Блогът се мести

Здравейте всички.
Блогът ми официално се мести на iffi.cc/blog
Ще се радвам, ако продължите да ме четете и на новият ми адрес :)

P.S. ще се радвам, хората, които са имали линкове към този блог, да ги ъпдейтнат :)

SOS детски селища - приказка без край

Прели, прели до зори,
три девици, три сестри,
"Ако ли аз бях царица, "
казва първата девица,
"щях платна да натъка
и цял свят да облека."
"Ако ли аз бях царица, "
казва нейната сестрица,
"целия покръстен свят,
ще гостя със пир богат."
"Ако ли аз бях царица, "
казва третата сестрица,
"то на царя господар,
ще родя юнак във дар."
Щом тя млъкнала в тъмата,
тихо скръцнала вратата.
И дошъл самият цар,
на страната господар.
Зад стобора бил случайно,
разговорът слушал тайно.
Спрял засмян като зора,
при последната сестра,
синеока хубавица.
Казал й: "Бъди царица,
и роди ми син-юнак,
щом септември дойде пак." *

Всяка Коледа от радиото и телевизията ни заливат хиляди призиви за благотворителни кампании. "Пратете SMS за лев и двайдет  ... ". Може би хората пращайки един SMS по коледа успокояват съвестта си, чувствайки се много добри(без да знаят дори каква част от този 1.2лв отиват наистина за хора в нужда).
Много по-добра идея от еднократното даряване според мен са периодичните дарения.
SOS детски селища в България набират постоянни дарители с малки, но редовни суми. Можете да станете дарител, чрез онлайн регистрация и да пращате даренията си чрез epay.bg.
Аз реших да направя излизанията на кръчма с едно по-малко месечно и тези пари да ги дарявам в SOS детски селища. А вие защо не помислите по въпроса? :)

Следващоте, които ще разкажат приказка са Мишел и Пешо.


*"Приказка за цар Салтан, за неговия син - славния и могъщ Гвидон Салтанович и за прекрасната царкиня - лебедица" Александър Пушкин

Мисли относно феминизма и женствеността

disclaimer:Не съм наясно с "академизма в сферата на феминизма", но да си кажа честно не ме и интересува особено, пиша този пост на база, на това, което съм срещала по блоговете.

В началото, когато се появиха разните феминистки блогове ми беше интересно да ги чета имаше общо взето смислени теми и коментари. След това обаче сякаш стана модерно всеки да си кряка нещо в тях, да търси под вола теле, и в коментарите да се цикли едно и също и никой да не приема чуждата гледна точка. На няколко пъти ми е идвало да се набутам между шамарите в някоя безумна дискусия или да напиша пост подобен на този на Pippilota, но в крайна сметка реших, че няма смисъл, просто започнах да им обръщам все по-малко внимание.

Разбира се смислените неща, които се дискутират са супер. Но те не са само и единствено феминистка гледна точка. Например на всеки човек с IQ по-високо от това на листна въшка му е ясно, че историята с "in vivo" е пример за абсолютен дебилизъм и този, който го е казал заслужава да му бъдат откъснати топките и да бъдат сложени за украса на градската елха. (оффтопик: Добре, че няма изгледи да стана диктатор, че наскоро се чудех, дали масовото избиване на идиоти би се смятало за геноцид). Правото на съвместно съжителство/брак на хомосексуалните двойки, също е достойна кауза, която си струва да се защитава, но пак не ми е особено ясно какво общо има с феминизма.

Жените и мъжете са равни пред закона, имат достъп до образование (макар че защо има квоти за мъже и жени в университетите, не ми е особено ясно...някак си равнопоставеността се губи). Жените имат право на избор за кой да се омъжат, могат да направят аборт, ако желаят или да се разведат. Все страхотни неща, които уви не важат за всички жени по света.

Обаче... въпроси от типа "защо няма мъже мажорети"(дискусия, която в някои блогове доби такива абсурдни размери, че думи нямам) - това е все едно мъжете да питат защо няма жени хамали, зидаромазачи или боклукчии(да сте видели отзад на някой от камионите на ДИТЦ да се вози жена и да събира боклука?); обяснения, колко зле влияят барбитата на малките момиченца(вместо да си възпиташ детето както трябва, обвиняваш куклите? LadyVera много хубаво го е написала); някакви думи, които били обидни, за мен варират от смешни до абсурдни. А това което най-много ме хвърля в шах са заяжданията със сексистките шеги.
След като програмистите се хилят на вицове за програмисти(това, че само те си ги разбират е друг въпрос ;-) ), адвокатите се смеят на вицове за адвокати, габровците - на вицове за габровци, защо жените да не се смеят на вицове за жени? Самоиронията е много важно качество за всеки интелигентен човек и според мен е признак на абсолютна комплексарщина да се засягаш от такива вицове.
Аз самата често се шегувам с това, че съм жена-програмист или че съм жена(след един пилинг беше започнала да ми се бели малко кожата - "знаеш ли че се белиш по лицето"; "знам, сменям си кожата" - трябваше май само малко да изсъскам за по-голяма достоверност :) ). Същевременно, изказвания от типа на "Абе ти си бъгнат модел, жена, не мрънкаш и не владееш змийски техники" съм ги приемала за огромни комплименти.
На работа не съм забелязала да има някакво дискриминационно отношение към мен(може да е защото работя в IT-то знам, ли?). Естествено гореспоменатите шеги са част от ежедневната доза простотия, която прави деня по-лек.

Честно казано, доста по-лесно ми е да общувам с мъже отколкото с жени. Жените в по-голям процент от случаите са фалшиви, клюкарстват, сплетничат и съскат (не че и сред мъжете няма такива, но са значително по-малко).

Жените са различни от мъжете в много отношения и аз нямам никакво желание да бъда приравнявана с мъж.(Споделям мнението на Антония)

Това, че някои жени се, чувстват прецакани от "бремето", че трябва да са бременни и раждат, въобще не мисля да го коментирам. И аз не изгарям от радост при мисълта, че ще повръщам, ще заспивам навсякъде, ще ме боли кръста, ще ми се подуят ходилата, ще ми се пишка през 5 минути, няма да мога да пия алкохол и тн. Но в крайна сметка си има и хубави страни на бременността. А и тя е най-лесната част от цялото приключение наречено "майчинство", така че ако една бременност плаши някого, по-добре въобще да няма деца.

А в това, че мъжете приемали жените за сексуални обекти няма нищо странно. Първо защото това е съвсем естествено(справка теория на стълбичката, много интересно и полезно четиво). Второ защото изключително голям процент от жените точно това търсят, те искат да са любовници на някой и той да харчи пари за тях. Имам много близки наблюдения по въпроса, така че не започвайте да ми обяснявате, че такива жени са рядкост.
И освен това на мен ми харесва да ме приемат за сексуално атрактивна.
Харесва ми да съм жена.
Харесва ми да ми правят комплименти и да ме желаят.
Харесва ми и да правя секс за удоволствие, та нали секса е удоволствие. Жените имаме множествен оргазъм, все пак (Някой познава ли нормална жена, на която да не й харесва?)
Харесва ми да се грижа за себе си, да се глезя, харесва ми да се гримирам, харесва ми от време навреме да бъда истински мъфин.
Харесва ми някой да ми отваря вратата (колегите в мусала толкова ме бяха разглезили с това :) ), да ми сипва в чашката, да ме изпраща вечер(за да няма такива сценки), да носи тежките покупки или тежката раница в планината, да ми оправя крушката, да ми държи палтото докато се обличам, да ми плаща сметката (ако има желание и възможност :) ), да ме глези, да ми прави масажи, да ми подарява бонбони, да ме целува по челото, да ме гушка така, че да имам чувството, че абсолютно нищо лошо не може да ми се случи...
...иии пак да спомена - множествени оргазми :-P

Добър човек?

"Паметта на Ваймс му подсказа нещо, което научи още като млад стражник. Ако гледаш стрела откъм острия й връх, ако си паднал в ръцете на някого, надявай се с цялата си душа, че той е зъл. Защото злите хора обичат властта, господството над другите хора, искат да видят как страхът те обзема. Искат да видят как осъзнаваш, че ще умреш. Затова приказват. Злорадстват.

Гледат те как се гърчиш. Ще отложат самия миг на убийството, както някой почитател на пурите отлага насладата от запалването на следващата"

"Моли се да не попаднеш на добър човек - спомни си Ваймс. - Ще те убие, без да продума."

"Въоръжени мъже" - Тери Пратчет

Тази вечер прочетох това и ми се видя толкова просто, че не знам как не ми е хрумнало по-рано. Когато бях малка и гледах някой филм винаги се чудех, защо главния лош в края на филма, винаги отделя толкова време за безсмислени обяснения, а вместо да се лигави не тегли ножа/куршума на добрия.
Аз като един практичен (и явно по тази дефиниция - добър) човек, едва ли бих губила излишно време в глупости :)

Малко научен хумор

С колегите на обяд редовно ходим да ядем в стола на БАН. Много колоритно място(все едно се връщаш 40 години назад във времето), с вкусна и разнообразна храна и не губиш време да чакаш сервитьори.
Миналата седмица по някакъв повод бяха украсили стените с разни забавни шеги научна тематика. Повечето бяха за стохастика и статистика и част от тях не можах да ги схвана, но ето топ 11 на най-добрите (според мен) попадения

11.
Биолозите се мислят за биохимици,
биохимиците - за химици,
химиците - за физикоматематици,
физикоматематиците - за физици,
физиците се мислят за богове,
а Бог вероятно е стохастик.

10.
Инженерите смятат, че уравненията им са апроксимация на реалноста.
Физиците мислят точно обратното,
а на стохастиците не им пука!

9.
In earlier times they had no statistics, and so they had to fallback on lies.

8.
There are lies,
damned lies
and statistics.

7.
"I can prove God statistically"
George Gallup

6.
Песимистът не вижда изход,
оптимистът вижда светлина в края на тунела,
реализтът вижда фарове на влак,
а стохастикът смята, че вероятността това да са трима идиоти, клони към 1.

5.
Най-краткият математически виц: "Нека ε < 0"

4.
Бирата се сервира в бутилки на Клайн

3.
Хайзенберг може да е бил тук?!? *


2.
Синтез между Питагор и Айнщайн
Е = mc² = m(a² + b²)

1.
"Това не е само отрицателна величина,
това е отрицателна величина на квадрат"
Сталин

*това направо ме счупи от смях и ми припомни следния виц:

Полицай спира Хайзенберг.
- Господине, знаете ли с каква скорост карате !? - възкликва офицерът.
- Не, но за сметка на това отлично знам къде се намирам. - невъзмутимо
отвърнал ученият

(:guB xoferiF

?????оооооощаз....онтарбоан ешип им a-xoferif aaa

беше днешния ми отчаян вик за помощ в twitter :)

Този firefox bug при мен се получи по доста интересен начин.
Както се казва - steps to reproduce (win xp/firefox 3.0.4, но май и при други OS/версии се получава):

1. Отваряте maps.google.com и кливате на print -> отваря се нов firefox прозорец и printer прозорец, от който се избира на кой принтер да бъде принтирано нещото.
   
2. Оставятне новоотворените прозорци без да ги пипате. Не натискате ОК, cancel и тн.
3. Връщате се на стария firefox прозорец или си отваряте нов.
4. Пробвате да пишете нещо в address bar-a (или в някое друго поле където може да се пише) -> получава се доста забавно написан на обратно текст

Всъщност, ако човек пише бързо, част от буквите се получават правилно написани, а част наобратно - :) пермиран акат оте

След малко търсене в google нищо не открих някой да е събмитнал подобен бъг, но Канев го намери в сайта на mozilla.
Не че са обяснили защо се получава, просто пише, че се случва текста ви да върви наобратно, ако има отворени print прозорци :)

(На) Изток

Тази седмица един от немските ни колеги беше за няколко дни в София. Офиса ни е в "Изток" и той имаше възможност да се поразходи из квартала. По едно време попитал един от колегите, дали това предградие е като другите или има и по-хубави. Не посмяхме да му кажем, че всъщност "Изток" е от "елитните" квартали в София.
То и без това го шокирахме достатъчно за краткия му престой тук...
Някак си ми е тъжно, че нашите "елитни" квартали, не могат да стъпят и на малкия пръст на гетото в Йена:

P.S. Оказва се, че и И.Е.Станков е имал подобна история.

Spectrum Net Support? Part II

Днес беше (надявам се) краят на драмите с липсващия интернет и Spectrum Net Support-a.
Компенсацията за липсващите дни е, намаляване на сметката, което уви не може да бъде приспаднато (защо?) чрез онлайн плащането през epay. Затова днес е разходих до централния офис, да си платя на касата.
Влизам, казвам си username-a и от кой квартал съм и касиерката ми казва:
"35лв"
//честно казано бях готова да се обзаложа още преди да ми го каже, че няма да бъде взета предвид липсата на интернет докато не я спомена.
"Ами, ние почти седмица нямахме интернет"
//Цъкане по някакви таблици. Смятане на отстъпката с калкулатор(!).
"26лв и 25стотинки"
Платих си.

И все пак не мога да не си задам следните въпроси.
1. Защо не мога да си получа намалението на сметката през ePay, а трябва да си губя обедната почивка да се разкарвам до офис? В крайна сметка целта на плащането онлайн е се пести време, нали?
2. Защо трябва аз да напомням на касиерката, че съм нямала интернет (и защо тя трябва да смята отстъпката с калкулатор)? Колко му е да се добави една формула, която да проверява колко дни потребителят е нямал интернет и да прави сметката автоматично?

Прибрах се в офиса. Отварям си пощата и там откривам следното съобщение:

Здравейте,
Имаме удоволствието да Ви уведомим, че сте включени в програма
за ЛОЯЛНИ потребители на Spectrum Net, която стартира от 20 октомври 2008 г.

Всеки ЛОЯЛЕН потребител на Spectrum Net получава в рамките на един месец
увеличаване на скоростта. При плащане на Вашата стандартна тарифа
(START, HOME или RELOAD), Вие получавате скоростта на съответния по-висок план.
Скоростта се повишава автоматично при настъпване на следващият период в рамките
на един календарен месец.
Тази програма е част от цялостната политика за ЛОЯЛНИ ПОТРЕБИТЕЛИ.

* ЛОЯЛЕН ПОТРЕБИТЕЛ е този, който ни е бил редовен потребител в рамките на 6 месеца назад.
** Промоцията е валидна само за потребителите в гр. София.

Честно казано с удоволствие бих била най-лоялния потребител на Spectrum Net и за още 666 пъти по 6 месеца, стига да знам, че едно обаждане на обикновения support от моя страна ще бъде достатъчно да се реши проблема (а не ка то се случи - обаждането да се налага да бъде на шефа на support-a), да си поддържат скоростите стабилни и високи както досега и следващия пък, ако (когато) се наложи да ме компенсират по някакъв начин за липсата на интернет, те сами да се сетят за това, а да не се налага аз да им напомням.

Факт е че съм наистина доволна от скоростите и обслужването досега (по-скоро до преди 10дни). Още като разбрах за PON започнах да следя дали са стигнали с окабеляването до Стрелбище с намерение веднага щом това стане да подам молба за включване и честно казано ми се иска да забравя простотията от тези 5дни, защото всъщност 5 дни със срязан кабел не струват 9 лв. 5 дни със срязан кабел струват изпуснати срокове(Ели си пресрочи предаването на едно домашно с 2 дни), пропусната комуникация(трябваше да набутвам Канев с роуминг, за да се чуваме поне за малко), куп нерви и телефонни обаждания и други дребни и не чак толкова дребни неудобства и доверие започващо стремително да клони към 0.

По радиото

"В Габрово благотворително ще събират средства за кръчмарския, ох извинете - кърмаческия сектор..."

Spectrum Net Support?

Предисторията:
Преди около година си сменихме интернет доставчика от bgmreja (които няколко пъти подред ни бяха оставили без нет през уикендите) на Spectrum Net. И за около година ползване на услугите им нямах някакви сериозни оплаквания. Спирал е нета най-много за ден и сравнително бързо са реагирали на сигнал за проблеми.
В рамките на последните 3 седмици се случи около 2 дни да нямаме интернет, но не сме се оплаквали сериозно. Обаче...

Началото: Ден 0
В петък следобед Ани ми се обади по телефона "Иве, нямаме нет". Обадих се на съпорта, започнаха стандартните "Мигат ли ви лампичките?", "Рестартирайте си рутера", "Каква грешка ви дава?"... пратих на Ани телефона им, тя да си говори с тях и да изпълнява инструкции. Вечерта още не се бях прибрала, чух се с Ели и тя каза "Още нямаме нет, казаха, че проблема бил при нас"... ми чудно, ама какво правят по въпроса.?! Прибирайки се посред нощ, тръгвам да отключвам вратата виждам, че кабела за интернета, който влиза вкъщи всъщност свършва в нищото и е срязан (не скъсан, а срязан(!)). Звъня на support-a. Обяснявам им, че сме им звъняли днес, че няма интернет и сега виждам, че кабела ни за интернет всъщност е срязан. Те ми отговарят, че днес не успели да пратят екип, но утре ще пратят.

Очакването: Ден 1
Събота - събуждам се по обяд... сняг има, батковци, които да дойдат да сменят кабела - няма. Обаждам се пак. "бля-бля... от вчера нямаме нет... някой ни е срязал кабела...бля-бля". Съпорта: "Имаме много глобални проблеми по трасетата (явно заради падналия сняг). Когато колегите приключат с тях, ще дойдат до вас"; "а днес ли ще е това?" "Да, днес"
3 часа по-късно никой няма... звъня пак.... пак ми обясниха за глобалните проблеми. Обещаха да минат през нас, ако проблема след това още съществувал (АЛОУ...КАБЕЛА МИ Е СРЯЗАН, НЯМА САМ ДА СЕ СМЕНИ, Я!!!). Колегите щели да ми се обадят да се разберем, кога ще има човек вкъщи да минат.
Още 2 часа по-късно.... пак ми обясниха за глобалните проблеми... обещаха да дойдат утре...

Мъка + Ярост: Ден 2
Неделя - събуждам се по обяд сняг има, батковци, които да дойдат да сменят кабела - няма. Обаждам се пак. "бля-бля... от петък нямаме нет... някой ни е срязал кабела... вчера обещахте да дойдете.... бля-бля". Съпорта: "Имаме много глобални проблеми по трасетата, те са с приоритет...бля-бля...."; "А ще дойдете ли днес"; "Ами ще се постараят колегите, няма как да ви обещая, не зависи от мен". Колегите щели да ми се обадят да се разберем, кога ще има човек вкъщи да минат.
След още няколко часа, изненада ... никой не е дошъл... Пак звъня... отново се повтаря същия разговор... обяснения за срязания кабел и отговор - обяснения за глобалните проблеми и обещание че някой ще дойде, евентуално днес... Ръцете ми вече треперят* и искам да скърша нечий врат (уви само Ели ми е под ръка).
Естествено и в неделя никой не дойде.

*Нали знаете "Angry people need hugs... or sharp objects...

Бяс + Временно решение: Ден 3
Понеделник - прехвърлих топката на Ани да се разправя с тях. Тя си е вкъщи, да се разбира с тях кога да минат. Естествено и на нея и обясниха за глобалните проблеми и и обещаха да се обадят, да се разберат, кога ще има някой вкъщи, да минат. Били обещали на Ани, че евентуално ще имаме компенсации за дните, в които сме нямали нет.
И естествено минаха... таратанци...
Добре че Крокодила беше така услужлив да ми даде vivatel цвъчката си, та в понеделник вечер имах бавен нет, колкото за чат и малко браузване.

(междувременно съм получила поне 2 мейла, че трябва да си платя интернета)

Бяс: Ден 4
Днес е Вторник... Искам да извадя нечие сърце С ЛЪЖИЦА! Отново обаждания дали ще дойдат... отново обяснения за глобалните проблеми и обещание да се обадят. Ебати, аз мъж няма толкова време да го чакам да ми се обади. Накрая от сайта на Spectrum Net изрових телефона на някаква централа. Там една любезна какичка ми даде телефона на някакъв шеф на съпорта. Обадих му се обясних му проблема, той обеща да провери и да ми се обади след малко...
Е, този път наистина ми се обадиха. Каза, че екип вече пътува към къщи. За компенсации казаха, че като ида да си платя сметката, касиерката ще провери колко точно дни сме нямали нет и ще ни ги приспаднат. Аз обаче плащам през ePay. През ePay не ставало с компенсациите, трябва на място да ида...

Развръзката:
15 минути по-късно, Ани ми се обади, че вече са дошли и сменят кабела.

Току що получих SMS в който ми съобщават, че услугата ми изтича на 29.11 и да си платя сметката...

UPDATE: А ето Мегалан как процедират с проблемите и компенсациите.

Python - език за истински мъже :)

Канев: да ти напиша ли линкификатора на питоня?
iffi: аа
миии, то исках аз...
ама ако искаш и ти напиши и ще си ги мерим после :P
Канев: е ти така като постави предизвикателството сега трябва да го пиша дълго
iffi: хехе, може да ги мерим по бързодействие (напиши го на асемблер, така ще ме биеш и по двата критерия :P )
Канев: ами тогава трябва на action script да го пиша, защото истинските мъже не свършват бързо, пък :P

-----

вечерта

-----

Канев: искаш ли книгата с оправен речник
iffi: :) как го оправи
Канев: ми по мъжки с питоня
iffi: чакай и аз малко да си поиграя с него ;-)

-----

Половин час след това извърших такава свинска простотия с partition-ите на хаддиска си, че загубих всякакво желание да си играя с питона и ми се искаше единствено да се застрелям...

Gmail Themes

Тази вечер само за няколко минути си отместих погледа от пощата и ХОП - появи се нова цветова схема. Оказва се, че google добавят към gmail нови теми (може да си ги разгледате в Settings->Themes). Има някои, добри попадения, но Terminal-a направо избива рибата

Вечерна разходка

Снощи след редовната бира след курса по Руби реших да се прибера пеша от Торонто до Стрелбище. Половин час преди полунощ, около половин час ходене, тъкмо да ми се проветри главата и до полунощ да съм се прибрала. Увих се с шала(дълъг, ама много дълъг, черен, плетен, мек шал) като нинджа, за да не ми замръзват носа и ушите и тръгнах с бодра крачка надолу по Свети Наум. И така унесена в мисли, пресичайки от време навреме улицата, за да избегна групичките подпийнали младежи вървящи срещу мен, стигнах до Sofia City Center. Извадих си телефона да гледам дали мери правилно крачките(btw от Торонто до вкъщи са около 3466 крачки). Замислих се за една стара история от 1ви курс.

Имаше някакъв купон в 9ти блок и някакъв младеж беше решил че съм му много навита, аз пък бях решила точно обратното, та се изнесох скорострелно от блока и вървейки пеша по пътя от 9ти блок, покрай УНСС към Студентски град(по пътя е едно такова пусто и малко spooky... абе не е гот за разхождащо се само момиче), едно такси ме настигна и предложи да ме закара. Аз му обясних, че нямам пари и ще ходя пеша. Човекът все пак ми предложи да ме закара, аз се съгласих, закара ме до блока. Покани ме да излезем някой път на кафе, аз учтиво отказах и се прибрах.

Стигнах вече входа на Южния парк и на червения светофар, където е спряла някакво лъскаво черно БМВ (за модел, идея си нямам, аз колите ги различавам само по цвят) с един чичко вътре. Пресякох и си продължих към къщи. След 50м БМВ-то не настига, спира до мен и чичкото ми предлага да ме закара вкъщи. Обясних му, че предпочитам да се разходя пеша.
"Пеша, сама по това време? Ама сигурна ли сте, че не искате да ви закарам?"
"Не благодаря, живея на 5мин от тук, ще се прибера пеша"
Попита ме още веднъж, дали съм сигурна и отпраши.

10 минути след това вече си бях вкъщи на топло, с двете съквартирантки и без никакви чичковци с БМВ-та.
Не знам, чичкото може да е имал най-добри намерения наистина само да ме закара до вкъщи. Но честно казано не съм чула на някой мъж да му спират коли с предложения да ги закарат някъде.

В общия случай избягвам да джиткам сама по тъмно по улиците и когато трябва да се прибирам вечер гледам да е или с такси, или някой да ме изпрати. А когато правя такива вечерни разходки, гледам да са по осветени улици. Когато трябва да се размина с групичка хора, предпочитам да премина на отсрещния тротоар, а когато е с 1 човек, гледам да се разминем на максимална дистанция. И естествено, основното правило - не минавам вечер сама през подлези. Това е малко параноично, ама ако сте гледали Irreversible ще ме разберете.

За пореден път се сетих, за една страхотна статия на Longanlon - "Жените не са като нас" и за една история, когато се прибирах веднъж с такси.  
Таксиджита спря до блока и ме пита "искате ли да изчакам да влезете във входа". Аз казах, че няма проблем, входа е ей-тук на 2 крачки и той отговори "абе тя и жена ми все казваше, че няма проблем и сега гледам сам 2 деца". В този момент всичко ми се обърна...

Жените

Днешния icq фън включва един весел дълъг списък с "Качествата на жените".

Интересно ми е жените да споделят колко свои качества са открили в списъка.
За мъжете - приятелките ви кои от качествата притежават? (а вие кои притежавате :-P)
И за тези, които ме познават - колко от изброените според вас се отнасят за мен?
Аз успях да се позная в 30 от тях :-)

Близа приятелка?:-)

Събота в офиса... едно тегаво* такова. Добре че има разни весели неща, които ме разсмиват:

*тук усещам как Канев се хили, защото по принцип имам навика да обяснявам, че такава дума не съществува. Ама в момента просто не се сещам за друга, която така добре да пасва на ситуацията.