понеделник, ноември 05, 2007

Петък вечер

21:00

Заради стачката на Deutsche Banh, влакът който трябваше да е в Йена е 21:21, ще пристигне в 23:44. Мизерия. Май се разболявам. А трябва да чакам почти до полунощ. Отворих си самоучителя по немски и прочетох 4ти урок. Започва да ме втриса. Вчера изпих последния парацетамол, който си носех от България. Днес си купих чисто нова опаковка и май е време да я отворя.

Доспива ми се. Вече е 21:50. Май ще подремна малко. Обличам си пижамата. Навивам си алармата за 22:30. Има трамвай в 23:05, който ще хвана и ще успея да стигна навреме на гарата за да посрещна влака, който трябваше да е пристигнал преди половин час. Яде ми се сладко. Странно. Откакто съм в Германия, много рядко ми се яде сладко. Унасям се.

Телефона звъни . Вдигам в просъница:
„Ало.”
„Защо ми звъня?”

Сънено:
„Ами случайно е било, цъках си нещо.”

Хм, май наистина си цъках нещо... или сънувах, че си цъкам нещо. Започвам да се разсънвам. Спомням си, че сънувах, че ми се яде сладко, даже в съня си мислех да се обадя и да питам „Имаш ли нещо против да нападна лютивите бонбони, които съм купила?”. А дали наистина съм звъннала. Я, в сметката ми са останали само 8 цента... а по-рано вечерта имах 33. Явно наистина съм звъннала. Интересна история... досега никога не ми се е случвало да звъня на някого на сън. Вече нямам пари даже за клипване. Добре че през уикенда говоря безплатно. Ще си купя нов ваучер в понеделник.

Станало е 22:30, време за ставане. Обличам се и тръгвам към спирката. Навън е мокро. Предполагам, че е и студено, но на мен ми е горещо, цялата съм се изпотила заради температурата. Вървя надолу и токчетата ми са единствените, които нарушават тишината. Сядам на една четворна седалка в трамвая. Предстоят ми 20минути път, вместо обичайните 15, тъй като вечер маршрута на трамвая е по-дълъг. Отварям си самоучителя по немски. Срещу мен сядат двама руснаци, на около 18, пият бира и ме гледат любопитно. От следващите спирки се качват още пиещи бира младежи. Чак сега се сетих, че днес е петък вечер и явно са тръгнали на дискотека.

Чувам името на моята спирка и слизам. Поглеждам разписанието на трамваите. Последният е в 00:09. Би трябвало да успеем да го хванем.

По улиците се разкарват разни хора с бутилки в ръце. По-оживено отколкото в неделя през деня. (В неделя през деня по улиците няма жива душа, къде изчезват тези немци, идея си нямам). Имам 15 минути ходене пеша до гарата. Разминавам се с групи весело почерпени младежи.Горещо ми е разкопчавам си якето и си навивам шала на ръката. На един дувар има оставена празна бутилка от водка. На едно кръстовище, под светофара има поставени цветя и запалени свещи. И друг път съм ги забелязвала, но сега, в нощта и с групичките весели младежи наоколо, е някак си по-различно... Телефонът ми звъни. Влакът чака във Ваймар, някакъв друг влак, който закъснявал с 50мин. Ох! Глупави стачки. Вече съм на 5минути от гарата. Става ми хладно. Май температурата ми спада. На гарата пише, че влака ще закъснее 20минути. Точно колкото да изпуснем последния трамвай. Още ми се яде сладко. Взимам си един Snickers от автоматчето за сладки неща на перона и сядам на една пейка. Отварям си самоучителя по немски... хм, gegen не значеше ли „срещу”. Защо ли тук са го превели into? На перона има доста хора, които чакат да се качат на влака, който и аз чакам. Тези до мен обсъждат как някакъв техен приятел идвал на гости в Йена и те му дали за ориентир Intershoptower, а той питал, а нея как ще я намери. Заливаха се от смях, защото кулата се вижда от почти цяла Йена и няма как да се объркаш.

Влака пристига. Брей! Толкова миниатюрен и претъпкан влак не бях виждала тук. 00:04 е. Никакъв шанс да стигнем до спирката на трамвая навреме. Следващия трамвай е чак в 4 сутринта. Нищо, ще хванем такси. Един колега разправяше, че излиза 15 евро до вкъщи. На идване ми се стори, че имаше таксита на другата гара.

Оказва се че таксита на другата гара няма, но до Intershoptower има, както винаги. Тук такситата са чисто нови коли – Mercedes-и, BMW-та, Audi-та. Нямат обярвени тарифи на стъклата, както е в България, затова отварям вратата на първата кола – BMW 7мица и питам колко ще струва до Lobeda Ost. Около 15 евро, отговаря шофьора. Ок, качваме се. Апаратчето е закачено горе, така че не го забелязвам в първия момент, но до колкото мога да преценя, началната такса май е около 2-3 евро и ни таксува около евро на километър, като цифрите се сменят през 10цента, а не като в България, на всяка стотинка. Тъй като не знам номера на улицата, ориентирам шофьора с “hier links” и “hier rechts”. В крайна сметка, сметката е 15.80евро. Хм...май трябваше да му оставим бакшиш... не знам как е практиката тук с бакшишите, но толкова ми се спи, че съвсем изключих. Нищо само още няклко минути и вече съм разпльокана в топлото и удобно легло...

2 коментара:

  1. i zashto obikalqte prez noshta?

    ОтговорИзтриване
  2. Мдааа... аз тези пари ги оставям всеки ден в таксито... Направо ме боли душицата, като знам, че в България толкова струва от София до Варна...

    ОтговорИзтриване