Kultur Shock в Hamburg

Тази година пролетната ми разходка до Германия протича доста интензивно* и вчерашната програма включваше концерта на Kultur Shock в Хамбург. (За това какво шоу направиха в София, може да прочетете при Мило и при Крокодила).

Беше обявено, че вратите за концерта се отварят в 20:30, а самия концерт започва в 21:30. Ние пристигнахме на гарата около 21:20 и ни отне известно време докато се ориентираме къде е улицата, от коя страна трябва да е клубът, който търсим. В крайна сметка съвсем случайно го видяхме, отвън приличаше на изоставено хале описано с графити. Вътре изглеждаше като съвсем нормален бар, а до стълбището, което водеше към подземните части на заведението (където очевидно, щеше да е концерта), имаше лелка, която късаше билетите и биеше на китките забавни печатчета с пчеличка. Слязохме по стълбите и се озовахме пред вратата на празна зала с размери около 7 на 10 метра, отляво беше сцената с инструментите, а срещу входа - десетина човека разпльокани на кожени фотьойли и дивани. След едно голямо "Хм!", седнахме на един фотьойл, взехме си по една бира от бара горе и зачакахме. По-голямата част от хората по диванчетата бяха тийнейджъри, на които трудно можеш да им дадеш 18. Стените бяха одраскани с графити и олепени с лепенки. На тавана имаше някакви кюнци. Музикалния фон мина през рага, руски песни и разни приспивни песни. От време навреме разни хора идваха на входа на залата, поглеждаха и изчезваха(предполагам, се качваха горе в бара). Около 22:30 вече имаше около 20 човека в залата, а мен започваше да ме гложди усещането, че освен, че очевидно пого няма да има, най-вероятно и концерт няма да има. Изведнъж започнаха да се появяват все повече хора. Около 23:00 вече се бяха събрали около 100 човека и Kultur Shock и излязоха на сцената. 80% от публиката май не знаеше за какво е дошла. Дори и злите дългокоси метъли (май бяха 3-4 общо), от които очаквах да направят пого, си стояха назад и се поклащаха. А огромна част от публиката дори не се поклащаше, стояха и гледаха, като на... и аз не знам като на какво. Обаче пред точно сцената, на площ по-малка отколкото е дансинга в "Маската", беше истинския купон. Страхотно е да имаш пространство да куфееш, а Kultur Shock да свирят буквално на една ръка разстояние. Дори се включих в минипогото, което групичка българи спретнаха на 1-2 от песните (не, Крокодиле, на "Мастика"-та нямаше пого). Имаше хора, които сядаха да си починат на сцената в краката на Джино и компания. Някои пръскаха по сцената с бира. Един младеж отнесе кърпата на Джино вързана за крака си. А един от българите (Косьо, в последствие се запознахме с него), който явно беше най-върлия фен от цялата публика се качи на сцената да размени няколко думи с Валери (китарста на групата), преди първия бис.

След като свърши концерта, се запознахме с българската групичка - 5-6 човека и седнахме горе в бара за по бира. Kultur Shock също се качиха малко по-късно и седнаха на една маса близо до нас. Джино си тръгна почти веднага, а на Косьо му дойде идеята да купим една бира за Валери и да го почерпим и въпреки първоначалните ми протести, не можах да му откажа на молбата, взех парите, които ми даде, отидох да купя една бира и я занесох на Валери с думите, че българската групичка го черпи. Той се поинтересува къде сме седнали и след малко се присъедини към нас. Разказа ни разни интересни неща за Kultur Shock и за концертите. Говорихме си за България, Балканите и концерта в София, който по него мнение е най-добрия от това турне.

В 2 часа всички решихме, че е време да се разотиваме и ние се насочихме спирката, за да видим как точно ще се придвижим до централната гара на Хамбург, от където влака ни за Бремен тръгваше в 4:41. Намерихме спирката на нощните автобуси и се качихме на този, който идваше най-скоро и спираше най-близо до централната гарата. Шофьора се оказа хърватин, който незнайно защо беше решил, че отиваме на Reeperbahn (улицата с Sex Shop-овете и стриптийз баровете в Хамбург) и освен че ни пусна хърватска естрадна музика, не ни взе пари за билет.

След много студ и мъка (защо няма затворени и топли пространства на Хамбургската и Бременската гара?), висене в McDonald's и Burger King за да се стоплим, дочакахме влаковете и към 7 и нещо се прибрахме. Спах 10 часа с малки прекъсвания.

*За 3-те дни, които прекарахме в Париж ще пиша следващите дни

Женски уикенд

В четвъртък реших, че ще прекарам уикенда на гости на приятелка във Варна. Хванах си нощния автобус в петък и в събота в 6 сутринта бях на автогарата във Варна.

Толкова мързелив и лигав уикенд не помня да съм имала от много време. Клюки за мъже, четене на женски списания (cosmopolitan, joy), попълване на безсмислени тестове от типа на "Умееш ли да държиш мъжете под контрол", четене и съставяне на хороскопи, Казанова по HBO(както и още една блудкава комедия), shopping, (мноооого) горещ шоколад, вицове, (мнооого) сън - на легло, на което под чаршафа имаше електрическо одеало (е няма такъв кеф, честно, обожавам да ми е топло докато спя и тази идея с електрическото одеало на леглото направо ме изпълни)...

Тоталния мързел.... уви след половин час хващам автобуса за София... след 6 часа ще съм схваната, недоспала и кисела...

Сопот, Shambhala или "Най-добрият начин да похарчиш [40-130+]лв"

Нямам представа колко от вас са посещавали Коколандия, но ако сте виждали какво е, сега си представете нещо още по-огромно с окачени на 6-7 метра над земята мрежи (за да не се пребиете, ако паднете от някое от препятствията), с мнооого по-интересни и атрактивни препятствия. Това място се нарича Adventure Park Shambhala.
Оказахме се там случайно и в доста ветровит и облачен ден. Като видях Adventure Park-a очте ми буквално блеснаха, но тъй като облеклото ми включваше къса поличка, потниче и чехли, а и финансовото ми състояние, не беше цветущо (след цяла седмица на море), реших, че този път само ще гледам, а следващия ще се катеря :)
Все пак не се разминах само с гледане.... зачудих се за какво служи една 12 метрова мрежа и към мене се доближи един от работещите в парка и ми предложи да се кача.
"Ама аз не съм с подходяща екипировка"
"Ами най-много да ти се видят гащичките"
"Аз всъщност за чехлите си се притеснявам..."
"Ами ще се катериш боса"
...
нямах нужда от повече убеждаване, овързаха ме с въжета и...on the way to the top...



































































Както споменах, времето беше лошо... вятър, облаци.... тази мрежа вързана за 2 тънки бора, Ива минала 2/3 от пътя то върха крещи "Ама тези борове много се клатят, нали няма да се счупят" и получава отговор "Няма, спокойно"... 2 метра под върха, ръцете вече ме болят адски, мрежата се е огънала под тежестта ми, а боровете си се люлеят ли, люлеят... а в главата ми кънти " Още малко, Ивче... още 3 квадратчета... няма да се отказваш... още съвсем малко остава"... а боровете се клатят.... стигнах до върха... победен вик...




слязох 1-2 метра надолу и ми казаха да се пусна... ама как ще се пусна, аз съм на 10 метра височина... пуснах се и ме свалиха надолу малко по малко... като се озовах на твърда земя, ръцете ме боляха(както и още 2 дни след това), но чувствах такъв прилив на адреналин, че можех да изтърча Сопот-Розино и обратно без проблем.

Но тъй като Сопот е най-доброто място в България за скачане с парапланер, атракциите не спират до тук. При желание и финансова възможност да полетиш, това е възможно със SkyNomads. При добри атмосферни условия, може да скочиш с инструктор и да усетиш какво е да полетиш, а дори и може да запишеш няколкодневен курс по парапланеризъм.

И за да е екстремото преживяване пълно, може да се метнеш с бънджи от моста на Клисура или Розино (не е далече от Сопот).

И така, равносметката:
Adventure Park Shambhala - ок. 40лв.
Скачане с парапланер - 60лв.
Скачане с бънджи - 35лв.

И така... мисля следващото лято вместо една седмица на море да прекарам 2-3 дни в Сопот :)

Лятна почивка 2007, част 2 - Варна, Морето....

Като цяло почивката беше точно това, от което имах нужда - много сън (до 1-2 следобед....ммммм), мързел и разходки. Мисля, че снимките ще са по-впечатляващи от моите описания.

Накратко:

Хотел Черно Море
Много добро място за почивка във центъра на Варна. На приличната цена от 56лв за двойна стая, получаваш страхотен изглед, закуска (който е навит да става от 7 до 10 сутринта... аз не съм), лелка, която всеки ден ти оправя леглото и ти сменя кърпите, телевизор с кабелна, радио Респром (в нашия случай, не работеше) и разбира се топла вода, без някоя бабка да ти се кара, че се къпеш по няколко пъти на ден.

Happy

Наистина страхотно обслужване. Питат те дали желаеш нещо за пиене, докато гледаш менюто. Докато си чакаш поръчката, можеш да четеш списание "Блясък" или "Мениджър". Постоянно усмихнат персонал, който се грижи изцяло, да не ти липсва нищо и се интересува харесало ли ти е яденето/салатата..... как да не им оставиш добър бакшиш :)

Ресторантът на върха на х-л Черно Море

Прекрасна гледка към цяла Варна от 15тия етаж на хотела. Малко соц. стил, но с добро обслужване, хубаво виенско кафе и гигантски вкусно приготвени порции :)

Плажът

Във Варна е поносимо мръсен, докато този на св.Константин и Елена си заслужава наистина. И водата и пясъка са чисти и е много по-приятен, отколкото този във Варна.

Последния ден се разходихме до Сопот, Карлово и Розино. В Карлово, освен къщата на Левски, спокойствие, чист планински въздух ( и улица П.Събев) има много красиви фонтани в центъра на града, спасяващи хората от невъобразимите жеги :)
За Сопот и Shambhala, вижте следващия пост :)

Лятна почивка 2007, част 1 - БДЖ емоции

Тази година почивката на море прекарах във Варна, 6 нощувки, само 4 плажа, минимален тен (да не кажа - никакъв) и много приятни емоции и 1 ден при баба и дядо на Розино.
Като за начало ще започна с впечатленията от родните влакове:

The good side of БДЖ:

За първи път се возих във спален вагон. Взехме си 1ва класа, защото са по 2ма човека в спално купе (въпреки че има 3 легла). Приятната изненада беше, че е по-чисто отколкото очаквах, което разбира се не значи идеално чисто, но все пак е приемливо. Представях си спалните купета малко по-широки, а те са толкова тесни, че има място само колкото да се обърнеш. Като цяло 8 часа пътуване в спално купе е за предпочитане пред 6 часа сгърчване на автобусна седалка.

The dark side of БДЖ:

Дотук с приятните впечатления ...

Тъй като решихме да скъсим с един ден престоя на морето и да отскокнем до баба и дядо на Розино, и да разгледаме Карлово и Сопот, трябваше да си купим билет за влака до там. Вече бях погледнала в сайта на БДЖ как точно става придвижването(бързия влак Варна-София до Карлово и от Карлово - пътническия за София, който спира и в Розино)... и ... отиваме на варненската гара за билети. Там има 3 гишета, на едно от кото имаше хора, а на другите две лелките се правеха, че не ни виждат.
Ива: Работите ли?
Лелка: Кажете какво.
И: 2 билета за с.Розино, Карловско.
Л: Това след коя спирка е?
И: ???? ами не знам //не би ли трябвало тя да ми каже
Л: Ами той сигурно влака не спира там.
И: Много ясно, че не спира, трябва да се прекачим на Карлово. //защо пак аз трябва да и го казвам
В този момент лелката започна да цъка с 2 пръста на един DOS-овски software и на мен ми се доплака. Напечата някакви билети и аз:
И: Ама не може ли 1ва класа? //разликата в цената е 3 лв, а в 1-ва класа е къде-къде по-просторно и малко по-чисто
Л: (Троснато) Ами до Карлово може.
И в този момент извади една папка (истинска, хартиена) и започна да рови...
Л: А запазени места искате ли?
И: Да.
Взе да отмята на едни листи местата.... В крайна сметка получихме заветните билети, но на тях не пише в колко часа се прекачваш, та се върнах да я питам и получих доста нелюбезен, но все пак информативен отговор.

Малко недоумения и въпроси свързани с БДЖ:

1. Защо след като са се хванали да си направят такъв хубав и удобен сайт, лелките, които сигурно са там още от СОЦ-а (и си мислят, че никой не може да ги уволни, а ТРЯБВА! и се държат така все едно си натрапник, нарушаващ почивката им) цъкат с по един пръст на DOS-овски програми, които едва са вързани в някаква мрежа?
2. Защо няма система за онлайн резервации на билети?
3. Защо не уволнят бабките и не сложат някакъв нормален софтуер и не печатат нормални билети, на които да пише в колко часа, къде си сменяш влака?
4. Или още по-добре... Защо уволнят лелките и не сложат автомати (както е в Германия) в които си пъхаш парите/картата и с няколко цъквания си получаваш билета.
5. Защо във влака никой не ти казва коя е следващата спирка, а не да дебнеш всяка гара, дали е тази, която ти трябва. Има говорители в купетата, само някой трябва да си направи труда да запише нещо от рода на "Следваща гара Долно Нанагорнище" и да го пуска по говорителя в подходящия момент.

Това са някакви малки неща, които биха направили живота на клиентите на БДЖ доста по-удобен и ще им остава само да чакат радостния момент, в който и ние ще си имаме чисти влакове, които не смърдят и се движат със 220 км/ч като ето този:



:)