понеделник, септември 29, 2008

Дзифт

 
Снощи гледахме "Дзифт". Определено един от най-добрите (не само български) филми, които съм гледала в последно време. Въпреки че се досетих за всичките изненадващи обрати предварително, това не направи филма по-малко вълнуващ и интересен.
Остави в мен доста теми за размисъл...
<трейлър>
</трейлър>

Разни дразнещи безумия

Преди няколко дни audacious-a изведнъж спря да play-ва песни (май се случи след последния ъпдейт). Тъй като ме мързеше да се занимавам, няколко дни си пусках музика с Music On Console Player, но в крайна се хванах да разкгледам малко логове и там открих изключително "информативната" грешка: event_queue: assertion `user_data != NULL' failed
Порових малко в google и решението се оказа следното

    If the monkeys audio plugin is activated (by default it is!) Audacious
just doesn't work, it doesn't play anything.
    If I deactivate that plugin it works.
    There is no useful information about this problem on stdout or stderr, in
the log file it says event_queue: assertion `user_data != NULL' failed.
Деактивирах monkeys audio plugin-а и всичко тръгна. Само не мога да си обясня защо преди работеше.

---------------------------------------

След серия тъпи въпроси от моя страна от типа на:
- как да браузвам другите компютри от мрежата
- ми директно :)))
- какво значи диретно? а как мога да видя имената на машините в мрежата?

и малко ровене в google се оказва, че thunar (файловия мениджър на xfce) не може по default да браузва network папки.  За да мога да ги браузвам трябва да мина през ей това упражнение.

---------------------------------------

Открих, че desktop компютъра ми не можа да boot-ва от flash-ка. Май настина му е време за пенсия.

вторник, септември 23, 2008

БГ

От време навреме започва да ме тресе идеята, че не искам повече да живея в Българя. Today is one of those days. Разбира се долните разговори са само прашинка от простотията наоколо. Няма смисъл да правя списък на всички причини, които биха ме накарали да си стегна багажа и да се разкарам.

velin: снощи асфалтираха улицата
velin: пред нас
velin: .. тя си беше .. файн
velin: нищо и нямаше
velin: и в 22 часа почнаха да я къртят
velin: сутринта сега беше като ново
velin: нова
velin: ..
velin: и.. не отне 3 месеца
velin: а за една нощ, докато пускаха и трафик по нея

(става въпрос за Лондон)
---------------------------------
iva.ivanova: добре, признавам си, писна ми вече, не искам да живея в българия
Kaloyan Kanev: защо реши изведнъж така?
iva.ivanova: http://dnevnik.bg/show/?storyid=553321
http://delian.blogspot.com/2008/09/blog-post_3285.html
http://grigorweblog.wordpress.com/2008/09/23/%D0%B4%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F/
Kaloyan Kanev: мда тъжно.
затова и ще е много зле ако някой полицай като бат бойко дойде на власт
ама пак малко прибързано решение за това къде ще живееш
iva.ivanova: именно ... в германия може да не рай ама е за предпочитане
Kaloyan Kanev: ако четеш бибиси и в англия има не по-малки проблеми
iva.ivanova: аз не искам в англия
германия май най-много ми допада
Kaloyan Kanev: някакъв младеж го убили тинейджъри защото бил Гот
друг го наръгали от някаква улична банда
iva.ivanova: btw в скандинавия пак са се стреляли в училище
Kaloyan Kanev: мда видях
iva.ivanova: ама като цяло в германия е по-спокойно
а и каквото и да си говорим и здравеопазването и инфраструктурата са по-добри
ти чете ли за това момче дето починало след футболен мач щото в линейката нямало кислородна маска
Kaloyan Kanev: не защото
то е починало, казаха че нямало маска
не сигурно че това е причината
както и да е, пак си е проблем
обаче да живееш в германия само защото като се прецакат нещата ще си по-добре не е много добра причина
iva.ivanova: че те ще се прецакат... аз няма да ставам по-млада, след 15 години ще се започне, сърце, кръвно, стави...
няма да ходя да давам по 5000лв на доктор само за да ме оперира от нещо което ми го поема здравната каса
Kaloyan Kanev: и си готова да отидеш някъде където няма да имаш никакви приятели и познати, за по-леко мизерстване на стари години?
iva.ivanova: аз като дойдох в софия също нямах приятели и познати
Kaloyan Kanev: да но тук я няма езиковата бариера
iva.ivanova: и дойдох в софия за да не мизерствам в габрово
(и тука имаше езикова бариера :P ) 
 Разбира се утре ще се събудя в добро настроение и днешния ми песимизъм ще се е изпарил. Чудя се до кога ли ще вярвам, че нещата винаги могат да се оправят.

сряда, септември 17, 2008

Разширени зеници, очила и други разни

Така и така съм започнала с докторите, снощи ходих на очен лекар. Разшириха ми зениците и се оказа, че диоптъра на дясното око ми се е вдигнал и е настигнал лявото, т.е. вече съм си по равно с -3 и на двете. Доктора каза на всеки един час взиране в монитора, няколко минути да гледам надалече, да си плискам вечер очите със студена вода и най-неприятното - пред компютъра да нося очила. Аз си нося лещи от, не знам, може би 8-9 години, цялото упражнение по слагането и свалянето на лещи ми отнема не повече от 5минути на ден. А докато носих очила имах гадния навих, като падат надолу да си ги побутвам с пръст нагоре, дори когато престанах да нося очила, това известно време продължавах да си побутвам нещо въображаемо нагоре. Да не говорим, че като вляза от студено на топло се изпотяват, когато вали стават на капки, а отвъд рамките виждам размазано. Стратегията, която съм измислила е да идвам до офиса с лещи и в офиса да ги махам и да си слагам очилата. Ще видим дали ще проработи.

Иначе вчера след самото разширяване на зениците беше голяма забава. Като излязох от оптиката на орлов мост в 8 вечерта беше тъмно, около мен само някакви безформени светлини. Бях се уговорила с Ани да дойде до оптиката и да ме пази да не ме отнесе някоя кола или да падна в някоя дупка в тъмното (на моменти не бях много сигурна това пред мен легнал полицай ли е, локва ли е, дупка ли е или просто сянка). След това решихме да идем на вечеря (имах да я черпя вечеря за един загубен бас). Седнахме в една пицария в Стрелбище и обсъдихме живота, вселената и всичко останало (най-вече живота и останалото, вселената май не сме) - за ролите които човек играе в живота и връзките си, за любовта, любовниците, приятелите, приятелството, скуката, работата, колегите, отношенията, секса, абсента и какви биха били последствията от едно общо напиване, и кой да си вземем да ни пази на планираното пиене на абсент, следващия бас... е, в крайна сметка не измислихме за какво да се хванем на бас този път, но ни се въртят в главата няколко идеи, важното е, че се смяхме много; ако случайно снощи сте били в пицария в Стрелбище и сте чували от някоя съседна маса през 15минути сте чували див женски кикот... ами ние бяхме :-)
След това Ели вкъщи ме глези като ми прави маникюр.
Много разтоварващо ми действат такива вечери от време навреме :-)

Сега отивам да си дам рамките на очилата да ми актуализират стъклата с новите диоптри и утре да мога да си ги взема обратно и от там нататък - на работа с очила...

петък, септември 12, 2008

Отит

Преди 2 дни се събудих с лека болка в едното ухо. Цял ден на работа ми беше много некомфортно, а вместо през повечето време да уча теория по СЕП, си лежах свита държейки се за ухото. Капките разбира се нямаха ефект. И днес след изпита по СЕП (който естествено не мина както беше планирано) се запътих към болница Токуда, която е на 15тина мин от ФМИ. Там ме посрещнаха любезно, платих си таксата за платен преглед (естествено нямах направление), прочетох 30 страници от книгата докато ми дойде реда, влязох, погледнаха ми ухото, казаха ми да се мажа 5дни в някакъв мехлем, ако до 2 не усетя подобрение да пия някакъв си антибиотик и в понеделник да мина да си взема болничния и да ме видят пак.

Междувременно Мариела ми беше пратила телефона д-р Емилия Йорданова. И като се прибрах, тя успя да ме убеди, че само с бързия преглед в Токуда няма да мина и всъщност доста ме стресна с това какви последствия може да има отлагането. Телефона на д-р Йорданова не беше актуален, но пък google, веднага я откри.
Обадих се, а тя се оказа с 3месечно бебе и все пак веднага ме заразпитва какво ми е, дали съм ходила скоро на басейн/море и се разбрахме, когато по-късно вечерта има възможност да дойде вкъщи.

Прегледа ми първо здравото ухо, след това носа, гърлото, зъбите, където всичко си беше наред. След доста болезнения преглед последва опипване на лимфните възли, които се оказа, че вече са се подули, въпреки, че не усещам болка от тях (то как да усещам друга болка някъде другаде като цялата ми глава започвайки от ухото, пулсира).


Възпалението вече е стигнало тъпанчето и си продължава с пълна сила към средното ухо. Д-р Йорданова ми нарисува схема на цялото нещо и обясни, че лечението ще отнеме около 10дни, като към края, ще ми е спаднал отока в ухото, но ще са ми се подули прилично лимфните възли... било част от оздравителния процес.

След това започна да навива памук на нещо, което беше доста дълго и аз притеснено попитах, дали се очаква това цялото да влезе в ухото ми. Не се очакваше. Почивтването (или каквото там беше) беше адски болезнен процес. Бях обявена за герой, защото се оказа, че и по нейни наблюдения мъжете са по-пискливата половина от човечеството що се отнася до понасяне на болка (естествено това ми напомни историята ми в козметичния салон, та междувременно успяхме да обсъдим, мъжете пациенти, жените пациенти, обезкосмяването при мъжете, отношението в болница Токуда и други интересни неща. Д-р Йорданова е доста разговорлива и приятна компания). Междувременно последва вкарване на марля напоена с риванол в ухото ми... ей това беше най-болезненото и вече наистина ми идваше да викам.
В момента все си отглеждам марля в ухото и трябва да си я поливам с риванол до утре сутринта.
Трябва да пия антибиотици, витамини b, да си капя капки в ухото (след като приключа историята с марлята и риванола) и да пия аулин (това май най-много ми допада) защото се очаква нощно време болката да е доста по-силна.

Забавен ефект от марлята в ухото е че като се усмихвам, понякога ме гъделичка отвътре и потрепервам все едно че ми е студено и настръхвам.

А сега трябва да измисля какво да сложа на възглавницата, така че да не стане жълта от риванол.

Утре трябва да се чуя с докторката, която каза, че ако след няколко дни не се чувствам по-добре, пак ще дойде да ми бърка в ушите... *прави уплашена физиономия*

И така, добрата новина е, че няма да оглушавам. За което цял живот ще съм благодарна на Мариела, че ме насочи към правилния специалист и ме стресна достатъчно за да се обадя (май и всяка вечер да ти купувам бира, пак няма да е достатъчно, но може да положим едно добро начало на ИББ в сряда :) ), защото хубавата развръзка можеше и да се размине ако бях чакала до понеделник, както мислех да направя.

P.S. много е странно усещането да чуваш света само с едно ухо. Радвам се, че утре ще съм без марля и ще мина в нормалното стерео слушане. 

сряда, септември 10, 2008

Terminal

I: отвори един terminal
I: трябва да има шорткът някъде
M: какво е терминал
M: и какво е шорткът
I: трябва да имаш някъде или на десктопа или горе в лентата шорткът
I: иконка
M: какво е шорткът
I: иконка
M: ама кво пише на нея
I: terminal

Напомня за онова клипче "Hu is the new leader of China", нали? :)
(мерси на Канев, че ме подсети за него)

Последва "напиши сега ifconfig...". И като си помисля, че я накарах да направи цялото това упражнение само за да открие какъв ѝ е IP address-a. Въобще бях изключила, че може просто да отвори whatismyip.com и да го види... май нещо започнала да се повреждам

вторник, септември 09, 2008

здравословно хранене

Вчера:

закуска - кафе + палачинки с топено сирене, луканка и за десерт една със сладко
обяд - кафе + палачинки с топено сирене, луканка и за десерт една със сладко
вечеря - натурален сок + палачинки с топено сирене, луканка и за десерт една със сладко + за още десерт - Red Bull


Днес:

закуска - кафе
обяд - палачинки с топено сирене, луканка и за десерт една със сладко
следобедна закуска - кафе

...
има останали 2 палачинки за тази вечер, ама се чудя дали да не ги оставя за закуска за утре, а сега да си поръчам нещо от amam.bg
Тази вечер също ще има Red Bull за десерт.

събота, септември 06, 2008

...

Не знам френските учени до къде са стигнали с пробива си в лечението на рак, без да се налага да ти отварят черепа. Не знам какъв е процентът на оживяващите след химиотерапия. Знам само, че като прочетох за страничните ефекти от нея ми се изправи косата. Пожелавам си никога да не ми се налага да науча по-отблизо как стоят нещата.

Когато преди 3 месеца откриха рак на черния ѝ дроб, се оказа, че вече метастазите са твърде много. За тези 3 месеца успях да я видя само веднъж - отслабнала ужасно, с ходила придобили размер 3 пъти над нормалния. Кашляше, не можеше да се храни.

Дни и седмици наред да не можеш да се храниш, ходиш, да изпитваш болка при всяко вдишване. Да си пожелаваш смъртта всеки ден (може би и много по-често)... Знам ли... евтаназията може би не е чак толкова лоша идея.

Знам, че сълзите, които изплаках, когато научих за болестта бяха от безсилие. Затова, че нещо толкова ужасно се случва с, човек който толкова много обичам и нищо не може да се направи. Май тогава за първи път в живота си осъзнах, че оптимизма не е панацея има неща в живота, които колкото и да искаш можеш да промениш.
А сълзите, които се стичаха по бузите ми в тихо в петък в офиса и на пейката в градинката до офиса след работа, може би бяха по-скоро егоистични. В офиса слушах спокойна музика, четях документация и си мислех, че повече никога няма да позвъня с бодра усмивка на съседната врата с кутия сладолед в ръка, никога няма пием заедно кафе с препечени филийки в неделя сутрин. Когато изляза на терасата на слънце, няма да има кой да ми се покаже от съседния апартамент да ми каже "Здравей, Ивче" и още куп други неща...
Живееш ли 20 години врата до врата с такъв прекрасен човек, можеш да го обикнеш повече, от близък роднина.

Не знам какво се случва с хората след смъртта. В последните години вярата ми дали и какво точно има там горе се промени доста. Единственото, което знам със сигурност е, че каквото и да е последвало след смъртта ѝ, със сигурност не е по-лошо от това, което ѝ се случваше през последните 3 месеца от живота ѝ.

...

RIP

сряда, септември 03, 2008

На кого е кръстено...

Крокодила: coltdb1:~# pg_dump -U postgres --blobs --format=c pesho > pesho.dump
или кой си кръщава базата 'pesho' ...
iva: кой?
Крокодила: аз, кой
iva: ами логично ми звучеше да си ти, ама така като попита, реших, че някой ти е откраднал идеята
ти и детето щеше да кръщаваш пешо....

Крокодила: ми дете нямам
ама може така да кръстя следващия лаптоп...
iva: трябва наистина да го питам събев дали няма нещо между вас... :)
Крокодила: отричам :)
iva: за теб знам...аз затова него ще питам :P
Крокодила: хахаххаха :)ще ми е интересен отговора му :)
iva: psabev: Нямам крокодилски сексуални желания, ако това ме питаш :)
Крокодила: хахахахаххха :)е, на теория може да е несподелено ... :)
iva: psabev: Нямам крокодилски сексуални желания, ако това ме питаш :)И аз си падам по Пешо, даже си посягам понякога :)
Крокодила: мухахахахаххахахахаххахахаххаха :)
iva: ?:)младо момче, има желания...
значи приемаме, че и двамата си падате по пешовци, а той не си пада по крокодили

Крокодила: аз си падам по неща от женски пол
iva: що не си кръщаваш нещата "марийка" тогава....
Крокодила: дълго е
пешо се пише адски лесно
iva: ок, "мими", "лили"
Крокодила: само с едната ръка е
pesho е по-бързо
iva: е 
(ива?)
Крокодила: хм :) става
малко кратко де,ама става
iva: е аман!
Крокодила: ама има една ива в офиса...
iva: кратко ми било името
ми тъкмо ще е поласкана
Крокодила: ми кратко е, три букви са :)
iva: колко искаш да са?
Крокодила: 4-5
iva: iffi? :P
Крокодила: ммм :)става :)ама па после оди обяснявай кви са ни отношенията
iva: по-лесно ще е отколкото да обясняваш за пешо


А, аз да обяснявам ли, че ачко не е кръстен на истински човек :-)

вторник, септември 02, 2008

Звяр ли съм в леглото?

Преди малко си отварям пощата в abv.bg, която по принцип ползвам за регистрация в разни сайтове, от които очаквам да получавам спам и там се мъдри следния мейл:

Здравей,
Твой приятел ти изпраща интересен тест:
Звяр ли си в леглото?
Отдели минутка за да направиш теста - ще ти бъде интересен.
Теста се намира на адрес: http://www.truetests.net/test_maker_6524befa_index.html
Теста е със заглавие "Звяр ли си в леглото?" и е стандартно забавен (от типа на тези във facebоok)
На самия сайт truetests.net пише следното:
Изпрати тест на приятел или враг. Той ще го направи, а ти ще получиш отговорите на въпросите от теста който е направил. Някои от тях засягат тайни, които няма от къде да бъдат научени.


Регистрирайте се и изпратете някой от нашите тестове на ваш приятел, роднина, гадже или съперник. Изчакайте да отговори на теста и проверете как е отговорил на въпросите в сайта или на вашия e-mail.
Когато някой попълва теста, той въвежда e-mail адреса си с уговорката, че там ще получи резултатите от теста. Когато отвори пощата си обаче ще разбере, че той е изигран от вас. Или запазете анонимност и той ще получи истинските отговори от теста. Така можете редовно да го проверявате с различни тестове.
Само се чудя две неща:
  • кой ми е изпратил теста 
  • попълвайки го дали да се изкарам невинна или мръсница :-)
P.S. Към човека, който ми е пратил теста - няма нужда да ми пращаш тестове, следващия път просто питай и ще ти кажа отговорите на въпросите, които те интересуват :-)

UPDATE: Забавна част от  "условията за ползване" на теста, с които разбира се всеки се съгласява като попълни теста, но едва ли някой ги чете:
След изпращането на теста не се гарантира получаванетоо на e-mail с резултатите от теста.То може да зависи от настройките на вашия e-mail, доставчик на услугата e-mail, хостинг услугите на този сайт, програмни грешки и др. Вие се съгласявате, че решавате теста на собствена отговорност.
...
Вие се съгласявате, че тази информация, както и всяка друга информация, която изпращате в интернет може да бъде прихваната от други лица.
...
Truetests.net не носи отговорност за нанесени морални или материални щети възникнали в следствие от попълването на този тест. Отговорите от теста ще бъдат изпратени на потребителя, създал този тест с цел проучване, статистика или анализ.

понеделник, септември 01, 2008

Новата мерна единица "едно ачко"


Ачко, освен че e новата ми любима играчка, май ще се превърне и в стандартизирана единица за обем.
Kanev: малка кутия
iffi: колко малка
Kanev: 324mm (W) x 212mm (D) x 198mm (H)
iffi: яко
Kanev: за сравнение ачко е 249 (W) x 170 (D) x 29 (H) mm
т.е. някъде 10 ачкото наредени едно върху друго ;)