Блогът се мести

Здравейте всички.
Блогът ми официално се мести на iffi.cc/blog
Ще се радвам, ако продължите да ме четете и на новият ми адрес :)

P.S. ще се радвам, хората, които са имали линкове към този блог, да ги ъпдейтнат :)

Spectrum Net Support? Part II

Днес беше (надявам се) краят на драмите с липсващия интернет и Spectrum Net Support-a.
Компенсацията за липсващите дни е, намаляване на сметката, което уви не може да бъде приспаднато (защо?) чрез онлайн плащането през epay. Затова днес е разходих до централния офис, да си платя на касата.
Влизам, казвам си username-a и от кой квартал съм и касиерката ми казва:
"35лв"
//честно казано бях готова да се обзаложа още преди да ми го каже, че няма да бъде взета предвид липсата на интернет докато не я спомена.
"Ами, ние почти седмица нямахме интернет"
//Цъкане по някакви таблици. Смятане на отстъпката с калкулатор(!).
"26лв и 25стотинки"
Платих си.

И все пак не мога да не си задам следните въпроси.
1. Защо не мога да си получа намалението на сметката през ePay, а трябва да си губя обедната почивка да се разкарвам до офис? В крайна сметка целта на плащането онлайн е се пести време, нали?
2. Защо трябва аз да напомням на касиерката, че съм нямала интернет (и защо тя трябва да смята отстъпката с калкулатор)? Колко му е да се добави една формула, която да проверява колко дни потребителят е нямал интернет и да прави сметката автоматично?

Прибрах се в офиса. Отварям си пощата и там откривам следното съобщение:

Здравейте,
Имаме удоволствието да Ви уведомим, че сте включени в програма
за ЛОЯЛНИ потребители на Spectrum Net, която стартира от 20 октомври 2008 г.

Всеки ЛОЯЛЕН потребител на Spectrum Net получава в рамките на един месец
увеличаване на скоростта. При плащане на Вашата стандартна тарифа
(START, HOME или RELOAD), Вие получавате скоростта на съответния по-висок план.
Скоростта се повишава автоматично при настъпване на следващият период в рамките
на един календарен месец.
Тази програма е част от цялостната политика за ЛОЯЛНИ ПОТРЕБИТЕЛИ.

* ЛОЯЛЕН ПОТРЕБИТЕЛ е този, който ни е бил редовен потребител в рамките на 6 месеца назад.
** Промоцията е валидна само за потребителите в гр. София.

Честно казано с удоволствие бих била най-лоялния потребител на Spectrum Net и за още 666 пъти по 6 месеца, стига да знам, че едно обаждане на обикновения support от моя страна ще бъде достатъчно да се реши проблема (а не ка то се случи - обаждането да се налага да бъде на шефа на support-a), да си поддържат скоростите стабилни и високи както досега и следващия пък, ако (когато) се наложи да ме компенсират по някакъв начин за липсата на интернет, те сами да се сетят за това, а да не се налага аз да им напомням.

Факт е че съм наистина доволна от скоростите и обслужването досега (по-скоро до преди 10дни). Още като разбрах за PON започнах да следя дали са стигнали с окабеляването до Стрелбище с намерение веднага щом това стане да подам молба за включване и честно казано ми се иска да забравя простотията от тези 5дни, защото всъщност 5 дни със срязан кабел не струват 9 лв. 5 дни със срязан кабел струват изпуснати срокове(Ели си пресрочи предаването на едно домашно с 2 дни), пропусната комуникация(трябваше да набутвам Канев с роуминг, за да се чуваме поне за малко), куп нерви и телефонни обаждания и други дребни и не чак толкова дребни неудобства и доверие започващо стремително да клони към 0.

Spectrum Net Support?

Предисторията:
Преди около година си сменихме интернет доставчика от bgmreja (които няколко пъти подред ни бяха оставили без нет през уикендите) на Spectrum Net. И за около година ползване на услугите им нямах някакви сериозни оплаквания. Спирал е нета най-много за ден и сравнително бързо са реагирали на сигнал за проблеми.
В рамките на последните 3 седмици се случи около 2 дни да нямаме интернет, но не сме се оплаквали сериозно. Обаче...

Началото: Ден 0
В петък следобед Ани ми се обади по телефона "Иве, нямаме нет". Обадих се на съпорта, започнаха стандартните "Мигат ли ви лампичките?", "Рестартирайте си рутера", "Каква грешка ви дава?"... пратих на Ани телефона им, тя да си говори с тях и да изпълнява инструкции. Вечерта още не се бях прибрала, чух се с Ели и тя каза "Още нямаме нет, казаха, че проблема бил при нас"... ми чудно, ама какво правят по въпроса.?! Прибирайки се посред нощ, тръгвам да отключвам вратата виждам, че кабела за интернета, който влиза вкъщи всъщност свършва в нищото и е срязан (не скъсан, а срязан(!)). Звъня на support-a. Обяснявам им, че сме им звъняли днес, че няма интернет и сега виждам, че кабела ни за интернет всъщност е срязан. Те ми отговарят, че днес не успели да пратят екип, но утре ще пратят.

Очакването: Ден 1
Събота - събуждам се по обяд... сняг има, батковци, които да дойдат да сменят кабела - няма. Обаждам се пак. "бля-бля... от вчера нямаме нет... някой ни е срязал кабела...бля-бля". Съпорта: "Имаме много глобални проблеми по трасетата (явно заради падналия сняг). Когато колегите приключат с тях, ще дойдат до вас"; "а днес ли ще е това?" "Да, днес"
3 часа по-късно никой няма... звъня пак.... пак ми обясниха за глобалните проблеми. Обещаха да минат през нас, ако проблема след това още съществувал (АЛОУ...КАБЕЛА МИ Е СРЯЗАН, НЯМА САМ ДА СЕ СМЕНИ, Я!!!). Колегите щели да ми се обадят да се разберем, кога ще има човек вкъщи да минат.
Още 2 часа по-късно.... пак ми обясниха за глобалните проблеми... обещаха да дойдат утре...

Мъка + Ярост: Ден 2
Неделя - събуждам се по обяд сняг има, батковци, които да дойдат да сменят кабела - няма. Обаждам се пак. "бля-бля... от петък нямаме нет... някой ни е срязал кабела... вчера обещахте да дойдете.... бля-бля". Съпорта: "Имаме много глобални проблеми по трасетата, те са с приоритет...бля-бля...."; "А ще дойдете ли днес"; "Ами ще се постараят колегите, няма как да ви обещая, не зависи от мен". Колегите щели да ми се обадят да се разберем, кога ще има човек вкъщи да минат.
След още няколко часа, изненада ... никой не е дошъл... Пак звъня... отново се повтаря същия разговор... обяснения за срязания кабел и отговор - обяснения за глобалните проблеми и обещание че някой ще дойде, евентуално днес... Ръцете ми вече треперят* и искам да скърша нечий врат (уви само Ели ми е под ръка).
Естествено и в неделя никой не дойде.

*Нали знаете "Angry people need hugs... or sharp objects...

Бяс + Временно решение: Ден 3
Понеделник - прехвърлих топката на Ани да се разправя с тях. Тя си е вкъщи, да се разбира с тях кога да минат. Естествено и на нея и обясниха за глобалните проблеми и и обещаха да се обадят, да се разберат, кога ще има някой вкъщи, да минат. Били обещали на Ани, че евентуално ще имаме компенсации за дните, в които сме нямали нет.
И естествено минаха... таратанци...
Добре че Крокодила беше така услужлив да ми даде vivatel цвъчката си, та в понеделник вечер имах бавен нет, колкото за чат и малко браузване.

(междувременно съм получила поне 2 мейла, че трябва да си платя интернета)

Бяс: Ден 4
Днес е Вторник... Искам да извадя нечие сърце С ЛЪЖИЦА! Отново обаждания дали ще дойдат... отново обяснения за глобалните проблеми и обещание да се обадят. Ебати, аз мъж няма толкова време да го чакам да ми се обади. Накрая от сайта на Spectrum Net изрових телефона на някаква централа. Там една любезна какичка ми даде телефона на някакъв шеф на съпорта. Обадих му се обясних му проблема, той обеща да провери и да ми се обади след малко...
Е, този път наистина ми се обадиха. Каза, че екип вече пътува към къщи. За компенсации казаха, че като ида да си платя сметката, касиерката ще провери колко точно дни сме нямали нет и ще ни ги приспаднат. Аз обаче плащам през ePay. През ePay не ставало с компенсациите, трябва на място да ида...

Развръзката:
15 минути по-късно, Ани ми се обади, че вече са дошли и сменят кабела.

Току що получих SMS в който ми съобщават, че услугата ми изтича на 29.11 и да си платя сметката...

UPDATE: А ето Мегалан как процедират с проблемите и компенсациите.

Python - език за истински мъже :)

Канев: да ти напиша ли линкификатора на питоня?
iffi: аа
миии, то исках аз...
ама ако искаш и ти напиши и ще си ги мерим после :P
Канев: е ти така като постави предизвикателството сега трябва да го пиша дълго
iffi: хехе, може да ги мерим по бързодействие (напиши го на асемблер, така ще ме биеш и по двата критерия :P )
Канев: ами тогава трябва на action script да го пиша, защото истинските мъже не свършват бързо, пък :P

-----

вечерта

-----

Канев: искаш ли книгата с оправен речник
iffi: :) как го оправи
Канев: ми по мъжки с питоня
iffi: чакай и аз малко да си поиграя с него ;-)

-----

Половин час след това извърших такава свинска простотия с partition-ите на хаддиска си, че загубих всякакво желание да си играя с питона и ми се искаше единствено да се застрелям...

Вечерна разходка

Снощи след редовната бира след курса по Руби реших да се прибера пеша от Торонто до Стрелбище. Половин час преди полунощ, около половин час ходене, тъкмо да ми се проветри главата и до полунощ да съм се прибрала. Увих се с шала(дълъг, ама много дълъг, черен, плетен, мек шал) като нинджа, за да не ми замръзват носа и ушите и тръгнах с бодра крачка надолу по Свети Наум. И така унесена в мисли, пресичайки от време навреме улицата, за да избегна групичките подпийнали младежи вървящи срещу мен, стигнах до Sofia City Center. Извадих си телефона да гледам дали мери правилно крачките(btw от Торонто до вкъщи са около 3466 крачки). Замислих се за една стара история от 1ви курс.

Имаше някакъв купон в 9ти блок и някакъв младеж беше решил че съм му много навита, аз пък бях решила точно обратното, та се изнесох скорострелно от блока и вървейки пеша по пътя от 9ти блок, покрай УНСС към Студентски град(по пътя е едно такова пусто и малко spooky... абе не е гот за разхождащо се само момиче), едно такси ме настигна и предложи да ме закара. Аз му обясних, че нямам пари и ще ходя пеша. Човекът все пак ми предложи да ме закара, аз се съгласих, закара ме до блока. Покани ме да излезем някой път на кафе, аз учтиво отказах и се прибрах.

Стигнах вече входа на Южния парк и на червения светофар, където е спряла някакво лъскаво черно БМВ (за модел, идея си нямам, аз колите ги различавам само по цвят) с един чичко вътре. Пресякох и си продължих към къщи. След 50м БМВ-то не настига, спира до мен и чичкото ми предлага да ме закара вкъщи. Обясних му, че предпочитам да се разходя пеша.
"Пеша, сама по това време? Ама сигурна ли сте, че не искате да ви закарам?"
"Не благодаря, живея на 5мин от тук, ще се прибера пеша"
Попита ме още веднъж, дали съм сигурна и отпраши.

10 минути след това вече си бях вкъщи на топло, с двете съквартирантки и без никакви чичковци с БМВ-та.
Не знам, чичкото може да е имал най-добри намерения наистина само да ме закара до вкъщи. Но честно казано не съм чула на някой мъж да му спират коли с предложения да ги закарат някъде.

В общия случай избягвам да джиткам сама по тъмно по улиците и когато трябва да се прибирам вечер гледам да е или с такси, или някой да ме изпрати. А когато правя такива вечерни разходки, гледам да са по осветени улици. Когато трябва да се размина с групичка хора, предпочитам да премина на отсрещния тротоар, а когато е с 1 човек, гледам да се разминем на максимална дистанция. И естествено, основното правило - не минавам вечер сама през подлези. Това е малко параноично, ама ако сте гледали Irreversible ще ме разберете.

За пореден път се сетих, за една страхотна статия на Longanlon - "Жените не са като нас" и за една история, когато се прибирах веднъж с такси.  
Таксиджита спря до блока и ме пита "искате ли да изчакам да влезете във входа". Аз казах, че няма проблем, входа е ей-тук на 2 крачки и той отговори "абе тя и жена ми все казваше, че няма проблем и сега гледам сам 2 деца". В този момент всичко ми се обърна...

McDonald's

Когато бях малка и ми се е случвало по някакъв повод да идвам в София, едно от любимите ми неща за ядене беше McDonald's. (Нали се сещате за 1вия от 20те признака, че сте от провинцията :-) ) Общо взето бях решила, че най-доброто място за живеене в София е площад Славейков - има книги (незнайно до кога обаче..), има McDonald's, какво друго му трябва на човек :-)
Сега от всички junk food заведения, за мен номер 1 е Subway (не мога да си обясня защо не са популярни в България) и номер 2 - KFC... е дюнерите разбира се, но те са съвсем друга категория.
Днес от 8:30 сутринта бях на зъболекар (колко рано станах и как зверски ми се спи сега, няма да обяснявам...) и след това на път за работа реших, че днес ще закусвам. Най-удобното място на път за офиса се оказа McDonald's.

- Един Чикън Премиум Бургер, едни пикантни картофки и едно кафе със сметана.
- А газирана напитка ще желаете ли, за да станат в меню.
- Не, не желая.
// само газирана напитка ми липсва с тази кашлица...
// а и газирани напитки по принцип не обичам
- А сос за картофките ще желаете ли?
- Да, барбекю, ако има.
- Кафето дълго или късо?
- Дълго.
- А колко захарчета искате.
- Не искам захар, само сметана.
// дават ми течна сметана
- А суха сметана имате ли?
- Не, съжалявам.

Взех си най-после поръчката. Помирисах кафето... отвратително... все едно са ми направили "Нова Бразилия", отпих една глътка... абе, мама му стара, толкова гадно кафе отдавна не съм опитвала. Оставих го. Сандвича също беше някакъв невкусен. Изядох го до половината, от другата половина изядох само зелето. Картофките ги ядох само докато имах сос за тях (соса наистина си го бива). Като свърши соса, спряха да ми се ядат останалите картофки.
Изхвърлих това, което беше останало от закуската ми (което май си беше повече от половината) и се запътих към офиса. Тук си имам Jacobs Monarch, суха сметана и един хубав черен чай Irish Cream Flavoured.
Аз ли пораствам или просто храната в McDonald's е станала значително по-гадна в последните години?

Canasta

Преди известно време Слави спомена, че му се играят един куп игри сред които и любиманта ми Канаста.

Накратко - Канаста се играе с 2 тестета и 4 Joker-a от 2 отбора по 2ма играчи. Правилата са доста дълги и се случва, когато човек играе за първи път, при първите 1-2 раздавания, да възкликне "И това хората го играят за удоволствие?!" :-)
След второто раздаване, се свиква и играта става наистина забавна. Изисква се доста съобразителност, смятане на точки, предвиждане останалите какви карти може да държат в себе си. Особено интересно става към края когато се отваря със 150 точки и всяка неправилно съобразена карта може да обърне играта :)
Канастата има 4-5 вариации, но до колкото имам представа, класическата е най-трудна и най-интересна. Правилата доста често са въпрос на договорка (в wikipedia например са описани някакви доста странни правила), затова гледаме да се придържаме към написаното в класическата "Игрите с карти - източник на развлечение" на Ян Рон, за да няма излишни спорове.

Тъй като стандартно една игра (до 10 000 точки) продължава няколко часа, е добре да имате весела компания, хубаво пиене и мезе :-)

Снощи се събрахме за първата ни офлайн игра, имахме си веселата компания и пиенето и мезето, така че определено беше доста по-забавно от стандартно вечерно пиянстване. Правилата ги синхронизирахме по Ян Рон. Оказа се, че досега с хората, с които съм играла сме изпускали едно много важно правило за "заключване" на талона, което прави играта още по-интересна. Първата игра Слави и Нати ни биха много високоскоростно (направо си ни размазаха за има-няма 2 часа) та остана време и за втора, която беше изиграна по-равностойно, но също не беше много дълга (Имайки предвид, че стандартно една игра на продължава 4-5 часа :-) ).

Определено с удоволствие пак ще играем със Слави и Нати - Канаста, Риск или нещо друго ако решат да ни научат :-)

P.S. Започва да ми се върти идеята в главата за един Canasta клуб или клуб по "Card & Board Games". Има ли желаещи да се включат? :-)

Нощна София

В неделя вечерта направихме кратка фото-разходка с Велин и имах възможността да поснимам с неговия DSLR. Досега най-"истинския" фотоапарат, с който бях снимала беше Lumix DMC-FZ8. Фотоапарата, който аз притежавам е "сапунерка" (Canon A520), така че боравенето с DSLR-a беше малко объркващо в началото. Още повече, че началните ми тъпи въпроси от типа на "Ама с това как се zoom-ва", нямат съвсем еднозначен отговор :-)
Експериментирах общо с 4 обектива (които в момента не мога да цитирам, Велин ако иска може да ги напише в коментар)
28 F2.8
50 F1.4
18-70 F3.5-5.6
75-300 F4.5-5.6
и определено ми харесват снимките, които се получиха.




(снимките може да разгледате малко по-подробно тук)
Разбира се, има още доста да уча как се правят хубави снимки, но засега толкова. Не съм пораснала достатъчно за собствен DSLR, след като 1 час ми вися на врата този фотоапарат се чувствах много лека като го свалих :)

P.S. Много ще се радвам на feedback :)

Разширени зеници, очила и други разни

Така и така съм започнала с докторите, снощи ходих на очен лекар. Разшириха ми зениците и се оказа, че диоптъра на дясното око ми се е вдигнал и е настигнал лявото, т.е. вече съм си по равно с -3 и на двете. Доктора каза на всеки един час взиране в монитора, няколко минути да гледам надалече, да си плискам вечер очите със студена вода и най-неприятното - пред компютъра да нося очила. Аз си нося лещи от, не знам, може би 8-9 години, цялото упражнение по слагането и свалянето на лещи ми отнема не повече от 5минути на ден. А докато носих очила имах гадния навих, като падат надолу да си ги побутвам с пръст нагоре, дори когато престанах да нося очила, това известно време продължавах да си побутвам нещо въображаемо нагоре. Да не говорим, че като вляза от студено на топло се изпотяват, когато вали стават на капки, а отвъд рамките виждам размазано. Стратегията, която съм измислила е да идвам до офиса с лещи и в офиса да ги махам и да си слагам очилата. Ще видим дали ще проработи.

Иначе вчера след самото разширяване на зениците беше голяма забава. Като излязох от оптиката на орлов мост в 8 вечерта беше тъмно, около мен само някакви безформени светлини. Бях се уговорила с Ани да дойде до оптиката и да ме пази да не ме отнесе някоя кола или да падна в някоя дупка в тъмното (на моменти не бях много сигурна това пред мен легнал полицай ли е, локва ли е, дупка ли е или просто сянка). След това решихме да идем на вечеря (имах да я черпя вечеря за един загубен бас). Седнахме в една пицария в Стрелбище и обсъдихме живота, вселената и всичко останало (най-вече живота и останалото, вселената май не сме) - за ролите които човек играе в живота и връзките си, за любовта, любовниците, приятелите, приятелството, скуката, работата, колегите, отношенията, секса, абсента и какви биха били последствията от едно общо напиване, и кой да си вземем да ни пази на планираното пиене на абсент, следващия бас... е, в крайна сметка не измислихме за какво да се хванем на бас този път, но ни се въртят в главата няколко идеи, важното е, че се смяхме много; ако случайно снощи сте били в пицария в Стрелбище и сте чували от някоя съседна маса през 15минути сте чували див женски кикот... ами ние бяхме :-)
След това Ели вкъщи ме глези като ми прави маникюр.
Много разтоварващо ми действат такива вечери от време навреме :-)

Сега отивам да си дам рамките на очилата да ми актуализират стъклата с новите диоптри и утре да мога да си ги взема обратно и от там нататък - на работа с очила...

Отит

Преди 2 дни се събудих с лека болка в едното ухо. Цял ден на работа ми беше много некомфортно, а вместо през повечето време да уча теория по СЕП, си лежах свита държейки се за ухото. Капките разбира се нямаха ефект. И днес след изпита по СЕП (който естествено не мина както беше планирано) се запътих към болница Токуда, която е на 15тина мин от ФМИ. Там ме посрещнаха любезно, платих си таксата за платен преглед (естествено нямах направление), прочетох 30 страници от книгата докато ми дойде реда, влязох, погледнаха ми ухото, казаха ми да се мажа 5дни в някакъв мехлем, ако до 2 не усетя подобрение да пия някакъв си антибиотик и в понеделник да мина да си взема болничния и да ме видят пак.

Междувременно Мариела ми беше пратила телефона д-р Емилия Йорданова. И като се прибрах, тя успя да ме убеди, че само с бързия преглед в Токуда няма да мина и всъщност доста ме стресна с това какви последствия може да има отлагането. Телефона на д-р Йорданова не беше актуален, но пък google, веднага я откри.
Обадих се, а тя се оказа с 3месечно бебе и все пак веднага ме заразпитва какво ми е, дали съм ходила скоро на басейн/море и се разбрахме, когато по-късно вечерта има възможност да дойде вкъщи.

Прегледа ми първо здравото ухо, след това носа, гърлото, зъбите, където всичко си беше наред. След доста болезнения преглед последва опипване на лимфните възли, които се оказа, че вече са се подули, въпреки, че не усещам болка от тях (то как да усещам друга болка някъде другаде като цялата ми глава започвайки от ухото, пулсира).

Възпалението вече е стигнало тъпанчето и си продължава с пълна сила към средното ухо. Д-р Йорданова ми нарисува схема на цялото нещо и обясни, че лечението ще отнеме около 10дни, като към края, ще ми е спаднал отока в ухото, но ще са ми се подули прилично лимфните възли... било част от оздравителния процес.

След това започна да навива памук на нещо, което беше доста дълго и аз притеснено попитах, дали се очаква това цялото да влезе в ухото ми. Не се очакваше. Почивтването (или каквото там беше) беше адски болезнен процес. Бях обявена за герой, защото се оказа, че и по нейни наблюдения мъжете са по-пискливата половина от човечеството що се отнася до понасяне на болка (естествено това ми напомни историята ми в козметичния салон, та междувременно успяхме да обсъдим, мъжете пациенти, жените пациенти, обезкосмяването при мъжете, отношението в болница Токуда и други интересни неща. Д-р Йорданова е доста разговорлива и приятна компания). Междувременно последва вкарване на марля напоена с риванол в ухото ми... ей това беше най-болезненото и вече наистина ми идваше да викам.
В момента все си отглеждам марля в ухото и трябва да си я поливам с риванол до утре сутринта.
Трябва да пия антибиотици, витамини b, да си капя капки в ухото (след като приключа историята с марлята и риванола) и да пия аулин (това май най-много ми допада) защото се очаква нощно време болката да е доста по-силна.

Забавен ефект от марлята в ухото е че като се усмихвам, понякога ме гъделичка отвътре и потрепервам все едно че ми е студено и настръхвам.

А сега трябва да измисля какво да сложа на възглавницата, така че да не стане жълта от риванол.

Утре трябва да се чуя с докторката, която каза, че ако след няколко дни не се чувствам по-добре, пак ще дойде да ми бърка в ушите... *прави уплашена физиономия*

И така, добрата новина е, че няма да оглушавам. За което цял живот ще съм благодарна на Мариела, че ме насочи към правилния специалист и ме стресна достатъчно за да се обадя (май и всяка вечер да ти купувам бира, пак няма да е достатъчно, но може да положим едно добро начало на ИББ в сряда :) ), защото хубавата развръзка можеше и да се размине ако бях чакала до понеделник, както мислех да направя.

P.S. много е странно усещането да чуваш света само с едно ухо. Радвам се, че утре ще съм без марля и ще мина в нормалното стерео слушане. 

здравословно хранене

Вчера:

закуска - кафе + палачинки с топено сирене, луканка и за десерт една със сладко
обяд - кафе + палачинки с топено сирене, луканка и за десерт една със сладко
вечеря - натурален сок + палачинки с топено сирене, луканка и за десерт една със сладко + за още десерт - Red Bull


Днес:

закуска - кафе
обяд - палачинки с топено сирене, луканка и за десерт една със сладко
следобедна закуска - кафе

...
има останали 2 палачинки за тази вечер, ама се чудя дали да не ги оставя за закуска за утре, а сега да си поръчам нещо от amam.bg
Тази вечер също ще има Red Bull за десерт.

...

Не знам френските учени до къде са стигнали с пробива си в лечението на рак, без да се налага да ти отварят черепа. Не знам какъв е процентът на оживяващите след химиотерапия. Знам само, че като прочетох за страничните ефекти от нея ми се изправи косата. Пожелавам си никога да не ми се налага да науча по-отблизо как стоят нещата.

Когато преди 3 месеца откриха рак на черния ѝ дроб, се оказа, че вече метастазите са твърде много. За тези 3 месеца успях да я видя само веднъж - отслабнала ужасно, с ходила придобили размер 3 пъти над нормалния. Кашляше, не можеше да се храни.

Дни и седмици наред да не можеш да се храниш, ходиш, да изпитваш болка при всяко вдишване. Да си пожелаваш смъртта всеки ден (може би и много по-често)... Знам ли... евтаназията може би не е чак толкова лоша идея.

Знам, че сълзите, които изплаках, когато научих за болестта бяха от безсилие. Затова, че нещо толкова ужасно се случва с, човек който толкова много обичам и нищо не може да се направи. Май тогава за първи път в живота си осъзнах, че оптимизма не е панацея има неща в живота, които колкото и да искаш можеш да промениш.
А сълзите, които се стичаха по бузите ми в тихо в петък в офиса и на пейката в градинката до офиса след работа, може би бяха по-скоро егоистични. В офиса слушах спокойна музика, четях документация и си мислех, че повече никога няма да позвъня с бодра усмивка на съседната врата с кутия сладолед в ръка, никога няма пием заедно кафе с препечени филийки в неделя сутрин. Когато изляза на терасата на слънце, няма да има кой да ми се покаже от съседния апартамент да ми каже "Здравей, Ивче" и още куп други неща...
Живееш ли 20 години врата до врата с такъв прекрасен човек, можеш да го обикнеш повече, от близък роднина.

Не знам какво се случва с хората след смъртта. В последните години вярата ми дали и какво точно има там горе се промени доста. Единственото, което знам със сигурност е, че каквото и да е последвало след смъртта ѝ, със сигурност не е по-лошо от това, което ѝ се случваше през последните 3 месеца от живота ѝ.

...

RIP

Звяр ли съм в леглото?

Преди малко си отварям пощата в abv.bg, която по принцип ползвам за регистрация в разни сайтове, от които очаквам да получавам спам и там се мъдри следния мейл:

Здравей,
Твой приятел ти изпраща интересен тест:
Звяр ли си в леглото?
Отдели минутка за да направиш теста - ще ти бъде интересен.
Теста се намира на адрес: http://www.truetests.net/test_maker_6524befa_index.html

Теста е със заглавие "Звяр ли си в леглото?" и е стандартно забавен (от типа на тези във facebоok)
На самия сайт truetests.net пише следното:

Изпрати тест на приятел или враг. Той ще го направи, а ти ще получиш отговорите на въпросите от теста който е направил. Някои от тях засягат тайни, които няма от къде да бъдат научени.


Регистрирайте се и изпратете някой от нашите тестове на ваш приятел, роднина, гадже или съперник. Изчакайте да отговори на теста и проверете как е отговорил на въпросите в сайта или на вашия e-mail.
Когато някой попълва теста, той въвежда e-mail адреса си с уговорката, че там ще получи резултатите от теста. Когато отвори пощата си обаче ще разбере, че той е изигран от вас. Или запазете анонимност и той ще получи истинските отговори от теста. Така можете редовно да го проверявате с различни тестове.

Само се чудя две неща:

• кой ми е изпратил теста 

• попълвайки го дали да се изкарам невинна или мръсница :-)

P.S. Към човека, който ми е пратил теста - няма нужда да ми пращаш тестове, следващия път просто питай и ще ти кажа отговорите на въпросите, които те интересуват :-)

UPDATE: Забавна част от  "условията за ползване" на теста, с които разбира се всеки се съгласява като попълни теста, но едва ли някой ги чете:

След изпращането на теста не се гарантира получаванетоо на e-mail с резултатите от теста.То може да зависи от настройките на вашия e-mail, доставчик на услугата e-mail, хостинг услугите на този сайт, програмни грешки и др. Вие се съгласявате, че решавате теста на собствена отговорност.
...
Вие се съгласявате, че тази информация, както и всяка друга информация, която изпращате в интернет може да бъде прихваната от други лица.
...
Truetests.net не носи отговорност за нанесени морални или материални щети възникнали в следствие от попълването на този тест. Отговорите от теста ще бъдат изпратени на потребителя, създал този тест с цел проучване, статистика или анализ.

Календар

С болка в сърцето трябва да призная, че Google Calendar е много куц и е далече от това, което искам от един онлайн календар.

• Искам онлайн календар, който да може да праща notification за предстоящо събитие на който мейл му кажа.
• Искам онлайн календар, в който да мога да погледна списъка с абсолютно всички събития, минали и бъдещи. И по възможност, да разглеждам тези ограничени в даден период от време.
• Искам онлайн календар, в който ако искам да видя какъв ангажимент имам за 08/09/20017, да не се налага да кликам като идиот на бутончето за следващ месец, а просто да има къде да напиша датата (или поне месеца и годината) която искам да разгледам.
  

Засега не мога да открия такъв.
Някой да има предложения?

Acer Aspire One a.k.a. a4ko

Това е a4ko, наричан още мъника, дребосъка, джиджавката и други подобни.

Имам го от около месец и реших, че вече е време да го разкрия пред света :-)

Има си 8 GB SSD памет, 1.5GB RAM (по начало беше с 512MB, но съвсем скоро след като го купих го занесох в сервиза на Acer за добавяне на още 1 GB), 2 card reader-a, 3 USB порта, удобна клавиатура (не като на asus eee pc, която може да ти вземе здравето), добър екран и ... всъщност спецификациите можете да ги прочетете почти навсякъде в интернет. Най-важното е размерът - малък и лек (около 1кг със захранването, което също е доста миниатюрно).

Човек никога не би предположил, че раничката, която купих за него, може да се побере лаптоп(ченце).

 

Идеален за четене, чатене, браузване, музика, филми, вкъщи, на купон, на път или в парка.

Разбира се, не всичко е идеално и по мед и масло. Но недостатъците са пренебрежими (или поправими).
Няколко дни след като го купих с доста неприятна изненада установих, че при пускане на музика пращи и прекъсва, а изхода за слушалки не работеше. Няколко дни след като съобщих на сервиза на Acer, че има проблем, ми се обадиха, че частта която беше за смяна, е пристигнала и разбира се я подмениха.

Стандартната дистрибуция на Линукс(някакъв измислен и осакатен linpus linux), с която вървеше може да скъса нервите на всеки. Дори най-стандартните операции като инсталиране на кирилица (да е жив и здрав oggin, че е описал как стават нещата при eee pc) или активиране на нормална desktop среда са истинско приключение. Форумът на aspireoneuser.com е пълен със всякакви въпроси от типа на "как да си сменя иконките на десктопа?" и всякакви други на пръв поглед дебилни въпроси(естествено, част от тях наистина са дебилни).
Затова веднага след като го ремонтираха и му сложиха допълнително RAM, хванах xubuntu bootable флашката, която в последно време разнасям с мен и - "няма linpus, няма проблем".
С xubuntu-то за момента също има някои нерешени неща като например - само единия card reader работи постоянно, а ако искам да ползвам другия - картата трябва да е вкарана в него по време на boot-ване. Но убунту частта от форума се ъпдейтва почти непрестанно, както и страницата с инструкциите за инсталация и модификации, така че очаквам скоро неработещите (и полу-работещи) неща да проработят.
Като цяло acer aspire one с xubuntu (или xubuntu на acer aspire one) се държи много прилично и така лаптопченценцето ми е далеч по-използваемо.

Малък козметичен дефект е, че остават следи от пръсти по повърхността му. Съквартирантките ми бяха вртещени като ме видяха да забърсвам следите от пръсти с края на роклята си. Последва лекция за това как една дама не трябва да си бърше лаптопа си с роклята и че никой мъж нямало да ме погледне, ако разбере, какво съм направила :-)


Като заключение мога да кажа, че съм много, много доволна от придобивката си.
И разбира се я възприемам като това, което е - една малко по-скъпа играчка. Ако някой смята да върши сериозна работа на този модел на acer aspire one, по-добре да не си го купува.

И за финал, дребосъка acer aspire one срещу гиганта HP nx9420

 

Лексикон за програмисти

Включвам се и аз в лексикона за програмисти идеята, за който даде Майк Рам.
Понеже още, когато в училище попълвахме лексикони, не бях от тези, които пишат дълги отговори и сега отговорите ми в настоящия лексикон ще са кратки.

1. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
   
В осми клас. Значи съм била около 15.
2. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?
Учителката ми по информатика в гимназията. В средата на 8ми клас вместо стандартното разделение на две групи по информатика в зависимост от номера в класа, ни разделиха на такива, които се справят по-добре с информатиката и на такива, които не проявяваха особен интерес (или както ние се майтапехме "на по-умни и по-глупави"). Аз се оказах в групата на "по-умните" и съответно при по-готината учителка...
3. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?
Pascal
4. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?
Май беше игра на "Бикове и крави"
5. Какви програмни езици сте ползвали до момента?
Pascal, C++, C#, ASP.NET, Visual Basic .NET, SQL, Perl, Python, Java
6. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?
В Musala Soft в един проект към IBM - Tivoli Directory Integrator (TDI). Екипа беше много готин и ще ми е трудно да изброя всички неща, които научих там.
7. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?
Да.
8. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?
Смятам, че аз самата имам още какво да уча и едва ли мога да дам съвет много по-различен от това, което може да се прочете в учебниците. Но много ми хареса, това което е написал dzver като отговор на въпроса и затова ще си позволя да го копирам тук.

ПРЕИЗПОЛЗВАЕМОСТ НА КОДА! Никога, по никакъв повод не бива доброволно да пишете повторно неща, които:

a/ вече сте написали.

b/ имате като вградени библиотеки / функции / възможности на езика или пък някакви популярни разработки. Това включва и копирането на 1 файл на 15 места или с 15 имена :)

ps. Това включва и конфигурационните сетинги на 1 програма. Всичко на 1 място, ако имате вградена методика за управление на сетинги - ползвайте я (както е във VS, C#).

9. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?
Беше, докато още работех в Musala. Веднъж се возех в едно такси, и гледам на колата пред нас (някакъв volkswagen) пише TDI. При, което аз се опулвам до краен предел и през главата ми светкавично минава мисълта "Егати! Вярно, че Integrator-a може да се ползва за наистина всякакви неща, ама от какъв зор ще го интегрират в автомобил". Разбира се, след това колегите в офиса ме светнаха, че TDI в случая не било Tivoli Directory Integrator, а Turbocharged Direct Injection :)

Няма да подавам щафетата на никого конкретно. Нека всеки, който има желание да сподели тайните около програмисткия си живот, да се чувства поканен :-)

Тае Бо

В последно време се чувствам адски обездвижена. И как иначе по 8 часа пред компютъра на ден, след това вечер пак мързел, както и събота и неделя. Понякога вечер играем малко федербал и волейбол, но то направо не се брои.
От месеци все се опитвам да намеря време да спортувам нещо и все изникват "по-важни неща" за вършене вечер.

But today was the big day. За първи път с колежката ми Мими ходихме на Тае Бо. Клубът се намира в Националния Стадион и от работа до там стигам за 15мин.
Бях чувала, че Тае Бо-то е интензивно с много движение и подскачане. И си е така. Тъй като досега никога не съм тренирала нищо сериозно, доста лесно се изморявам, не мога да правя толкова бързо повторенията, нито мога да се разтягам толкова, а и имам проблем с координацията на движенията - кое след кое следва. На 15тата минута вече започнах да се уморявам, на 20тата бях вир вода, а на 25тата си мислех "Олеле, как ще издържа още толкова" (на стената има часовник, та имах възможност редовно да гледам колко време е минало ;-) )

След тренировката се чувствах буквално размазана и в абсолютен възторг. Точно от това имам нужда - движение!
Ако успея да си наложа да ходя 2 пъти седмично, определено гореизброените неща ще ги преодолея и ще се чувствам доста по-енергична.
Минусът е, че музиката беше доста силна и почти не се чуваше какво говори инструктурът. А и най-вероятно повечето движения не ги правя особено правилно, но смятам, че това е едно доста добро начало. Може би скоро ще седна да почета, кое точно как се прави и се надявам ентусиазма ми да не угасва :-)

Гадно Слънце Грее(2)

Тази сутрин подлъгана от прогнозите за дъжд реших да прескоча част от ежедневния ритуал преди излизане - а именно не се намазах със слънцезащитен лосион (в момента ползвам този на Garnier с фактор 30). И днес точно по обяд пекна такова брутално слънце.....ааа... ужас. Около час след като се прибрах от обедната почивка започна стандартния сърбеж на целите ръце. Вече четвърти час се дера и се чудя още как не съм си смъкнала кожата от чесане. Имам чувството, че алергията се влошава. Миналата година например не ми се налагаше да се мажа със слънцезащитен лосион всеки ден. В wikipedia има доста забавни съвети за prevention:

• Stay inside during the brightest hours of the day, from noon to 3 p.m.
• Cover up: wear long sleeves, slacks, and a wide-brimmed hat whenever harsh exposure is probable. Remember that cloud cover does not provide protection from UV rays.
• Wear sunscreen^[1] at least factor 30 with a high UVA protection level.

Май е време да ида на доктор да видя какво може да каже по въпроса.
Чудя се какво мога да направя по въпроса за работа през нощта. Някой да знае за място с с програмисти нощна смяна?

Взимане на решения

Много, ама много мразя да правя избор между някакви неща, които са ми безразлични или които искам еднакво силно и няма критерий, по който да оценя кое е по-добро. Тъй като и аз като повечето жени много често не знам какво искам, се чувствам просто отвратително, когато трябва да взема някакво просто решение, а не мога.
"Какъв чай ти се пие: черен, зелен или бял?" (отговора в повечето случаи е "ъъъъъъъъ" тъй като аз така или иначе не ги различавам)
"Какво/къде ти се вечеря?" (тук също, ако не ми се е прияло нещо конкретно през деня, ми е все тая, само да не включва чушки или дробчета)
"Какъв сладолед искаш?" (тук в повечето случаи отговора е "без значение, само да не е шоколадов." Ако има тирамису, разбира се, тази дилема отпада)

и такива ми ти работи. Ако има нещо, което не искам или не ми харесва, или има някакъв критерий, по който да оценя нещата е много лесно - просто казвам или правя нещото, което искам или което след известни разсъждения и анализ се оказва по-доброто.
А когато няма предпочитания или критерий за оценка?
Мога с часове да зациклям на някаква такава глупава дилема.

Но край с мъките. Тъй като освен жена, която не знае какво иска, съм и програмист, ето решението на проблема ми
1. Файл decisions.txt, в който на нови редове са изброени всички опции
2. Питонска конзола
3. Следните 2 реда въведени в питонската конзола:

from random import choice
print choice(open('decisions.txt', 'r').readlines())

Решението е взето! :-)

Bee Gees

Говорехме си за Bee Gees и колко потресаваща е тяхната версия оригинала на "Words" (до днес дори не знаех, че съществува) и изведнъж ми хрумна, че ми се слуша най-хубавата им песен. Винаги като я чуя знам, че това е песента на Bee Gees, която най-много ми харесва и ми е много приятно да я слушам, но... пълна мъгла, нито ми хрумва как се казваше, нито какво се пееше в нея. Само се сещам, че клипа беше един такъв бял, ама това не помага особено в издирването на песен. Тези моменти са както, когато някоя дума или име е "на върха на езика ти" и пак не можеш да се сетиш как се казва. Ужасно е! Знам, че ще се сетя, че е тя ако видя името и се започва едно изброяване на имената на песните от диска на Bee Gees, който се мотае тук: "Massachussets" - Не "To Love Somebody" - хм, дори не знаех, че имат вариант на тази песен че е техен оригинала. Според google тази песен има поне 5 различни варианта от различни изпълнители. Мамка му и нея ще трябва да я намеря тези дни, защото иначе ще има да си я пея по цял ден. Но да се върнем на Bee Gees "World"? - не се сещам коя е, най-вероятно не е тя, я дай да я чуем все пак...мне "Tragedy" - абе ABBA нямаха ли и те някаква такава песен... мда и тази не е "Stayin' Alive" - не "How Deep Is Your Love" - и тази много я харесвам, но и тя не е. "Универсалният източник на знание" a.k.a. Wikipedia има огромна статия за Bee Gees и никакъв шанс да намеря това, което търся. Youtube също изкарва някакви песни, които не са тази, която искам. Накрая google ми предложи някаква компилация от два Greatest Hits, които се продават в amazon, и там списъците бяха само до 10та песен и нямаше моята. Тъкмо мислех да се връщам пак към google, когато забелязах линка, към пълния списък на всички песни, които са в двете части на Greatest Hits и там на 16та позиция от disk 2 забелязах познатото заглавие и ми просветна, че е точно това, което търся: Bee Gees - Alone :-) Enjoy the great song and the video: