Гадно Слънце Грее

Вънка гадно слънце грее,
то и друго не умее...

Проблем 1 - Блещи.

Първата ми мисъл в първия слънчев ден за тази година беше "Няма ли кой да го угаси това слънце!", а втората "Спешно ми трябват слънчеви очила". Очите ме заболяха докато то ми се блещеше насреща и гледах да ходя на сянка.

Решението - Oчила.

След няколко дни намерих време да се разходя за очила. В първата оптика, която влязох започнаха да ми предлагат някакви марки, на които работата им въобще не е да произвеждат очила, а по-скоро са символ на някакъв статус. След като казах, че искам да имат поляризация, девойката в оптиката ме попита учудено:
"Защо? Ще шофирате ли с тях?"
"Не, дразни ме слънцето"
"Ами то от отделните колекции, има само по 1-2 поляризирани модела"....
Показаха ми щанда със Solano, които май всички имат поляризация, но не открих нещо, което да ми харесва.
В следващите дни издирих, къде има магазин на Polariod (все пак те са измислили поляризацията) така че трябва няма как да не са им поляризирани очилата(който не знае какво е да имаш очила с поляризирани стъкла може да си поиграе тук). С бодра крачка една вечер се запътих към магазина на Polaroid, който се намира на бул.Патриарх Евтимий на 100тина метра от Попа. Ели и Велин, като хора с добър вкус ми бяха консултантите за това кое ми стои добре и кое не. Единствения друг критерий освен поляризацията, беше да са максимално тъмни, за да не влиза много светлина през тях. И така след 20-30 мин избиране се сдобих с нови слънчеви очила.

Проблем 2 - Пече.

От няколко дни вече е достатъчно топло, че да се разкарвам по потничета и къс ръкав. Тук идва и втория проблем. Алергията. Днес общо 20минути на на слънце (10 на отиване и 10 на връщане от обяд) бяха напълно достатъчни и за да ми причинят отвратителен сърбеж по ръцете, тъй като бях с къс ръкав. В края на деня, вече бяха станали целите червени от чесане.

Решението - Слънцезащитен лосион

Тази година слънцето ме хвана неподготвена. Но до утре ще съм се снабдила с лосион с фактор минимум 20(има останал малко от миналогодишния, дано има ефект).

Заключение

Не мога да разбера хората, които си умират да се пекат на слънце като гущери, киснат в солариуми или на плажа между 1 и 4 следобдед, само и само за да добият мечтания тен. Аз не искам тен, харесвам си се бяла. Ходя на плаж около 4 следобед, тъкмо когато слънцето почти не пече, а водата е топла. Освен това с удоволствие бих минала на нощен режим, ако идеята беше осъществима.

P.S. Въпрос: хората които казват на любимите си "слънчице мое" дали наистина обичат слънцето?

update: Писах поста с идеята, че се подразбира, че не бих си купила очила без UV защита. Ако все пак някой, който си купува слънчеви очила без да се интересува от UV защитата чете това, моля прочетете тук. Накратко - много по-вредно е да носиш слънчеви очила без UV защита, отколкото да не носиш такива.

Колонката на Стако

На бившите колеги от "Мусала" им е хрумнала чудесната идея да добавят рубрика с фокуси към вътрешно-фирменото издание Musala Insight.
Това е първия фокус на от поредицата, която се очаква да бъде update-вана веднъж месечно.
Въпреки че фокусите са доста по-ефектни наживо (аз имах удоволствието да видя няколко в последния си ден в Мусала), с нетърпение ще чакам следващите online издания.

Успех, Маг Стако :-)

Когато цъфнат картофите...

(клик за пълен размер)

Великденски приключения с вируси

Моят Великден тази година не беше изпълнен с много положителни мисли, а по-скоро с нагласата "мамка им на вирусите и на техните майки".
На компютъра в Габрово докато сестра ми ми показваше някакви снимки, забелязах, че до повечето от тях стоят папки със същото име като името на .jpg файловете. Като я попитах какви са тя съвсем невъзмутимо отвърна, че това е някакъв вирус и освен това спомена, че след всеки рестарт на компютъра се налага да си преинсталира bsplayer-a, ако иска да гледа нещо. След като приключихме с разглеждането пуснах един Avast! да сканира и изненада, семейството доста дълго време си беше отглеждало ето този красавец, който беше успял да се развихри в пълната си прелест. В първия сканиран 1GB от харда бяха намерени над 700 заразени файла... де що имаше .exe беше заразено, а и не само... някои от файловете изтрих, някои, ако ги бях изтрила щеше да бъде фатално, някои се опитах да преместя под карантина, но започваше да лъже, че няма място на харда (а място имаше предоволно много). Нервите ми не издържаха повече сканиране и го спрях, помолих сестра си да направи списък на нещата, за които се ползва компютъра и друг - на нещата, които иска да бъдат спасени.
Купихме едно кило CD-та и DVD-та и ми хрумна гениалната идея за експеримент, а именно, дали вкъщи ще успеят да се справят с Ubuntu. Свалих последното Ubuntu (Hardy Heron - кой им измисля имената?) и започнах да издирвам все пак някаква инсталация на XP, ако се окаже, че нещо с Ubuntu-то не е в ред или хората вкъщи се размрънкат, че не могат да се справят с него. Споделих със семейството намеренията си да им сложа нова операционна система и след въпроси от рода на "това някакъв вид windows ли е?" и "а някои друг по света ползва ли я?" се съгласиха без протести.
Backup-нах по-важните неща(backup-a ме преследва в последно време), и реших да пусна live cd-то на ubuntu, да видя дали ще има някакви проблеми. Всичко тръгна по мед и масло. Стартирах отново XP-то с намерението да спася част и от музиката, но уви... стигнах до startup екрана, след това до desktop-a и...никаква реакция... след още няколко рестарта, нямаше резултат... теглих му една &^%$#@&^$#%^$ и пуснах инсталацията на Ubuntu.
Всичко беше наред до момента, в който се оказа, че уж съм настроила internet connection-a, но интернет нямаше. Имах ping до default gareway-a, но само до там. По този повод се убедих в способностите на истисния админ да диктува команди посред нощ. Не знам защо след всяко рестартиране на обаче настройките за defaul gateway-a изчезваха. Не знам и по каква причина е един момент спряха да изчезват след рестартиране...
Освен това се наложи да сложа Firefox 2, защото Firefox 3 beta 5 (който си вървеше с Ubuntu-то) не поддържа любимите addon-и. Също така се наложи да махна съответния Firefox 3, защото след като вече бях настроила addon-ите и го включих да видя дали случайно няма да работят повечето от тях, оказа се, че не само не работеха, а и спряха да работят и след като пуснах Firefox 2. След това трябваше да затрия профила и да ги инсталирам и настройвам наново.
Тъй като нямах много време да обяснявам как се работи с Ubuntu, сложих на desktop-a линкове към skype, dc++, firefox, audacious и мястото където се предполага, че ще стои музиката и останалите неща. Настроих vnc server и изхвърчах да си гоня автобуса за София.
По време на пътуването имаше няколко обаждания с въпроси от рода на "како, защо не са ми анимирани смайлитата в skype", "како, как се сменя background-а" и "како, къде е папката program files. Ако някоя програма ме пита къде да я инсталирам, какво да кажа".
В крайна сметка на първите 2 въпроса сама успя да си намери отговора, което ме радва. И засега се налага само минимална помощ от моя страна през vnc.
Интересно е дали, и в кой момент, ще си поискат пак windows-a...

Notepad++

Пристигнаха! Пристигнаха! След 3 седмици чакане, вече си имам чашка и прашки Notepad++ :-)
Тъй като Notepad++ е един много полезен и любим мой софтуер, много се забавлявах, когато видях на сайта им това:

Wanna support Notepad++ Project? Buy our N++ Thong.

No, It's not a joke.
The fantasy of N++ Thong comes true!

В началото просто се майтапех с хората, че мисля да си поръчам прашки Notepad++. Но след като се сдобих с кредитна карта, реших че не е чак толкова лоша идея, човек да support-ва софтуера, който харесва, а това си е чиста win-win ситуация, хем те получават дарение, хем аз печеля нещо за спомен :)
Така че отворих онлайн магазина и след известни перипетии с плащанията, си поръчах чашка* и прашки. Получих email, че са ги пратили на 31.03 и за 2-3 седмици трябва да пристигнат. И наистина след почти 3 седмици днес се сдобих със заветния колет.
В офиса имаше доста голям интерес (към прашките най-вече), а и на доста хора онлайн обещах да ги снимам и да ги публикувам. Sorry, момчета, такива снимки, каквито искахте, няма да бъдат публикувани online, но тези мисля, че също стават :-)


*много си падам по чашки, имам страхотна колекция от всякакви видове, така че ако се чудите какво да ми подарите, винаги ще се зарадвам на някоя интересна чашка

P.S. И освен това, чашката дойде увита в един от онези найлони с балончета за пукане... при това огромни, толкоав големи не бях виждала. Очакват ме endless hours of fun :-)

Утро

Звъни първата аларма за сутринта... мисля си: "мръъъъннн, спи ми сееее", спирам я и до ушите ми долита съвсем тиха музика. Коя ли беше тази песен, звучат ми като Depeche Mode, но самата песен не съм я слушала от години... мммм... сещам се, че снощи помолих Ели да ми пусне музика, като излезе за работа....унасям се пак....

...звъни поредната аларма, около час по-късно, отново я спирам, този път вече трябва да стана. До ушите ми долита отново същата песен... Дейв Геън пее съвсем тихо...

Lets make it clear That this is free love
No hidden catch No strings attached
Just free love No hidden catch
No strings attached Just free love

Hey girl
Youve got to take this moment
Then let it slip away
Let go of complicated feelings
Then theres no price to pay

Видео:

Отдавна не се бях събуждала на музикален фон, сетих се за времето, когато в студентски град пускахме нощно време един playlist с Enigma, беше прекрасно музиката да е последното, което чуваш вечер (потъвайки в прегръдките на съня) и първото - сутрин. Определено такова събуждане дава настроение за целия ден :-)

Hummer лимузина

Преди няколко дни на Орлов мост се изумих от ето този "автомобил"

(цък за пълен размер)

Е такова недоразумение рядко се среща. Прилича на лимузина блъснала джип отзад и по думите на колегата ми, който я е засичал и друг път, рева на двигателя ѝ е в пъти по-зъл от този на автобус "Икарус". Дизайна предизвика в мен почти такава изненада, каквато и windows, който мисли, че мишката е тостер. Честно казано, дори и джакузи да се побира вътре, пак не мога да си обясня защо някой би си купил такова "Нещо".

(Ето тук намерих малко по-добра снимка, на такава джипо-лимузина)

Той е зелеен... той не е зелеен

Това е история за крокодил, гащи и 3 топки…

Наложи се да запозная една приятелка с Крокодила и тъй като тя не вярваше, че той е целия зелен (от където очевидно идва прякора). След тази шокираща среща се стигна до един логичен бас и неговата развръзка…

me: каза че говориш много и бързо... :P
че си зелен, че даже чадъра ти е зелен
(учудена беше, че тениската ти не е беше зелена...)
Крокодила: (ми такава имах под ръка)
me: и като стигнахме до въпроса кое ти е зелено и кое не, се зачудихме какъв ли цвят са ти чаршафите
и двете бяхме на мнението, че най-вероятно са зелени
Крокодила: хахахаххахахахаххахахахахаххахахахаххахаха
мухахахахаххахахахаха
me: след това, обаче аз реших, че все нещо трябва да има, което да не ти е зелено
тя каза, че се хваща на бас, че и бельото ти е зелено
Крокодила: ти хвана ли се на бас ?:)
(и аз хич не се хиля с глас)
me: аз обаче бях на мнение че все нещо трябва да имаш, което не е зелено
така че според мен, бельото ти не е зелено
стигнахме до там, че тя смята че носиш зелени боксерки (евентуално на розови цветчета)
(това последното е ебавка....)
me: а според мен бельото ти не е зелено и за да е съвсем бас като бас, отстоявам тезата, че не носиш боксерки, а слипове или прашки
обмисляхме как да проверим...
Крокодила: .... :)
може да питате например ....
me: мда, в крайна сметка това се разбрахме, аз да те питам онлайн, но едната идея беше като сме с теб на бира някой път да те помолим да си покажеш крайчето на бельото за да видим какъв цвят е
ама пък така няма да знаем боксерки ли са или не
Крокодила: хахаххахахаххахахахахаххахахахахха :)
me: затова обмисляхме да ти дойдем на гости и да погледнем на простора
Крокодила: страшна картинка сте, да знаеш... :)
хахаххахахахххахахаххахахахха :)
олеле.
me: ама пък може да се окаже, че там няма твои неща
Крокодила: това просто плаче да бъде блогнато...
me: затова дискутирахме, едната да те разсейва в хола а другата да издири къде се намира стаята ти (с надеждата, че няма да се обърка и да влезе в стаята на брат ти), да ти претърси шкафовете и победоносно да се завърне в хола с чифт твои гащи
Крокодила: МОЛЯ ТЕ, блогни го
me: но в крайна сметка се спряхме на варианта просто да те питаме....
та... какво бельо носиш? (баса е на 6 топки)
Крокодила: ми слипове, дето едно време са били бели, ама са прани с много зелен пране
та е спорно
me: хех...уви... не печеля 6 топки... ама всъщност за слиповете(или прашки) печеля
може и да ми се полагат 3 топки
Крокодила: е, не мога да помогна, аз само 2 топки си имам...
me: (става дума за шоколадови топки с кокос )
освен това след това ми хрумна, че може да питаме любовницата ти, ама май и това не беше добра идея защото тя най-вероятно има достъп до моторната ти резачка...

Пожелания за рожден ден

Една моя приятелка днес има рожден ден. Много, ама много мразя да измислям пожелания за рожден ден. Винаги искам да пожелая нещо нестандартно и което е предназначено лично за човека, но не винаги ми се получава. Затова реших да ползвам жокер "Помощ от приятел". Е, не се получи нищо използваемо, но определено предложенията бяха много оригинални.

iva:
мисля пожелание за РД за една приятелка
най-мразя да измислям пожелания за РД

velin:
хе хе
да ти дам ?

velin:
#!/usr/bin/perl
.party ="old";
.party =.= s/old/new/;
printf ("Happy %s year",.party);
exit (0);

iva:
хехе, хитро... интересно как ще звучи това изрецитирано по телефона

-----------------------------

iffi:
мисля пожелание за рожден ден
(много мразя...)
Tosho:
"Да сте живи да сте здрави и камиони шоколади"
ми аз обикновено пускам само 4рд
iffi:
аз мислех да звънна по телефона...
iffi:
old school, ha
Tosho:
аха
Tosho:
обаждаш се,
честит рожден ден
и затваряш
Tosho:
;-)

-----------------------------

iva:
оф, мразя да измислям пожелания за РД
Крокодила:
:))
'голям да ти порасне'? :)
iva:
не е смешно...тъжно е... и е за жена
Крокодила:
'големи да ти пораснат' ?:)
iva:
ми... пак не става
Крокодила:
"много радост, щастие, любовници"?
не познавам девойката, да кажа нещо по-точно
iva:
ъъъ... и това за любовниците май не става
Крокодила:
'деца'?
iva:
не знам дали ще оцени хумора, за децата
май също не е добра идея

-----------------------------

psabev:
пожелай нещо
характерно за човека,
на когото честитиш...
iva:
лесно е да се каже
psabev:
примерно ако е програмист - да създаде нов Google
ако е архитект - да направи сграда, по-известна от Айфеловата кула
ако е пълен гъз - да сътвори най-великото лайно на света
и т. н.

6 или 9

Разпльокани на диванче, пиещи сок и чай, снощи проведохме следния изключително интелигентен разговор:

Ц: Кое число харесваш повече 6 или 9.
Е: 6, не знам защо, но 6 винаги ми е харесвало повече.
И: А на мен 9, защото е нечетно.
П: И защо харесваш повече нечетни. Четните се делят на 2.
И: Нечетните се делят на 1.
П: Те и четните се делят на 1.
И: Именно, нечетните се делят на 1 но не се делят на 2.
П: Ами четните можеш да ги разделиш на две равни части.
И: А нечетните може да ги разделиш на две части и да ти остане едно.
П: Хаха, добре нечетните са по-яки, това ще си го запиша. Нечетните са по-яки защото, като прибавиш едно, се делят на две.
И: Или като извадиш едно...

Странно

Днес колежката ми Мими ме помоли да отворя линк ( http://www.myjavaserver.com/~adombev/maria.jpg ) към една нейна снимка и да и кажа какво виждам. Разбира се, видях Мими с блестяща от здраве усмивка


Оказва се обаче, че на нейния компютър не се показва снимката й, а Буш, размахващ пръст:

click върху screenshot-a за да го видите в пълния му блясък

В един момент открих, че ако в адреса сменя ~ с %7E и аз виждам Буш, а на теория не би трябвало да има разлика между двата адреса. Зачистих си cache-a - никаква промяна.
Още по-странното обаче е, че при нея нещата се появяват наобратно, т.е. ако напише адреса с ~ вижда Буш, а ако го напише с %E - собствената си снимка. Каза, че от 3 дни вижда Буш и също е пробвала да си изчисти cache-a. Разпратих и двата линка на 3-4 човека, които виждаха само Мими и ми се чудеха защо се изумявам, когато ми кажат, че виждат едно и също нещо.
Ето и двата линка (които би трябвало да са едно и също нещо)

http://www.myjavaserver.com/%7Eadombev/maria.jpg
http://www.myjavaserver.com/~adombev/maria.jpg

Нарочно ги слагам като текст, защото иначе html-a ги интерпретира винаги като %7E, ката че ако ползвате addon от рода на linkification, просто копирайте адресите на ръка. Или експлицитно пробвайте да смените ~ с %7E и обратно. Интересно ми е някой друг ще успее ли да види Буш.
А някой има ли обяснение на цялата странна история?

Детска песничка

Тъй като в офиса бебешката тема е много актуална (вече даже книга мога да напиша по въпроса). И докато един колега търсил детски песнички за бебето си попаднал на ето тази:

Там във полето близо до морето
малката Мравка се срещна със Щурчето.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Каза Щурчето: - Къде отиваш, мила?
- Ще се омъжа, аз вече съм решила.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Каза Щурецът нежно и тихо:
- Щом ще си булка, то аз ще съм женихът.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

В черквата бързо те се втурват през житата,
но там Щурецът падна и счупи си главата.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Малката Мравка с ръка на сърцето
очаква да чуе как ли е Щурчето.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Там от морето часът бие осем,
животът на Щуреца увиснал е на косъм.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Вече бие девет, а пък там от полето
казват, че спряло сърцето на Щурчето.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Удари и десет, а пък там от градчето
казват, че вече погребали Щурчето.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

А в единайсет разбра се накрая
душата на Щурчето пристигнала във Рая.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Мравката каза: "Вече всичко премина"
и в зимника слезе да пийне чаша вино.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Да пийне чаша вино-ооо!

Не знам за вас, но поне според мен, това е доста далече от дефиницията за детска песничка. Единственото, което напомня на такава е музиката. Все пак дори и песен на Cannibal Corpse с подходящ музикален съпровод може да мине за детска песничка...

Rubik's Revenge

Имам си вече 4x4x4 кубче на Рубик :-)
Още ме е страх да го разваля, но предчувствам, че ме чакат endless hours of fun, докато се боря с него. В седми клас помня, че успявах да наредя обикновеното кубче за около 60 секунди, но с това не ми се мисли как ще е. Стискайте ми палци :-)

Kultur Shock в Hamburg

Тази година пролетната ми разходка до Германия протича доста интензивно* и вчерашната програма включваше концерта на Kultur Shock в Хамбург. (За това какво шоу направиха в София, може да прочетете при Мило и при Крокодила).

Беше обявено, че вратите за концерта се отварят в 20:30, а самия концерт започва в 21:30. Ние пристигнахме на гарата около 21:20 и ни отне известно време докато се ориентираме къде е улицата, от коя страна трябва да е клубът, който търсим. В крайна сметка съвсем случайно го видяхме, отвън приличаше на изоставено хале описано с графити. Вътре изглеждаше като съвсем нормален бар, а до стълбището, което водеше към подземните части на заведението (където очевидно, щеше да е концерта), имаше лелка, която късаше билетите и биеше на китките забавни печатчета с пчеличка. Слязохме по стълбите и се озовахме пред вратата на празна зала с размери около 7 на 10 метра, отляво беше сцената с инструментите, а срещу входа - десетина човека разпльокани на кожени фотьойли и дивани. След едно голямо "Хм!", седнахме на един фотьойл, взехме си по една бира от бара горе и зачакахме. По-голямата част от хората по диванчетата бяха тийнейджъри, на които трудно можеш да им дадеш 18. Стените бяха одраскани с графити и олепени с лепенки. На тавана имаше някакви кюнци. Музикалния фон мина през рага, руски песни и разни приспивни песни. От време навреме разни хора идваха на входа на залата, поглеждаха и изчезваха(предполагам, се качваха горе в бара). Около 22:30 вече имаше около 20 човека в залата, а мен започваше да ме гложди усещането, че освен, че очевидно пого няма да има, най-вероятно и концерт няма да има. Изведнъж започнаха да се появяват все повече хора. Около 23:00 вече се бяха събрали около 100 човека и Kultur Shock и излязоха на сцената. 80% от публиката май не знаеше за какво е дошла. Дори и злите дългокоси метъли (май бяха 3-4 общо), от които очаквах да направят пого, си стояха назад и се поклащаха. А огромна част от публиката дори не се поклащаше, стояха и гледаха, като на... и аз не знам като на какво. Обаче пред точно сцената, на площ по-малка отколкото е дансинга в "Маската", беше истинския купон. Страхотно е да имаш пространство да куфееш, а Kultur Shock да свирят буквално на една ръка разстояние. Дори се включих в минипогото, което групичка българи спретнаха на 1-2 от песните (не, Крокодиле, на "Мастика"-та нямаше пого). Имаше хора, които сядаха да си починат на сцената в краката на Джино и компания. Някои пръскаха по сцената с бира. Един младеж отнесе кърпата на Джино вързана за крака си. А един от българите (Косьо, в последствие се запознахме с него), който явно беше най-върлия фен от цялата публика се качи на сцената да размени няколко думи с Валери (китарста на групата), преди първия бис.

След като свърши концерта, се запознахме с българската групичка - 5-6 човека и седнахме горе в бара за по бира. Kultur Shock също се качиха малко по-късно и седнаха на една маса близо до нас. Джино си тръгна почти веднага, а на Косьо му дойде идеята да купим една бира за Валери и да го почерпим и въпреки първоначалните ми протести, не можах да му откажа на молбата, взех парите, които ми даде, отидох да купя една бира и я занесох на Валери с думите, че българската групичка го черпи. Той се поинтересува къде сме седнали и след малко се присъедини към нас. Разказа ни разни интересни неща за Kultur Shock и за концертите. Говорихме си за България, Балканите и концерта в София, който по него мнение е най-добрия от това турне.

В 2 часа всички решихме, че е време да се разотиваме и ние се насочихме спирката, за да видим как точно ще се придвижим до централната гара на Хамбург, от където влака ни за Бремен тръгваше в 4:41. Намерихме спирката на нощните автобуси и се качихме на този, който идваше най-скоро и спираше най-близо до централната гарата. Шофьора се оказа хърватин, който незнайно защо беше решил, че отиваме на Reeperbahn (улицата с Sex Shop-овете и стриптийз баровете в Хамбург) и освен че ни пусна хърватска естрадна музика, не ни взе пари за билет.

След много студ и мъка (защо няма затворени и топли пространства на Хамбургската и Бременската гара?), висене в McDonald's и Burger King за да се стоплим, дочакахме влаковете и към 7 и нещо се прибрахме. Спах 10 часа с малки прекъсвания.

*За 3-те дни, които прекарахме в Париж ще пиша следващите дни

Весел weekend с драматичния дългопет

Видях клипчето с драматичния дългопет в блога на Bloodymirova и не можах да спра да се смея. След това го гледах още N на брой пъти и всеки път ме забавлява. Enjoy!



P.S. И аз понякога мога да изглеждам доста опулена, дори във Франкфуртския музей се състезавах с един препариран дългопет, но определено "драматичния" бие всички рекорди :-)

P.P.S. Не са ли сладури :-)