Много ми хареса статията на Longanlon, на която попаднах вчера. Нямам какво да коментирам по нея, защото смятам, че е написана страхотно. А слава Богу, нямам опит с агресия от мъжка страна към мен. Единствения път, когато имаше тенденция да се случи нещо подобно, беше на един купон и си обрах крушите преди, пияния "мъжкар" да пристъпи към агресивни действия (намеренията за такива бяха очевидни). А иначе, когато се прибирам от някъде дъно винаги предпочитам да помоля някой да ме изпрати, а и през тъмни подлези не минавам (който е гледал Irreversible, ще се досети защо ;-) )
Публикации
Сцената в подлеза беше една от най-бруталните, които някога съм виждал...
ОтговорИзтриванеТака е, но то си е цяло геройство даже да стигнеш до нея. Аз имах сериозни намерения да го спра още в началото, на онези 10 минути въртяща се камера, от която ти се завива свят и звук, който ти изпилва мозъка до степен, в която си мислиш "ако това продължи още минута, ще се побъркам".
ОтговорИзтриванеЗа статията... трябва да си призная, че аз самата не съм се замисляла често за това, че ситуацията за мъжете е доста по-различна :-( Знам го като факт, но не съм го осмисляла! А това за изпращането вечер, когато на мъжа му се спи, е точно моя случай, но аз просто свикнах 10-те минути разстояние от дома на приятеля ми до нас да ги минавам вечерно време сама за 5 на бърз ход и с много ослушване... защото на него му се спи! И още нещо, което го няма в статията! За да съм честна, повече ме е страх от кучетата, отколкото от хората! Но това е друга тема.. ;-)
ОтговорИзтриванеИ на мене ми хареса статията много. А филмът не съм го гледала, ама по думите ти явно не съм изпуснала нещо кой знае какво...:)
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеАми аз поне не съжалявам, че съм го гледала, но в момента, в който решиш, че и на тебе ти се гледа, се приготви за много натоварващ психиката филм.
ОтговорИзтриване