Публикации
Dilemma
Кое е най-гадната човешка черта? Най-подлата? Нещото от, което боли най-много? ... няма да се впускам в изброяване на въпроси... за мен отговора на всички тях е точно един - лицемерието.
Човек, който смяташ за приятел, близък и тн и най-вероятно някога наистина е бил такъв, но в един момент нещо се променя. Всъщност ти не усещаш нещо да се е променило, нещата са си същите - приятелство, споделяне... етц. Обаче в един момент разбираш (по не знам какви си начини, така или иначе, голяма част от тайните на хората излизат на яве), че този човек ти е говорил зад гърба, при това вместо са използва името ти, говори за теб като за "тая/тоя/оная/оня".... И какво се оказва, научаваш това след известно време помисляш малко, после помисляш още малко.... минало е време (през това време някак си сте се отдалечили и си говорите само общи приказки) 1-2-5-10 няма значение колко години. И си задаваш въпроса.... "Какво да правя... да прекратя отношенията си с този човек?... да загърбя(да не се бърка със "забравя") станалото и да се опитвам наново да строя приятелство с надеждата, че този човек поумнял?... да поддържам отношения тип 'как си? какво става? хайде да изпием някой път по бира?' "
Толкова ли е трудно вместо да се се правиш, че ти е приятна нечия компания, да му кажеш... абе каквото ти е на душата.
"... и съм си мислел да му кажа, чукундур, и съм му казвал
- ти си чукундур - казвам.
той после ходи, рита, фърла по мене разни пили, чукове, триони, но аз си знам, на тоя човек съм му го казал..."
("Учителя" - "Улицата")
Много точен цитат, но за съжаление не мога да придобия смелост да го правя. Не знам как стои въпроса при другите, но аз лично се притеснявам да казвам всичко и винаги направо. По-скоро бих прекратил контактите си с такъв човек (не, че ми се е налагало, но по-вероятно е да го направя по този начин).
ОтговорИзтриванеМда, прекратяването на контактите е за предпочитане пред лицемерниченето. Вярно е, че човек не винаги може да каже на хората какво мисли за тях, но в случаите когато не може, поне да не се прави на "света вода ненапита".
ОтговорИзтриване:-)
Според мен, всеки лицемерничи в известна степен... Зависи обаче какво разбираш под това...
ОтговорИзтриванеПредстави си примерно да си на гости и домакинята те пита "Хареса ли ти храната?" "Не, пресолила си я ужасно!"; питаш продавача "Доматите пресни ли са?" "Ами не, преди две седмици ги откъснах и ги държа във фризер вечер да не се размекват..."; приятелят ти се е подстригал ужасно, но му казваш "Честита прическа!"... Примерите са безброй! Според мен това е "необходимо зло"... Въпросът е за какво точно става въпрос! Със сигурност обаче това е един от най-готините ти постове напоследък и много ми допадна, особено включването на "Улицата" накрая... Моето мнение по въпроса - дръж се лицемерно и ти, в смисъл поддържай отношенията, прави се, че нищо не е станало, но си имай едно, че даже и десет наум!
Ами, Пешо, тука не става въпрос за тази всекидневна, премерена "лицемерност" без, която ставаш отритнат от обществото. Тука нещата са малко по-заплетени, явно не съм успяла да го обясня добре в поста. Едно е да кажеш на някой, че ти е харесало яденето а съвсем друго е да лъжеш доверието на някой, който те има за приятел и ти доверява неща, които не казва на всеки. Това се нарича "нож в гърба". За тази лицемерност ми беше мисълта, другото може да го класифицираме като необходимо за оцеляването "мазнене" (с което също не е хубаво да се прекалява :) )
ОтговорИзтриванеАми боли... вярно е! Затова хората казват "Боже, пази ме от приятелите ми, от враговете си мога и сам да се пазя!" Поне така разбираш кои със сигурност не са ти истински приятели.
ОтговорИзтриванеПроблема е, че понякога го разбираш твърде късно :(
ОтговорИзтриванеВсе пак надявам се конкрентния случай да не е така..... ех, оптимизъм, оптимизъм...
То болката е част от играта. "No pain, no gain", както обича да казва един приятел. Това е цената, която плащаме за приятелството - риска да ни заболи. Аз лично подхождам разумно към всеки един приятел - просто не очаквам прекалено много от него, а просто приемам, че може да стане всичко - да оправдае доверието ми, както и да го излъже. Всичко се случва. Нали затова живеем, иначе нямаше да има смисъл (не, че сега има де ;) )
ОтговорИзтриване