Дупка

Май започва да ме гони някаква предрожденденска + предсесийна + още някаква дупка.
Имам нужда постоянно да излизам с хора и да си говоря всякакви глупости и сериозни неща с тях на по бира, колкото повече (и по-често), толкова повече (и по-често).
Усещам, че съм по-раздразнителна и ме влече да се заяждам за глупости (по-лошото е, че май се чувствам по-добре като го правя).
Показвам повече емоции, отколкото е присъщо за мен и това не ми харесва.
Оказва се, че оптимизмът не винаги, върши работа, което е тъжно и май ще се наложи някаква промяна в светогледа ми.

С първите 2 проблема съм се сблъсквала и знам как да се справя:

• Предсесийния стес - ще преборя мързела, ще си седна на "Д"-то и ще започна уча.

• Предрожденденския - това не съм сигурна, че съществува, май просто го ползвам за оправдание на мрънкането си.

Това което не ми е познато обаче е:

• Изплъзването на самоконтрола. Този същия, за който говори Kaladan. И при мен го има и не ми се е случвало до сега да го губя.
  

• Приближаващата, неизбежна и болезнена смърт на човек, когото обичам. Май това ще ми е първия истински сблъсък със смъртта и не знам как да реагирам. Тъпо е, когато знаеш, че нещо ще просто ще се случи и няма какво да направиш по въпроса. Чувстваш се безпомощен и оптимизма започва да губи смисъла си.

Ако някой има мъдри предложения по последните 2 точки, ще се радвам да ги чуя (особено ако е навит/а да ги дискутираме на по бира).