Показват се публикациите с етикет My thoughts. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет My thoughts. Показване на всички публикации

сряда, декември 17, 2008

Мисли относно феминизма и женствеността

disclaimer:Не съм наясно с "академизма в сферата на феминизма", но да си кажа честно не ме и интересува особено, пиша този пост на база, на това, което съм срещала по блоговете.

В началото, когато се появиха разните феминистки блогове ми беше интересно да ги чета имаше общо взето смислени теми и коментари. След това обаче сякаш стана модерно всеки да си кряка нещо в тях, да търси под вола теле, и в коментарите да се цикли едно и също и никой да не приема чуждата гледна точка. На няколко пъти ми е идвало да се набутам между шамарите в някоя безумна дискусия или да напиша пост подобен на този на Pippilota, но в крайна сметка реших, че няма смисъл, просто започнах да им обръщам все по-малко внимание.

Разбира се смислените неща, които се дискутират са супер. Но те не са само и единствено феминистка гледна точка. Например на всеки човек с IQ по-високо от това на листна въшка му е ясно, че историята с "in vivo" е пример за абсолютен дебилизъм и този, който го е казал заслужава да му бъдат откъснати топките и да бъдат сложени за украса на градската елха. (оффтопик: Добре, че няма изгледи да стана диктатор, че наскоро се чудех, дали масовото избиване на идиоти би се смятало за геноцид). Правото на съвместно съжителство/брак на хомосексуалните двойки, също е достойна кауза, която си струва да се защитава, но пак не ми е особено ясно какво общо има с феминизма.

Жените и мъжете са равни пред закона, имат достъп до образование (макар че защо има квоти за мъже и жени в университетите, не ми е особено ясно...някак си равнопоставеността се губи). Жените имат право на избор за кой да се омъжат, могат да направят аборт, ако желаят или да се разведат. Все страхотни неща, които уви не важат за всички жени по света.

Обаче... въпроси от типа "защо няма мъже мажорети"(дискусия, която в някои блогове доби такива абсурдни размери, че думи нямам) - това е все едно мъжете да питат защо няма жени хамали, зидаромазачи или боклукчии(да сте видели отзад на някой от камионите на ДИТЦ да се вози жена и да събира боклука?); обяснения, колко зле влияят барбитата на малките момиченца(вместо да си възпиташ детето както трябва, обвиняваш куклите? LadyVera много хубаво го е написала); някакви думи, които били обидни, за мен варират от смешни до абсурдни. А това което най-много ме хвърля в шах са заяжданията със сексистките шеги.
След като програмистите се хилят на вицове за програмисти(това, че само те си ги разбират е друг въпрос ;-) ), адвокатите се смеят на вицове за адвокати, габровците - на вицове за габровци, защо жените да не се смеят на вицове за жени? Самоиронията е много важно качество за всеки интелигентен човек и според мен е признак на абсолютна комплексарщина да се засягаш от такива вицове.
Аз самата често се шегувам с това, че съм жена-програмист или че съм жена(след един пилинг беше започнала да ми се бели малко кожата - "знаеш ли че се белиш по лицето"; "знам, сменям си кожата" - трябваше май само малко да изсъскам за по-голяма достоверност :) ). Същевременно, изказвания от типа на "Абе ти си бъгнат модел, жена, не мрънкаш и не владееш змийски техники" съм ги приемала за огромни комплименти.
На работа не съм забелязала да има някакво дискриминационно отношение към мен(може да е защото работя в IT-то знам, ли?). Естествено гореспоменатите шеги са част от ежедневната доза простотия, която прави деня по-лек.

Честно казано, доста по-лесно ми е да общувам с мъже отколкото с жени. Жените в по-голям процент от случаите са фалшиви, клюкарстват, сплетничат и съскат (не че и сред мъжете няма такива, но са значително по-малко).

Жените са различни от мъжете в много отношения и аз нямам никакво желание да бъда приравнявана с мъж.(Споделям мнението на Антония)

Това, че някои жени се, чувстват прецакани от "бремето", че трябва да са бременни и раждат, въобще не мисля да го коментирам. И аз не изгарям от радост при мисълта, че ще повръщам, ще заспивам навсякъде, ще ме боли кръста, ще ми се подуят ходилата, ще ми се пишка през 5 минути, няма да мога да пия алкохол и тн. Но в крайна сметка си има и хубави страни на бременността. А и тя е най-лесната част от цялото приключение наречено "майчинство", така че ако една бременност плаши някого, по-добре въобще да няма деца.

А в това, че мъжете приемали жените за сексуални обекти няма нищо странно. Първо защото това е съвсем естествено(справка теория на стълбичката, много интересно и полезно четиво). Второ защото изключително голям процент от жените точно това търсят, те искат да са любовници на някой и той да харчи пари за тях. Имам много близки наблюдения по въпроса, така че не започвайте да ми обяснявате, че такива жени са рядкост.
И освен това на мен ми харесва да ме приемат за сексуално атрактивна.
Харесва ми да съм жена.
Харесва ми да ми правят комплименти и да ме желаят.
Харесва ми и да правя секс за удоволствие, та нали секса е удоволствие. Жените имаме множествен оргазъм, все пак (Някой познава ли нормална жена, на която да не й харесва?)
Харесва ми да се грижа за себе си, да се глезя, харесва ми да се гримирам, харесва ми от време навреме да бъда истински мъфин.
Харесва ми някой да ми отваря вратата (колегите в мусала толкова ме бяха разглезили с това :) ), да ми сипва в чашката, да ме изпраща вечер(за да няма такива сценки), да носи тежките покупки или тежката раница в планината, да ми оправя крушката, да ми държи палтото докато се обличам, да ми плаща сметката (ако има желание и възможност :) ), да ме глези, да ми прави масажи, да ми подарява бонбони, да ме целува по челото, да ме гушка така, че да имам чувството, че абсолютно нищо лошо не може да ми се случи...
...иии пак да спомена - множествени оргазми :-P

неделя, декември 14, 2008

Добър човек?

"Паметта на Ваймс му подсказа нещо, което научи още като млад стражник. Ако гледаш стрела откъм острия й връх, ако си паднал в ръцете на някого, надявай се с цялата си душа, че той е зъл. Защото злите хора обичат властта, господството над другите хора, искат да видят как страхът те обзема. Искат да видят как осъзнаваш, че ще умреш. Затова приказват. Злорадстват.
Гледат те как се гърчиш. Ще отложат самия миг на убийството, както някой почитател на пурите отлага насладата от запалването на следващата"


"Моли се да не попаднеш на добър човек - спомни си Ваймс. - Ще те убие, без да продума."
"Въоръжени мъже" - Тери Пратчет

Тази вечер прочетох това и ми се видя толкова просто, че не знам как не ми е хрумнало по-рано. Когато бях малка и гледах някой филм винаги се чудех, защо главния лош в края на филма, винаги отделя толкова време за безсмислени обяснения, а вместо да се лигави не тегли ножа/куршума на добрия.
Аз като един практичен (и явно по тази дефиниция - добър) човек, едва ли бих губила излишно време в глупости :)

петък, декември 05, 2008

(На) Изток

Тази седмица един от немските ни колеги беше за няколко дни в София. Офиса ни е в "Изток" и той имаше възможност да се поразходи из квартала. По едно време попитал един от колегите, дали това предградие е като другите или има и по-хубави. Не посмяхме да му кажем, че всъщност "Изток" е от "елитните" квартали в София.
То и без това го шокирахме достатъчно за краткия му престой тук...
Някак си ми е тъжно, че нашите "елитни" квартали, не могат да стъпят и на малкия пръст на гетото в Йена:


P.S. Оказва се, че и И.Е.Станков е имал подобна история.

вторник, септември 23, 2008

БГ

От време навреме започва да ме тресе идеята, че не искам повече да живея в Българя. Today is one of those days. Разбира се долните разговори са само прашинка от простотията наоколо. Няма смисъл да правя списък на всички причини, които биха ме накарали да си стегна багажа и да се разкарам.

velin: снощи асфалтираха улицата
velin: пред нас
velin: .. тя си беше .. файн
velin: нищо и нямаше
velin: и в 22 часа почнаха да я къртят
velin: сутринта сега беше като ново
velin: нова
velin: ..
velin: и.. не отне 3 месеца
velin: а за една нощ, докато пускаха и трафик по нея

(става въпрос за Лондон)
---------------------------------
iva.ivanova: добре, признавам си, писна ми вече, не искам да живея в българия
Kaloyan Kanev: защо реши изведнъж така?
iva.ivanova: http://dnevnik.bg/show/?storyid=553321
http://delian.blogspot.com/2008/09/blog-post_3285.html
http://grigorweblog.wordpress.com/2008/09/23/%D0%B4%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F/
Kaloyan Kanev: мда тъжно.
затова и ще е много зле ако някой полицай като бат бойко дойде на власт
ама пак малко прибързано решение за това къде ще живееш
iva.ivanova: именно ... в германия може да не рай ама е за предпочитане
Kaloyan Kanev: ако четеш бибиси и в англия има не по-малки проблеми
iva.ivanova: аз не искам в англия
германия май най-много ми допада
Kaloyan Kanev: някакъв младеж го убили тинейджъри защото бил Гот
друг го наръгали от някаква улична банда
iva.ivanova: btw в скандинавия пак са се стреляли в училище
Kaloyan Kanev: мда видях
iva.ivanova: ама като цяло в германия е по-спокойно
а и каквото и да си говорим и здравеопазването и инфраструктурата са по-добри
ти чете ли за това момче дето починало след футболен мач щото в линейката нямало кислородна маска
Kaloyan Kanev: не защото
то е починало, казаха че нямало маска
не сигурно че това е причината
както и да е, пак си е проблем
обаче да живееш в германия само защото като се прецакат нещата ще си по-добре не е много добра причина
iva.ivanova: че те ще се прецакат... аз няма да ставам по-млада, след 15 години ще се започне, сърце, кръвно, стави...
няма да ходя да давам по 5000лв на доктор само за да ме оперира от нещо което ми го поема здравната каса
Kaloyan Kanev: и си готова да отидеш някъде където няма да имаш никакви приятели и познати, за по-леко мизерстване на стари години?
iva.ivanova: аз като дойдох в софия също нямах приятели и познати
Kaloyan Kanev: да но тук я няма езиковата бариера
iva.ivanova: и дойдох в софия за да не мизерствам в габрово
(и тука имаше езикова бариера :P ) 
 Разбира се утре ще се събудя в добро настроение и днешния ми песимизъм ще се е изпарил. Чудя се до кога ли ще вярвам, че нещата винаги могат да се оправят.

четвъртък, август 28, 2008

С 200км/ч


Вчера водих разговор с един младеж, който ми обясняваше какъв кеф било преди няколко дни като карал с 200 по Цариградско.
аз: надявам се да не шофирам докато ти си на пътя
той: да бях само аз
Alas, it's true. Моя познат все още няма шофьорска книжка, но това няма никакво значение в случая. Защото и да имаш и да нямаш книжка, като си се засилил с 200 по Цариградско, освен че някой ден ще си размажеш собствената глава, по-лошото е, че ще разбиеш главата на някой, на който му се живее и не иска да е част от статистиката "За това денонощие има 13 жертви на пътя и още N на брой осакатени". No thanks!

Аз съм начинаещ шофьор. Имам книжка от над 5 години, но до преди 2 месеца общият брой километри, които съм шофирала едва ли е бил повече от 50. За последните 2 месеца, едва ли съм направила повече от 500. Засега изпреварвам само, когато наистина се налага, защото не се чувствам достатъчно уверена и не карам с повече от 10км/ч над ограничението.
Без значение дали съм на шофьорското място или не, доста е неприятно когато някой тръгне да те засича или да кара като олигофрен.
Определено не само пияните шофьори са проблем. Когато си пиян и реакциите ти се забавят. Факт! Но когато си трезвен и си се засвяткал със 120 в населено място и пред теб изскочи колоездач, дете, куче, пияница или срещу теб лети пиян шофьор, колкото и да бързи реакции да имаш....

Днес получих по icq едни доста неприятни картинки, и подкрепям с двете ръце идеята да бъгат направени задължителна част от шофьорския курс.
Отвратителни снимки от катастрофи. Ако смятате, че няма да ви издържат нервите не ги гледайте!!!
Днес ми казаха, че не съм в ред, защото съм ги изгледала всичките. Не знам дали аз не съм в ред че ги гледам или не са в ред хората, си мислят "Това няма да се случи на мен" и след това стават част от подобни снимки.

Като бяхме малки беше известен лафа "умри млад, бъди красив труп". Тези трупове за мен въобще не са красиви, но... явно е въпрос на вкус.

Ако все сте решили да си разбиете тъпата кратуна на пътя, ваша си работа, има достатъчно дървета, стълбове и мантинели, които могат да помогнат(макар, че има доста по-интересни начини за самоубийство ). Но моля ви, правете го на безлюден път, където няма други хора освен вас. Не искам да бъда красив млад труп. Не искам да бъда обезобразена или да се придвижвам в инвалидна количка до края на живота си. Не искам заради някой избиващ комплекси заради малката си пишка или малката си заплата да се превърна в ето това.

вторник, юли 15, 2008

Caligula

Един разговор днес ме подсети за един доста впечатляващ филм.
weirddreamer: кой беше оня филм с императора, бруталния
iffi: калигула?
weirddreamer: дам
iffi: ама филма от...ох сега ще ти кажа от коя година
iffi: ето този от '79 на Tinto Brass http://www.imdb.com/title/tt0080491/
weirddreamer: да, мерси :)
iffi: ти гледал ли си го?
weirddreamer: ми много малко
iffi: хммм... не го гледай с момиче
weirddreamer: знам :D
Един колега веднъж беше класифицирал "Калигула" като "хорър-порно".  Но според мен във филма може да се види много повече от секс и гадости.
И Malcolm McDowell играе страхотно (с негово участие също горещо препоръчвам A Clockwork Orange на Кубрик).

Тъй като аз чета и гледам ужаси и гадости от малка, не съм особено и чувствителна, а и съм "една луда блогърка-програмистка", ми е интересно, средностатистическите жени чак толкова чувствителни ли са или аз ги подцених/надцених(зависи от гледната точка), като посъветвах моя приятел да не гледа филма с момиче. Ще се радвам да чуя отговорите на следните въпроси на хората, които са гледали филма (или част от него):

Мъже, бихте ли пуснали Калигула на приятелката си?
Жени, целия ли го изгледахте?
Към всички: хареса ли ви филма и бихте ли го гледали пак?

P.S. Ако някой е любопитен "какво пък толкава", може да намери Caligula, 1979 (by Tinto Brass) в Zamunda.

понеделник, юли 07, 2008

Хомосексуалисти, феминисти, програмисти и други -исти

Преди няколко седмици в блога на Openly Feminist за пръв път разбрах, че думата "хомосексуалист" била обидна, защото "Звучи медицински-диагностично, описва хомосексуалността като някакво девиантно сексуално поведение: хомосексуалист...подобно на мазохист, фетишист..." и на нейно място трябвало да се използва "хомосексуален".

В главата ми почти едновременно нахлуха следните хаотични мисли и въпроси (ще ги подредя в списък за малко по-голяма яснота)

  1. Часовете по български език никога не са ми били любими, но от това, коeто съм научила ми се струва, че "хомосексуалист" е съществително, а "хомосексуален" - прилагателно. Защо ще искаме да сменяме съществително с прилагателно след като те не са еквивалентни? (поне според мен отговора на въпроса се крие в точка 4)
  2. Какво значи "дeвиантно сексуално поведение"? Такова, което се отклонява от нормата? Коя е нормата? Вагинален секс в мисионеркса поза? Явно не е това.
    Приемаме, че гейовете нямат девиантно сексуално поведение =>
    Ако правя анален секс, също нямам девиантно сексуално поведение.
    Ако правя секс с най-добрата си приятелка също нямам девиантно сексуално поведение.
    Но! Ако правя анален секс с най-добрата си приятелка(не питайте, как, гледали сте филми, знаете как става) и я помоля да си сложи розови лачени обувки с 10саниметрови токчета и да си облече престилка на медицинска сестра, това вече е девиантно сексуално поведение.
    Хмммм...
    (Тук мога да се разпростра в защита на фетишизма, мазохизма и садизма и в това, че щом на 2мата(или колкото там са) човека им харесва това, което правят и не пречат на никого, няма нищо лошо, но ще спра до тук, мисля, че схванахте гледната точка)
  3. Аз съм програмИСТ, Петя е феминИСТ(ка), Симеон е журналИСТ. Не съм чула до сега някой феминист или журналист, или тракторист, или парапланертист да се обиди, че тези думи звучат като фетишист.
    Но щом "недевиантните" -ИСТи са толкова обидни, хайде да сменим всички тях с -АЛНи. В крайна сметка не искам професията ми да звучи като диагноза (макар че "програмист" си е направо диагноза....)
    • програмистите - програмални
    • феминистите - феминални
    • трактористите - тракторални
    • алпинистите - алпинални
    • аналистите -... хм... май е по-добре да ги питаме дали не искат да се наричат
  4. Всъщност "ислямист" ми звучи доста по-обидно от "хомосексуалнист" (най-вече защощто жирналистите го ползват най-често в негативен контекст), но не съм видяла някой да е омрънкал света да иска да го наричат "ислямален".
  5. Сигурна съм, че това да се замени "хомосексуалист" с "хомосексуален" не е хрумнало на някой българин, който една сутрин се е събудил с просветлението, че "хомосексуалист" звучи като "фетишист" и е решил да се чувства обиден от това.
    И след кратка справка с google веднага попаднах на urbandictionary.com, където 2рата дефиниция за homosexualist гласи "The cool way of saying homosexual. "
    ОК, най-вероятно цялото нещо е тръгнало от англоговорящите гейове. Там поради някаква специфика на езика или и аз не знам защо някой се е почувствал засегнат от думата. Ама защо и на български трябва да ни се налага смяна на думата след като в нея няма нищо обидно? В английския език също така е обидна и негър:
    Nigger is a derogatory term used to refer to dark-skinned people, mostly those of Black African ancestry. As an English variant of negro, it was once in common usage, but in recent times, in most contexts, it is considered a racial slur.

    Но в България "негър" си е съвсем стандартна дума, много по-обидно е да наречеш някого "черен" (което пък е стандартно за английския). Така че, ако тръгнем да сменяме думата "негър" в българския (защото да речем, негрите се почувстват засегнати, че ги наричаме "негри"), очевидно няма да я сменим с "черен", а с какво? "Афро-американец"? Ами ако негъра е французин?
    Вместо да се правим на много толерантни променяйки думи, които на български нямат обидното значение, което имат на английски, много по добра идея би било просто, хората които учат английски да бъдат предупредени да не ги ползват, когато общуват с англоговорящи. Както винаги са ни предупреждавали в училище: "Не казвайте на английски nigger, защото ще си изпросите боя", така може да ни предупреждават да не използваме и "homosexualist" защото може да обидим някой англоговорящ. Ама от къде на къде българските гейове ще се обиждат, наистина ми е непонятно.
В крайна сметка не е толкова важно дали казваш "хомосексуалист", "хомосексуален", "гей" или "педал", а това какво отношение влагаш към човека, за който го казваш.
За финал ето подобни разсъждения от един от главните герои в Cryptonomicon:
"Nip is the word used by Sergeant Sean Daniel McGee, U.S. Army, Retired, to refer to Nipponese people in his war memoir about Kinakuta, a photocopy of which document Randy is carrying in his bag. It is a terrible racist slur. On the other hand, people call British people Brits, and Yankees Yanks, all the time. Calling a Nipponese person a Nip is just the same thing, isn’t it? Or is it tantamount to calling a Chinese person a Chink?"
"...each of them has occasionally, inadvertently, used the word Jap as shorthand for Japanese—in the same way as they used RAM to mean Random Access Memory. But of course Jap is a horrible racist slur too. Randy figures it all has to do with your state of mind at the time you utter the word. If you’re just trying to abbreviate, it’s not a slur. But if you are fomenting racist hatreds, as Sean Daniel McGee occasionally seems to be not above doing, that’s different."

И последно на колко от вас им е хрумвало, че "хомосексуалист" звучи обидно?
А колко от тези с хомосексуална ориентация биха се почувствали обидени, ако ги нарека "хомосексуалисти"? И защо?

понеделник, май 26, 2008

Програмисти

Kaloyan: той ползва icq6
iva: т.е. не ползва jabber
Kaloyan: т.е. хич не се замисля за неща като encryption и т.н.
не ползва джабър
iva: :) типичен програмист
Kaloyan: мда те програмистите са малко като чукчите
iva: като чукчите?
Kaloyan: чукча не читател, а писател
програмист, програмира, а не ползва нормален софтуер

Интересно ми е колко хора или програмисти (не-хора) се разпознаха в горното описание.

понеделник, октомври 08, 2007

За жените

Много ми хареса статията на Longanlon, на която попаднах вчера. Нямам какво да коментирам по нея, защото смятам, че е написана страхотно. А слава Богу, нямам опит с агресия от мъжка страна към мен. Единствения път, когато имаше тенденция да се случи нещо подобно, беше на един купон и си обрах крушите преди, пияния "мъжкар" да пристъпи към агресивни действия (намеренията за такива бяха очевидни). А иначе, когато се прибирам от някъде дъно винаги предпочитам да помоля някой да ме изпрати, а и през тъмни подлези не минавам (който е гледал Irreversible, ще се досети защо ;-) )

събота, септември 08, 2007

Дъждовно


Днес, явно с Мики са ни налегнали едни и същи мисли относно дъжда и песните посветени на него. Тъй като ми се наложи да прекарам известно време под дъжда, започнах да си тананикам, песните за които се сещах, в които се пее за него и като се прибрах вкъщи мислех да споделя в един пост, най-любимите си дъждовни песни. Чак след като прочетох поста на Мики, обаче, осъзнах в колко много песни се пее за дъжд. Аз не се бях сетила за нито една от изброените от нея песни, а за 3 други. След пуснах едно търсене в Media Library-то си и открих 15 песни, които съдържат "rain" в заглавието си.

Ето и моите любими дъждовни песни.

RoxetteThe Rain

RoxetteQueen of Rain

GarbageOnly Happy When It Rains - Тази първата песен, за която се сещам, като започне да вали, или когато съм в лошо настроение

Spin DoctorsHave You Ever Seen The Rain - За тази се сетих като си преглеждах Music Library-то преди малко (обаче не можах да намеря песента в тяхно изпълнение, затова клипа, към който сочи линка е на Creedence Clearwater Revival)

The Weather GirlsIt's Raining Men - Тази песен не е точно за дъжд, но мисля, че жените не биха имали нищо против това, което се пее в нея ;-)


Песни на дъжда са посвещавали още, Beatles, Madonna, Enigma, R.E.M, Guano Apes, Guns'n'Roses, Red Hot Chilli Pepers и много други.

Като заключение мога да кажа само, че аз лично не обичам да ми е студено и по тази причина, не си падам привърженичка, на целуването под дъжда, тичането под дъжда или въобще стоенето под дъжда. Ако е топъл пролетен, разхлаждащ дъжд - може, но есенно време - не, благодаря. Много обичам да съм сгушена на топло пред някоя печка или увита в одеало и да гледам дъжда навън. Обичам и да слушам как ромоли дъжда докато аз потъвам в обятията на съня.... размечтах се :-)

четвъртък, август 30, 2007

Жените и кучетата

Както си разглеждах линковете към блогове в dnes.bg, попаднах на ето тази статия, което наистина много ме накара да се замисля и ме развълнува. Замислих се за момента, в който в една връзка ухажването е изчезнало, отстъпило е място ежедневните проблеми и хората започват да се приемат за даденост. Виждала съм наживо как става това и последствията също...

Интересно ми е мъжете какво биха си помислили за такава жена, а жените как биха постъпили на нейно място?

сряда, август 15, 2007

Новият Чикатило


Днес попаднах на тази новина и колкото повече четях, толкова повече не можех да повярвам на това, което чета. Не се съмнявам, че историята е истинска, но звучи направо като сюжет за някой филм, особено, когато направиш summary и я разкажеш на някого. Тъй като толкова се впечатлих, че я разказах в стаята за почивка в офиса, хората направо се опулиха на моя сбит преразказ:



"Сериен убиец, фен на Чикатило*, искал да убие 64 души, колкото са квадратчетата на шахматната дъска, досега е убил 61. Примамвал ги с водка и игри на шах. Убивал е възрастни мъже (защото искал да отмъсти на баща си), с чук по главата (защото това го възбуждало сексуално), чувствал се като баща на жертвите и освен това се мислел за дясната ръка на горското божество Велес и затова забивал в жертвите си по една клонка. И даже бил толкова ядосан на полицията, че не му откриват жертвите, че взел да ги оставя на пътеките в парка. Има голям brain damage заради падане от люлка на 4 годишна възраст, но въпреки това е напълно вменяем."


И аз, съм чела много Стивън Кинг, гледала съм много филми на ужасите и съм фен на Ханибал Лектър**, ясно ми е, че сюжетите на книгите и филмите са вдъхновени от кукувци като гореспоменатия, ама все пак тази история ме втрещи.

* За Чикатило е известно, че освен убийствата и изнасилванията е имал и прояви на канибализъм... в крайна сметка го осъждат на смърт и го разстрелват.

** Въпреки, че съм му фен, нямам намерение да ям хората, които се държат грубо... :-)

понеделник, юни 04, 2007

Love Is In The Air


Много обичам да виждам влюбени хора. Прегръщащи се, целуващи се, танцуващи... Когато погледна една влюбена двойка и настроението ми се оправя моментално... лъчезарни, усмихнати, замечтани... без значение дали сме излезли по двойки, дали съм сама или случайно съм ги видяла на улицата. Преди време, когато излизахме на дискотека в Габрово, много обичах преди или след дискотеката да направим едно кръгче по Главната, защото в тези часове на нощта улицата е пуста и спокойна и единственото, което може да се види освен затворените магазини е разини шматкащи се, хванати за ръка или прегърнати хора...

вторник, май 08, 2007

Зодии


Днес се замислих, че ако не се бях родила зодия Близнаци, мислите ми щяха да е много по-определени, подредени, неколебливи, нераздвоени...
обаче пък живота ми най-вероятно щеше да е много по-скучен :)

неделя, декември 03, 2006

I'm back

Кофти се получи така, че от страшно много време не мога да се хвана да напиша нещо в блога. А толкова много неща ми се искаше да опиша.Общо взето в последно време откривам много неща за себе си, не знам дали сега ще се сетя всичко, което съм искала да пиша, но....
Ето част от един draft, който щях да постна преди 2 седмици, ако го бях довършила...
"Тъй като все по-рядко се прибирам в Габрово, се чувствам много странно, когато Мошито ми разказва за нещата , които я вълнуват. Веднага в главата ми нахлуват спомени за това какво аз съм правила на нейната възраст и в ситуациите, които тя ми описва. Въпреки, че сме с доста различни характери и темпераменти, явно минаваме по подобни пътища в някои отношения. Имам усещането, че в някои моменти се връщам няколко години назад, напълно разбирам всичко, което преживява. Малко е трудно да даваш съвети на тийнейджър, но аз се опитвам да дам всичко от себе си. Малко трудно ми е да и обясня защо нещата, които тя прави сега са нормални наистина да ги прави сега, а не като стане на 25 например. На 16 (почти 17 дори) човек се стреми да открие кой е и затова всичко ти се случва високоскоростно.
Сега си седя на стола слушам playlist, който не съм слушала от години и си мисля за неща, които също са ми се случвали преди години.
Неща, които чувствам едновременно близки и далечни. Далечни, понеже тогава бях съвсем друг човек, а близки, защото сега повечето от тях се случват отново, но със значителни модификации. Нали в една песен на Руши се пееше "Всичко се връща"... отвратителна песен между другото, но има известна истина в нея... зависи от каква гледна точка виждаш нещата обаче."
...
и т.н... когато писах това, бях в малко носталгично и (не мога да намеря подходящата дума) настроение. Открих в себе си неща, които никога не съм вярвала, че може да съществуват в мене. И в следствие на това ходех като блъсната от трактор 4-5 дена. За потресаващото беше, не събитията, които провокираха целия този срив във мене (което на много хора би им се сторило странно), а самото откритие, че в мене съществуват неща, които с години съм била убедена, че в мене ги няма. Да откриеш, че си мамил заблуждавал себе си е много по-травмиращо отколкото да откриеш, че те е е предал друг човек(второто слава Богу, само веднъж ми се е случвало).

четвъртък, ноември 09, 2006

Спокойна вечер

След като снощи Мусала се класира за 1/8 финалите на ИТ лигата, след драматичен мач срещу Джонсън, и последвалия драматичен запой, тази вечер е една от най-спокойните ми в последно време. След като написах задачите по функционално се отдадох на удоволствието да пия чаша (не много хубаво) червeно вино, да слушам Стинг и да оставя мислите си да си блуждаят в каквато посока си искат....

Определено съжалявам, че нямах възможност да гледам Стинг на живо, но нищо... следващия път.
Снощи като се прибрах след почерпката по случай победата, бях толкова въодушевена, че седнах да пиша един доста дълъг пост наситен с всички неща, които ме вълнуват напоследък, но уви, не можах да го довърша, доспа ми се. Не искам да го довършвам и да го поствам сега, смятам, че ако го правя, трябва да съм в подобно или поне леко опиянено състояние. Може би в понеделник след следващия мач... ;)

Днес е св. Архангел Михаил... Мислех си колко отдавна не съм се виждала с толкова много хора, на които държа. На Миленчетата, поне успях и на двете да им честитя именния ден, на едната по телефона, на другата по ICQ. Сутринта като слушах сутрешния блок на nrj и темата, която разискваха там - за казармата, се сетих за младшия, та и на него писах. Оказва се, че вече не бил младши, а е станал истински Сержант, ама като не сме се виждали толкова отдавна от къде да разбера...
Декса се е преместил на квартира иска ми се да се съберем с него и Калски на по бира (и кола)...
За Сис се сещам вече няколко дни подред, толкова отдавна не сме сядали да се видим и да си поговорим нещо повече от общи приказки. Много сме се отдалечили една от друга и ми е мъчно от този факт.
С Панайот също. Излизахме с него и Инчето (и разни други хора) миналия петък. Въпреки, че за мен това беше една от най-добре прекараните с приятели вечери в последно време(особено в cohiba, нямам думи да опиша колко весело се чувствах) за него вечерта не завърши с най-добрия възможен край. Разбрахме се тази седмица да се видим на някое място, където може да се чуваме, ама уви... вече е почти четвъртък и все няма време...
А Събев, който така ме развесели с коментара " Хайде, опиши, де :)" също не съм виждала от... ми откакто беше дошъл да си вземе последната заплата... а то и тогава беше за кратко...


Във века на комуникациите - mail, skype, icq .... все още нищо не може да замени контактите на живо

Sting - Fields Of Gold
...
See the west wind move like a lover so
Upon the fields of barley
Feel her body rise when you kiss her mouth
Among the fields of gold
I never made promises lightly
And there have been some that I've broken
But I swear in the days still left
We'll walk in the fields of gold
We'll walk in the fields of gold
...

сряда, октомври 11, 2006

The Shining


Снощи гледах "Сиянието". Ако трябва да опиша впечатлението си от филма с 1 дума, тя ще е: уаау. Никога не съм мислила, че при такива странични обстоятелства толкова ще ми хареса филм. Имах адски много първоначални причини да остана разочарована.
I. Филмът е по книга, която съм чела(при това на стивън кинг), на един дъх. Като цяло съм адски придирчива към филмите правени по книги. Въпреки, че винаги осъзнавам, че филма няма как да е 1-1 с книгата и да пресъздаде всички детайли от нея, в повечето случаи оставам разочарована от това колко много съществени за историята неща изпускат във филмите.
II. Имах големи очаквания. В огромен процент от случаите, когато имам някакви очаквания към филм, естествено се оакзва, че режисьора има различно, от моето, виждане за нещата и съответно колкото и да е хубав филма, като не е съм видяла това, което очаквам, ми остава някакв празнина.
III. Филмът е от 1980. Аз не съм особен почитател на стари филми. Има си наистина някои дребни дефекти, които в съвременен филм никога не биха се появили.
IV. Всички много го хвалят, иам висок рейтинг в IMDB и е с Джак Никълсън, а режисьор е Стенли Кубрик. Хах, това не че би било причина да не харесам филма, а просто вдига летвата на очакванията ми още по-високо и в такива случаи, падането на филма е още по ясно осезаемо.

Но, ей го, НА!
Въпреки всичките тези неща. Въпреки, че филма наистина не е 1-1 с книгата, дори свършва малко по-различно. Въпреки, е са пропуснати част от много малки, но важни детайли от нея. Въпреки, че докато четох книгата нито главните герои си представях така, нито сцените ги виждах така във въображението си. И въпреки, че едно мсто дори се вижда сякната на хеликоптера, от който снимат пейзажа, въпреки на няколкото плоски моменти в сценария... и въпреки всички други неща, които биха ме разочаровали в друг филм, този направо ми взе ума. Начинът, по който беше показана историята ме изуми, актьорската игра, присъствието, режиьорското изптълнение... Особено сцената, когато Джак Торънс е затворен в килера, подпрял се е на вратата и камерата го снима отдолу - много оригинално хрумване, страхотна игра на Джак Никълсън. И детето как играеше само... жалко, че после никаква кариера не е развило.
Значи можело все пак... нито едно мое очакване да не се сбъдне... всичко да е абсолютно различно и пак да ме грабне толкова, колкото никой друг филм не го е правил скоро. Уж имало едни от най-ужасните и гнусни цени в историята на киното... и това не се оказа вярно... къде го видяха пък това... има си сцени нормални за жанра... истинския ужас е по-скоро психологически...
Така го прехвалих този филм... все пак трябва да отбележа, че задължително трябва да се гледа на тъмно и човек трябва да се възможно по-сам и да има добро озвучаване... ако се гледа на светло, едва ли ще изглежда нещо повече от тъп, евтин психарски филм(възможно е и да греша)

петък, септември 29, 2006

94

В последно време този смахнат автобус никакъв го няма. Снощи с ели 40 минути чакахме на хотел Диана и през това време минаха 3 автобуса 102 и 4 автобуса 88(!), а 94 - йок!
Тази сутрин станах с прекрасната идея да ида най-после да си оправя осигуровките, затова в 9:10 бях на спирката с идеята, че до 10 часа ще съм си оправила нещата и ще съм вече в офиса... да, ама не! до 10 без 10 си киснах аз на спирката и вече визуализирах ситуацията как се качвам в 280 без билетче и се карам с контрольорите, че ако 94 беше минало поне веднъж за тези 40мин, нямаше да съм нередовен пътник... и в този момент о, спасение! Спира една кола на спирката и отвътре Ники Тодоров и Анислав ми махат да се качвам... и така поне половината от плана ми за сутринта беше изпълнен - стигнах на работа в 10...
94, 94... 94, 94... 94, 94...
Да живеят колегите с коли :)

вторник, септември 05, 2006

Лицемерие и подмолност

Много обичам като се сетя за нещо весело или приятно да се усмихвам.
.....
Вървя си из коридорите на фирмата с усмивка на лицето

"Какво си се ухилила така?"(казано, като закачка)
"Ми...весело ми е..."
....
Няколко часа по-късно, в края на работния ден...пак ухилена в restRoom-a
"Защо си такава ухилена?"(казано отново със закачка, същата колежка)

"Имам богат вътрешен свят... :)"

"Който излиза на яве след 2 ракии..."
"И тогава също :)"
.....


Тази история разбира се беше закачка, но много хора в подобна ситуация биха си помислили, че им се подигравам... наистина са много... случвало
ми се е и то не веднъж. Естествено подобна реакция свидетелства за това колко комплексирани са повеечето хора. Комплексите са пряко свързани със
злобата. Някои хора не могат да намерят щастието и правят всичко възможно и другите да не успеят... :(


.....
Вървя си по улицата и при разминаването с група тийнейджърки, закачам леко с рамо едната.
"Внимавай, ма ..." (не помня коя беше точно думата. Моята реакция беше нулева)
"Защо не се върна да и обършеш един шамар?"
"Защо да го правя?"

"Щеше да се почувстваш по-добре."
"Аз сега не се чувствам зле, чувствам си се много добре..."
.....

"Има хора, които просто са си зли."

"Кой например?"

"Няма нужда да давам конкретни примери, просто има такива хора..."

.....

По принцип гледам да избягвам хора, чиято единствена работа е да ти вгорчат живота. Живея с принципа, че на злобните хора не бива да им отвръщаш,
а по-добре да ги игнорираш, един шамар или отговор на обида с нищо не помага, а ще вгорчи и моя живот и ще ме изпълни с излишна злоба.
Голяма работа, че някой ме е напсувал или говори зад гърба ми. Дори и това да има някакви странични последствия (слава Богу в повечето случаи
просто злобара е изпълнен с отрова и вместо да оправя собствения си живот, завижда на твоя), те ще са доста по-малки, отколкото когато отвърнеш.
Но, приципите на живеене не са непоклатими. Когато някой се опитва да обръща приятелите ти срещу тебе... тъпото е, че когато човек е подмолен,
злобен и лицемерен, си мисли, че и другите са като него, че се правят на учтиви ли любезни, не може дори да му хрумне, че не се опитваш да му
направиш мръсно, а се дъжиш с него така както би се държал със всеки друг нормален човек. Не съм свикнала хората да ме мразят и е доста сдухващо
за мен да съм в компанията на такъв човек, още повече, когато той ми се прави на много любезен, а в същото време усещам как едва се сдържа да не
ми се нахвърли и да ми издере очите например. И все пак изпитвам страхотно удоволствие, когато например се чувствам щастлива и знам, че дразня
някого с това(изпитвам още по-голямо удоволствие обаче, когато просто съм щастлива и смахнатите и злобни хора съществуват далече от мене).
Както споменах гадното е когато се опитват да настроят хората, които обичам срещу мене... естествено с подмолна дейност, още по-страшното е,
когато (почти) успяват. При това хората, които обичам не са глупави (ковто говори за подмолните умения на злобарите). Старая се да не отвръщам
на удара, защото с любов човек може да постигне много повече неща отколкото с омраза, но понякога е много трудно и е тежко да разбереш, че човек,
който ти се усмихва и в началото се е правил на приятелски настроен към тебе, всъщтност се опитва по всякакви начини да те закопае.
Някои хора си нямат друго призвание, освен да са зли... и за това талант се иска...

.....
"Искате ли шоколад милка с lime" (бях си купила 5 шоколада с останалите за месеца купони)

Някои казаха "да", други, "не"...

"Абе, вие какви сте нахални, не виждате ли, че момичето пита просто от любезност"

"Аз никога не питам просто от любезност, ако не искам да дам нещо на някого няма да му го предлагам" (естествено и не очаквам някой да ми предлага нещо от любезност, ако го предлага, трябва да е готов да го изпълни...)

.....


Толкова ли им е трудно на хората да проумеят това....

сряда, август 23, 2006

Стриптийз

Ето какво научих за света на стриптийза, неща които също ме наведе на много мисли...
/* малко разяснение за това, което научих за конкретния бар:
не се позволява на момичетата да излизат с клиенти
не им се плаща нищо твърдо
печелят от бакшиши и от коктейли
далаверата с коктейлите е следната: клиента те вика момичето на масата за разговор и и купува коктейл между 20 и 50 лева който тя трябва да изпие за около 10-15 мин и после си тръгва, и взима 40% от цената на коктейла
*/
като цяло тази "професия" си има някои нелоши черти (говорим за клуб само за peep show, където не е позволено да се наемат проститутки):
- неминуемо води до това да започнеш да възприемаш тялото си каквото е и да не се притесняваш от останалите хора, което на практика си е проблем за огромен процетнт от момичетата... повечето ги е срам да се показват голи (познавам момиче, което дори отказва да прави секс, защото я е срам да е гола), други се притесняват от размера на гърдите, на дупето си и т.н....
- научаваш се на танци на пилон и без пилон... което може да си е доста полезно :)
- пари и пак пари... нали имаше една максима "каквото и да ти говорят, знай че винаги става дума за пари"
- там влизат само мъже с пари, така че няма опасност да те видят познати, пък и си с фалшиво име

естествено, много хубаво не е на хубаво...
- колкото и да им е забранено да пипат на клиентите, те са си нахални богаташи и все пак със сигурност не е особено приятно да те опипва някой мазен дядка
- работата колкото и да се стараеш да запазиш анонимността си, винаги може да се получи издънка и после ходи обяснявай на близки, приятели и работодатели, че не си курва
- да не говорим, че едва ли има нормален мъж, който би одобрил приятелката му да се занимава с нещо подобно... което би довело или до ревност или до лъжи
(по повод ревността, ето една статия, която ме кара да се радвам, че не съм от ревнивите хора :) )