти четвъртък и все няма време...
А Събев, който така ме развесели с коментара " Хайде, опиши, де :)" също не съм виждала от... ми откакто беше дошъл да си вземе последната заплата... а то и тогава беше за кратко...


Във века на комуникациите - mail, skype, icq .... все още нищо не може да замени контактите на живо

Sting - Fields Of Gold
...
See the west wind move like a lover so
Upon the fields of barley
Feel her body rise when you kiss her mouth
Among the fields of gold
I never made promises lightly
And there have been some that I've broken
But I swear in the days still left
We'll walk in the fields of gold
We'll walk in the fields of gold
...

It's a beautiful morning

Толкова приятна сутрин като днешната отдавна не съм имала... чувствам се наистина у дома Имам си място да си направя кафе (Jacobs Monarch мляно, приготвено в кафеварка, със сметана и в чашката ми Tchibo - на Tchibo може да им е гадно кафето, ама поне хубави чашки правят), да си се разхождам с него от стая в стая по гащи (олях си пижамата с кафе...) имам си в едната стая компютър с интернет, в другата ТВ и маса (дори 2 маси за ядене). Както каза Ани снощи: "Иве, ти кога си яла на маса в 411..." ми така си е... през тези 2 години в общежитието нямаше много място къде да седнеш като бял човек да хапнеш или да си изпиеш кафето...
А днес ми е първия ден от седмици насам, когато спя до обяд...
Колко малко му трябва на човек за да е щастлив... :)

Няма време....

Толкова ми се пише в блога, имам идеи сигурно за поне 10 поста, но уви... няма време...
Ще се постарая тази вечер да опиша малко отминали събития (някои от тях дори на повече от седмица)...

Съвпадение?

Тази вечер ще дават "Сиянието" по Канал 1...
нямам думи...

(жалко, че ще е най-вероятно ще е дублиран)

The Shining

Снощи гледах "Сиянието". Ако трябва да опиша впечатлението си от филма с 1 дума, тя ще е: уаау. Никога не съм мислила, че при такива странични обстоятелства толкова ще ми хареса филм. Имах адски много първоначални причини да остана разочарована.
I. Филмът е по книга, която съм чела(при това на стивън кинг), на един дъх. Като цяло съм адски придирчива към филмите правени по книги. Въпреки, че винаги осъзнавам, че филма няма как да е 1-1 с книгата и да пресъздаде всички детайли от нея, в повечето случаи оставам разочарована от това колко много съществени за историята неща изпускат във филмите.
II. Имах големи очаквания. В огромен процент от случаите, когато имам някакви очаквания към филм, естествено се оакзва, че режисьора има различно, от моето, виждане за нещата и съответно колкото и да е хубав филма, като не е съм видяла това, което очаквам, ми остава някакв празнина.
III. Филмът е от 1980. Аз не съм особен почитател на стари филми. Има си наистина някои дребни дефекти, които в съвременен филм никога не биха се появили.
IV. Всички много го хвалят, иам висок рейтинг в IMDB и е с Джак Никълсън, а режисьор е Стенли Кубрик. Хах, това не че би било причина да не харесам филма, а просто вдига летвата на очакванията ми още по-високо и в такива случаи, падането на филма е още по ясно осезаемо.

Но, ей го, НА!
Въпреки всичките тези неща. Въпреки, че филма наистина не е 1-1 с книгата, дори свършва малко по-различно. Въпреки, е са пропуснати част от много малки, но важни детайли от нея. Въпреки, че докато четох книгата нито главните герои си представях така, нито сцените ги виждах така във въображението си. И въпреки, че едно мсто дори се вижда сякната на хеликоптера, от който снимат пейзажа, въпреки на няколкото плоски моменти в сценария... и въпреки всички други неща, които биха ме разочаровали в друг филм, този направо ми взе ума. Начинът, по който беше показана историята ме изуми, актьорската игра, присъствието, режиьорското изптълнение... Особено сцената, когато Джак Торънс е затворен в килера, подпрял се е на вратата и камерата го снима отдолу - много оригинално хрумване, страхотна игра на Джак Никълсън. И детето как играеше само... жалко, че после никаква кариера не е развило.
Значи можело все пак... нито едно мое очакване да не се сбъдне... всичко да е абсолютно различно и пак да ме грабне толкова, колкото никой друг филм не го е правил скоро. Уж имало едни от най-ужасните и гнусни цени в историята на киното... и това не се оказа вярно... къде го видяха пък това... има си сцени нормални за жанра... истинския ужас е по-скоро психологически...
Така го прехвалих този филм... все пак трябва да отбележа, че задължително трябва да се гледа на тъмно и човек трябва да се възможно по-сам и да има добро озвучаване... ако се гледа на светло, едва ли ще изглежда нещо повече от тъп, евтин психарски филм(възможно е и да греша)

Tough first fmi week

Ех, отдавна все се каня да пиша, толкова много неща исках да напиша, че вече започнах да ги забравям, а и вече няма смисъл да ги пиша всичките. Тия хора във ФМИ са се смахнали. Текущ контрол, лекции, простотии... а сега вече си имам и интернет в квартирата. Не усещам как закисвам там до 1-2 часа посред нощ и сутрин ми е доста трудно да се събудя. В последните дни сънувам всяка нощ и то все някакви ненормални сънища. Не са кошмари,макар че ако друг човек ги сънува сигурно за него биха били кошмари, но аз не ги чувствам така. Все едно си сънувам нормални сънища, но все пак сутрин си чувствам съзнанието не напълно отпочинало :(

Направихме си блог с колегите от групата където да постваме инфо за всякакви глупости свързани си тази учебна година. Засега май само аз си поствам и по мои наблюдения, хората не са изгорели от нетусиазъм да помагат :( тъжно е, че все трябва да ги юркам и разпитвам да събирам инфото и да поствам. Тези, които не ходят на лекции няма как да постват свежа информация, а тези които ходят на практика си знаят цялата информация и блога не им е от кой знае каква полза... както е тръгнало ще западне много скоро :( а идеята беше толкова хубава... уви, имплементацията не е много успешна(надявам се нещата да се променят).

Голямото мъкнене

Този weekend, се нанесохме в новата квартира. Тя е в блока, където миналата година живееше Любо в Стрелбище(колко е малък света). Преди е било зъболекарски кабинет. Намира се на 0 етаж, даже не влизаш във входа. Малко е като да живееш на улицата, но на мен си ми харесва, понеже е нещо различно, до сега винаги съм живяла по последните етажи на блоковете и сега "на земята" усещането е доста странно. Засега е голяма кочина, всичко е просто струпано по стаите. Имаме 2 легла и МИро има надуваем легло.
Още не се знае кой къде ще спи, но поне си имаме вече "дом", та макар и временен :)

Кафето, кафето... mission possible

Приключи драмата ми с кафето, след 2 седмици въздържание от кофеина във всичките му форми, вече си пийвам кафенце и му се наслаждавам дори повече от преди... :)

Кафенце със суха сметана,

без захар....мммм....

94

В последно време този смахнат автобус никакъв го няма. Снощи с ели 40 минути чакахме на хотел Диана и през това време минаха 3 автобуса 102 и 4 автобуса 88(!), а 94 - йок!
Тази сутрин станах с прекрасната идея да ида най-после да си оправя осигуровките, затова в 9:10 бях на спирката с идеята, че до 10 часа ще съм си оправила нещата и ще съм вече в офиса... да, ама не! до 10 без 10 си киснах аз на спирката и вече визуализирах ситуацията как се качвам в 280 без билетче и се карам с контрольорите, че ако 94 беше минало поне веднъж за тези 40мин, нямаше да съм нередовен пътник... и в този момент о, спасение! Спира една кола на спирката и отвътре Ники Тодоров и Анислав ми махат да се качвам... и така поне половината от плана ми за сутринта беше изпълнен - стигнах на работа в 10...
94, 94... 94, 94... 94, 94...
Да живеят колегите с коли :)

Evil inside me...

Ето колко съм зла:

You Are 38% Evil

A bit of evil lurks in your heart, but you hide it well. In some ways, you are the most dangerous kind of evil.

A колко зъл си ТИ?

Кафето, кафето...

Липсата на кафе обаче ще ме довърши... цяла история с кафето е следната. Бях си решила за да не се пристрастявам към кафето, да не пия повече от 1 чаша кафе на ден. Ама в последно време пиех по 2-3 чашки на ден и кола, и чай... то с този фрапарник в офиса... как да не си правиш фрапе всеки ден :)
Преди последния изпит обаче, направо се довърших... в деня преди изпита изпих 2 кафета, а вечерта един "RedBull", естествено не спах много спокойно. Сутринта гаврътнах още едно кафе за бързо събуждане..след изпита просто не можех да се спра, няколко часа подред подскачах като шантава. След това естествено, умората ме пребори, но когато си легнах пак не успях да заспя, затова пък минах 2 мисии на Heroes-a... Сега съм 5-ти ден без кафе, вече не ме боли главата. Първия ден се чувствах доста мизерно, подобно на деня след брутално пиянска нощ. Нямах желание за нищо, исках само да лежа и да вегетирам. Само че в дните след запой, човек по принцип не иска да огледна алкохол, а аз исках да изпия 1 литър кафе. Втория ден обаче бях на работа, поне не се чувствах чак толкова зле. Пак ме боля главата, но по-поносимо, на третия ден пих някакво безкофеиново кафе от кафемашината в офиса (блях! голяма гадост!). Направо не искам да си представям какево им е на хората, които спират цигарите и алкохола...
Ани ми прави някакъв психологически "тест" точно в деня, в който спрях кафето. трябваше да напиша асоциации за "океан", "плъхове" и "кафе". В това си състояние за"кафе" мислех да напиша "необходимост", но в крайна сметка написах "наслада". В крайна сметка се оказа, че това, което съм написала за кафето означава какво мисля за секса...хммм... май си е така (Ани каза: Защо не написа "Липсва ми" :P)

Край на сесията...

уф, толкова се радвам, че минаха изпитите. Е, не така, както беше планувано, но все пак минаха. За следващата сесия обещавам, че няма да се хващам да уча 2 дни преди изпита.
И сега ще мога да си превъртя Heroes V, да прочета няколко книжки и да свърша други полезни дейности... Естествено за да ми е разнообразен живота, сега и квартира трябва да си търсим (засега сме аз, Ани, Миро и Симпата, китайския Цецо много сме го били "притискали" и се отказа). Естествено цари пълната дезорганизация, но аз съм оптимист. Силно се надявам да си намерим нещо свястно *примиг*,*примиг*. Засега съм влязла в ролята на координатор и юркам останалите хора да търсят :)
Голяма мъка с тия квартири, чак не ми се приказва/пише... като се разбере нещо по-подробно, тогава...(йей вече пиша почти без грешки без да гледам в клавиатурата)

Personal DNA Report

Ето моя репорт от personal dna тест-а :)
Аз лично никога не съм мислила за себе си като за лидер. Има някакви верни неща в резултатите ми, ама все пак ще се радвам някой да каже какво мисли за моите и да сподели своите резултати :)