Отит

Преди 2 дни се събудих с лека болка в едното ухо. Цял ден на работа ми беше много некомфортно, а вместо през повечето време да уча теория по СЕП, си лежах свита държейки се за ухото. Капките разбира се нямаха ефект. И днес след изпита по СЕП (който естествено не мина както беше планирано) се запътих към болница Токуда, която е на 15тина мин от ФМИ. Там ме посрещнаха любезно, платих си таксата за платен преглед (естествено нямах направление), прочетох 30 страници от книгата докато ми дойде реда, влязох, погледнаха ми ухото, казаха ми да се мажа 5дни в някакъв мехлем, ако до 2 не усетя подобрение да пия някакъв си антибиотик и в понеделник да мина да си взема болничния и да ме видят пак.

Междувременно Мариела ми беше пратила телефона д-р Емилия Йорданова. И като се прибрах, тя успя да ме убеди, че само с бързия преглед в Токуда няма да мина и всъщност доста ме стресна с това какви последствия може да има отлагането. Телефона на д-р Йорданова не беше актуален, но пък google, веднага я откри.
Обадих се, а тя се оказа с 3месечно бебе и все пак веднага ме заразпитва какво ми е, дали съм ходила скоро на басейн/море и се разбрахме, когато по-късно вечерта има възможност да дойде вкъщи.

Прегледа ми първо здравото ухо, след това носа, гърлото, зъбите, където всичко си беше наред. След доста болезнения преглед последва опипване на лимфните възли, които се оказа, че вече са се подули, въпреки, че не усещам болка от тях (то как да усещам друга болка някъде другаде като цялата ми глава започвайки от ухото, пулсира).

Възпалението вече е стигнало тъпанчето и си продължава с пълна сила към средното ухо. Д-р Йорданова ми нарисува схема на цялото нещо и обясни, че лечението ще отнеме около 10дни, като към края, ще ми е спаднал отока в ухото, но ще са ми се подули прилично лимфните възли... било част от оздравителния процес.

След това започна да навива памук на нещо, което беше доста дълго и аз притеснено попитах, дали се очаква това цялото да влезе в ухото ми. Не се очакваше. Почивтването (или каквото там беше) беше адски болезнен процес. Бях обявена за герой, защото се оказа, че и по нейни наблюдения мъжете са по-пискливата половина от човечеството що се отнася до понасяне на болка (естествено това ми напомни историята ми в козметичния салон, та междувременно успяхме да обсъдим, мъжете пациенти, жените пациенти, обезкосмяването при мъжете, отношението в болница Токуда и други интересни неща. Д-р Йорданова е доста разговорлива и приятна компания). Междувременно последва вкарване на марля напоена с риванол в ухото ми... ей това беше най-болезненото и вече наистина ми идваше да викам.
В момента все си отглеждам марля в ухото и трябва да си я поливам с риванол до утре сутринта.
Трябва да пия антибиотици, витамини b, да си капя капки в ухото (след като приключа историята с марлята и риванола) и да пия аулин (това май най-много ми допада) защото се очаква нощно време болката да е доста по-силна.

Забавен ефект от марлята в ухото е че като се усмихвам, понякога ме гъделичка отвътре и потрепервам все едно че ми е студено и настръхвам.

А сега трябва да измисля какво да сложа на възглавницата, така че да не стане жълта от риванол.

Утре трябва да се чуя с докторката, която каза, че ако след няколко дни не се чувствам по-добре, пак ще дойде да ми бърка в ушите... *прави уплашена физиономия*

И така, добрата новина е, че няма да оглушавам. За което цял живот ще съм благодарна на Мариела, че ме насочи към правилния специалист и ме стресна достатъчно за да се обадя (май и всяка вечер да ти купувам бира, пак няма да е достатъчно, но може да положим едно добро начало на ИББ в сряда :) ), защото хубавата развръзка можеше и да се размине ако бях чакала до понеделник, както мислех да направя.

P.S. много е странно усещането да чуваш света само с едно ухо. Радвам се, че утре ще съм без марля и ще мина в нормалното стерео слушане.