Last day@Musala

Вчера, освен деня на програмиста ми беше последния ден в офиса :(
Направо не мога да повярвам колко бързо минаха 2месеца от деня, в който пуснах предизвеститето си. Радвам се, че успях да си кажа "чао" лично почти с всички колеги, които исках, успях да ги събера на кръчма и успях да убедя Стако да ми направи фокуси за изпращане.

Фокусите наистина бяха страхотни. За съжаление, Стако не ми разреши да правя снимки, но това наистина бяха един от най-забавните и впечатляващи фокуси с монета и карти, които съм гледала. Стако, ти вече си моят любим фокусник :)

Ще ми липсват разходките след обяда, времето за следобедно фрапе и правенето на фрапе на конвеир, репликите от рода на "Дай да ти стиска гьостерицата"(така и не разбрах, какво точно значи "гьостерица"), "Абе, Иве, пак ли четеш, много учена ще станеш"(когато съм се зачела в някой вестник), "Кога ще разкажеш пак някоя история за масов убиец с чук и клонки", "За какво си говорите днес? Вие винаги си говорите за интересни неща", както и разговорите за индйците и хората, които гонят маймуните от техните офиси, за Уго Чавес и цените на петрола, за маите, за социалната политика на САЩ, за университетите и преподавателите, за вселената, за бънджи скоковете, за почивки на море и планина, за това кой е най добрия начин да умреш (на тоя разговор съм присъствала 2 пъти... голям дебат падна), за работата, за 300(и останалите 150), за Кевин Спейси, за Калигула и Сезония, за биковете в Турция и всякакви други неща, които ни вълнуват.
Но най-много ще ми липсват хората, с които прекарвах по повече от 8 часа на ден: