Немския ми задобрява с всеки изминал ден... ето някои от интересните думи, които научих тук:
След като вече гумите не могат да ми се опрат, получих предложение да пробвам това:
Зачетох се в поста на dzver за Принципът 80 - 20 в софтуера, където се споменава Вилфредо Парето и интересните му хрумвания... хрумвания на господин Парето обаче не са единственото интересно нещо.
Това е... Вилфредо Парето: А това е... Христо Ботев:
Познайте на следващите снимки, кой кой е:
:)
Когато гледах клипчето за комунистите и Фаренхайт хич не ми беше до смях. Но на тези двата се смях от сърце:
- Господи, имам проблем!
- Какво има, Ева?
- Ами много съм ти благодарна за всичките блага, които си ми дал, но въпреки това не съм щастлива.
- Защо?
- Самотна съм, Господи.
- Добре, Ева, в такъв случая ще ти създам мъж.
- Мъж? Какво е това?
- Създание, изтъкано от противоречия - той ще лъже, ще мами, ще бъде високомерен и горд. Но ще бъде и много силен, бърз и ще ловува за теб. Ще задоволява твоите физически нужди, но ще се държи много детски, наивно и глуповато, така че винаги ще има нужда от съветите ти.
- Звучи добре - казала радостно Ева - но къде е уловката?
- Ами, ще го създам при едно условие.
- Да?
- Както казах, той ще е много горд и самовлюбен, затова нека го оставим да си мисли, че той е създаден пръв. Това ще бъде нашата малка тайна...казвам ти го като жена на жена...
*source: получено по ICQ
Вчера по повод Blog Action Day, изчетох десетки статии в блоговете, които следя за това кой какво прави за опазването на природата, за Ал Гор и това, че е получил Нaбелова награда за мир и така нататък. Обаче не ми се пишеше и на мен за това колко много промени светогледа ми "Неудобната истина" или за това, че вече си спирам компютъра след работа, спирам си компютъра вкъщи, изгасям светещи напразно крушки, събирам си батериите(които не знам къде да предам и вече ми омръзва да ги трупам на купчинка), не използвам излишни найлонови торбички/сакчета/(така ги наричаме в Габрово... без смях, моля ;-) ), не оставям включени зарядни без да се зарежда телефон на тях, дразнех се, че в Мусала се ползват толкова много пластмасови чашки и си бях донесла стъклена, возя се в градски транспорт и така нататък.
Естествено има и неща, които не правя, макар че знам че е добре да започна: например да си събирам разделно боклука (все още силно се съмнявам, че в България се рециклира), да си купувам енергоспестяващи крушки, да дъвча по-малко дъвки(които доста трудно се разграждат) и още доста неща. Но няма смисъл да навлизам в подробности, който има интерес към опазването на околната среда, може да започне с "Неудобната истина" или просто да пусне един google search по темата и ще намери много подробна информация.
Всъщност това за което искам да разкажа е какво съм видяла от престоя си в Германия.
Тук, най-вече в северните части на Германия, както и навсякъде където е равно и
ветровито има цели полета с Wind Turbines(Ветрени Турбини?!, не знам как се казват на български, аз им викам "онези неща с големите перки") и освен това, може да сключиш договор, да ти бъде доставян ток само от екологично чисти източници.
Има разделно събиране на боклук. Даже има разделно събиране на зелено, кафяво и бяло стъкло(!). Доста любопитно е, че събират металните, пластмасовите (а понякога и картонените) опаковки на едно място... как ли ги разделят после...
Събират обратно бирени, пластмасови бутилки и кенчета. Пъхаш ги в едни машини в супермаркетите, за бирена бутилка ти връщат 8 цента, за пластмасова (без значение малка или голяма) - 25 цента, за кенчетата не знам колко, но до колкото знам е повече отколкото за бирените бутилки. И това си е доста добра стратегия, все пак за 4 бутилки ти връщат 1 евро. Както се изрази един колега "Не че пластмасата им е скъпа, екологията им е скъпа".
И не на последно място, използва се обществен транспорт. Естествено и тук има автомобили. Но съгласете се, че да можеш да изминеш 500 километра за малко повече от 2 часа при това в чист, бърз и удобен влак е супер оферта. Или да стигнеш до работа за 10 минути с градския влак, трамвая или с метрото, вместо да си 1 час в задръстване. Няма да се спирам подробно на добре развитата железница и транспорт сега, защото мисля да напиша отделено пост по темата.
Силно се надявам, че и в България съвсем скоро, ще има грижа за околната среда от по-висши инстанции, защото аз лично бях потресена от изказването на Бойко Борисов по въпроса: “В нашата държава месечната пенсия е около 60 евро. Така че първо трябва да решим собствените си проблеми. Глобалното затопляне е проблем на индустриализираните държави. Те доведоха до появата му. Така че те трябва да го решат!”. Разбира се стана ми тъжно и от реакцията на хора, които познавам и които се съгласиха с него. Но според мен е недопустимо, човек с толкова отговорна длъжност да има такова отношение към околната среда. И не крия, че точно това изказване беше причината отношението ми към Бойко Борисов от леко безразлично да премине в крайна антипатия.
В блога на Сви попаднах на тази и тази задача.
Първата успях да разконспирирам много бързо, но втората доста ме изтормози, даже започнах да си пиша нещата на листче, докато в един момент ми ме озари гениалното й и просто решение. Успех на всички, които се захванат със забавните задачки. А ако втората много ви озори, вижте как се е справил с нея Бил Гейтс ;-)
Много ми хареса статията на Longanlon, на която попаднах вчера. Нямам какво да коментирам по нея, защото смятам, че е написана страхотно. А слава Богу, нямам опит с агресия от мъжка страна към мен. Единствения път, когато имаше тенденция да се случи нещо подобно, беше на един купон и си обрах крушите преди, пияния "мъжкар" да пристъпи към агресивни действия (намеренията за такива бяха очевидни). А иначе, когато се прибирам от някъде дъно винаги предпочитам да помоля някой да ме изпрати, а и през тъмни подлези не минавам (който е гледал Irreversible, ще се досети защо ;-) )
Мили мой Сименс, дойде време да се сбогуваме.
Повече от 2 години бяхме заедно почти всеки ден. Радвам се, че не те смених, когато ти се счупи джойстика, а го залепих с канаконлит. Вярно, че след това на повечето хора им трябваха по 5-6 опита, за да успеят да влязат в менюто, но аз бързо свикнах с малко странно функциониращия залепен джойстик. Когато ти се счупиха чопчетата на батерията, ти сложих хартийка за по-добро уплътнение, защото иначе понякога изгасваше. Имахме и своите забавни моменти, както когато те изпуснах по средата на постановката "Ножица Трепач" на пода в театъра и изчаках до антракта, за да събера, частите ти, бързо намерих апарата, хартийката и задния капак, но ми отне малко време докато открия къде беше избягала батерията. А на хората, които ме питаха какво търся невъзмутимо отговарях "Падна ми батерията(буквално)".
Когато задния ти капак тотално се откачи, залепих него и батерията с изолирбанд (май така се казва), но уви след като започна да ми се налага да те зареждам всеки ден, реших че е дошло времето да се разделим. И тъй като любимата ми марка Siemens Mobile фалира (и след това Benq Siemens), няма как да запазя Siemens традицията.
Представям ти твоя наследник
Вярно, че календара му не е толкова добър колкото твоя - има само една тъпа мелодия, която не може да се смени и е доста трудно да локираш за кои дни точно имаш задачи(защото датите просто са леко bold-нати), освен това няма инфрачервен порт, на контактите не може да им сетваш ICQ номер и не може да си сетваш меню shortcuts на бутоните от 1 до 9, както можеше при тебе, часовника може да се показва само цифров, а на мен аналогов ми харесваше повече, също така софтуера, който върви с него е доста тъп, безполезен и само прецаква компютъра, но повечето от тези недостатъци мога да ги преглътна, а за тези които не мога, съм намерила заобиколно решение. Намерих си нормален софтуер (браво на хората, които са го написали, някой ден като имам кредитна карта и PayPal акаунт, ще им направя дарение), с който мога да синхронизирам календара и да си backup-вам sms-и те и каквото друго искам, а и има удобно shotcuts menu, което мога да customize-вам с най-важните за мен функции.
Освен това няма как да не отчетем и нещата, с които той те превъзхожда:
Но не се натъжавай, драги ми Сименс, раздялата ще стане постепенно, тъй като си купих и немска предплатена карта, така че сега и за двама ви ще има по една карта, а и няма да бъдеш напълно пенсиониран, докато не намеря начин да прехвърля важната информация от теб на другия телефон. Може би ще потърся някой който има infrared port на лаптопа си или ще си купя infrared adapter за моя компютър. Но така или иначе това едва ли ще стане в близките седмици.
Надявам се да си доволен от наследника, който съм ти избрала, въпреки че има гореизброените недостатъци, смятам че ще се разбирам добре с него и last but not least, едва ли някога батерията ми ще падне пак буквално, просто защото задния капак е адски труден за отваряне.
Следвам идеята на Пешо и публикувам моите 10 неща, които съм правила и предполагам, че повечето хора не са правили :)
1. Влизала съм в контейнер, за да си извадя едни важни тетрадки по математика, които мама беше изхвърлила.
2. Качвала съм се на седалков лифт посред люта зима.. сняг, гаден вятър... замръзнаха ми ушичките и краката, и всичко... имах чувството че никога няма да сляза от лифта. (ето тази снимка е от когато вече бях слязла)
3. Пътувала съм на автостоп.
4. Изкачвала съм връх Шипка пеша (тръгване от Габрово)
5. Къпала съм се гола в морето посред нощ.
6. Карала съм Москвич и Лада.
7. Изпускала съм си телефона в тоалетната.
8. Спала съм 4 часа за 3 денонощия.
9. Спала съм с 8 души на 3съединени легла в студентски град (бяхме като наденички на скара), както и с 4 души на едно легло.
10. Провесвала съм си краката от Паметника на Шипка.
В блога на Пешо, видях линк към един теста
По какъв мъж бихте си паднали?Ето и не много изненадващия (поне за мен) резултат: |
 | Ще си паднете по geek (хм, какъв е българската дума за geek? За тези които не знаят какво е: представете си типичен програмист: гледат малко отнесено понякога, използват куп странни думи и съкращения, в много от случаите изглеждат малко странно и в общия случай са били отличници в училище... абе... geek-ове ;-) ). Ако търсите любов, прекарвайте повече време учейки в библиотеката. За вас няма нищо по-привлеекателно от интелигентността, срамежливостта (е на това не държа чак толкова) и това човека да е мил; бъдещата ви любов може да има четири очи и нулеви социални умения, но ще компенсира тези недостатъци с ум и сърце. |
В неделя решихме да си направим разходка до Лайпцих*. За провинциите наоколо може да се ползва билет през уикенда, за 1 ден за 5 човека, който струва 26 евро. Така че за 5 евро на човек може да се разхождаш из 3те съседни области(ама им забравих имената *поглежда засрамено*), което на фона на безумните цени на билетите за влак си е направо чудесно. Кофтито на тези евтини билети е, че естествено могат да се ползват само евтините влакове и пътуването ни отне 2-3 часа с 2 прекачвания, вместо стандартния 1 час.
Времето беше супер, но Лайпцих беше малко поумрял (все пак в неделя в Германия почти всичко е затворено). И въпреки, че нямахме предварителен план какво ще разглеждаме, успяхме да си намерим карта със забележителностите и да разгледаме няколко интересни места.
Основното, което ме впечатли са Лайпцихската кула (май си падам по високи кули) и монумента на "Битката на народите" (на немски се казва Völkerschlachtdenkmal - който успее да го прочете правилно, получава лукче от мен ;-) , на англйиски си има по-нормално име - Monument of the Battle of the Nations).
*(чете се с "х" накрая, защото на немски, когато думата завършва на "ig", то се чете "их")
Кулата,
(не съм сигурна, че е правилно на български на небостъргачите да им викам кули, но надявам се няма да се сърдите :) )
когато е била построена е била част от университета на Лийпцих. И като цял е по-висока от тази на Intershop, обаче ако се смятат височините като като се включват и антените - тази на Intreshop бие с с няколко метра. Гледката от върха и също е страхотна:
На върха имаше и машинка за правене на медальони от 5 центови монети, ама някой идиот беше пъхнал една песета и машинката се беше повредила :(
за Монумента,
на "Битката на народите" (1813 година срещу Наполеон)
мога да кажа, освен че е красив, величествен, огромен, има страхотна гледка от върха, и това че има МНОГО МНОГО МНОГО стълби. Във вътрешността има огромни статуи и крипта.
От там до върха може да се покатериш до върха. Има междинна тераса на височина 68м (това зеленото със скеле, което в момента се реконструира) и покрив на височина 91м. Познайте как се стига до там?! По едно вито стълбище, което преди терасата е широко може би метър и 20, а от терасата до върха стълбите са широки по-малко от метър. Клаустрофобично! Издраскани стени, тясна вита стълба и сумрак. И се катериш в продължение... ами не знам на колко минути, ама в един момент ти се завива свят от въртене. На 2 места има пейка, да седнеш да си починеш.
Ето тук една уморена Ива, облегната на скелето на междинната тераса:
А това е изгледа от самата тераса:
Други общи впечатления от Лайпцих
Тоалетните и дискриминацията:
Това е цената на тоалетните на гарата в Лайпцих. Освен че цената за едно изпишкване е 1.10 евро(2.20лв), забележете, че ако пишкаш в писуар, цената е "само" 0.60 евро. Не съм питала дали щяха да ме пуснат да пишкам в писуар, ама така или иначе такива имаше само в мъжката тоалетна (което е напълно нормално), а там нямаше как да се промъкнеш незабелязано. Каквото и да си говорим това разделение е доста дискриминиращо :(
Фонтаните
В центъра има красиви фонтани и готини пейки, на които може да се припичаш на слънце (въпреки че германците ме гледаха малко странно)
Всички снимки от Лайпцих съм качила ето тук
Вчера имаше годишен тийм билдинг на Интершоп. Някъде около 3 следобед ни поведоха към един спортен комплекс на около 15мин пеша от кулата (в Йена май всичко е на 15мин, с трамвай или пеша от Интершоп кулата :) )
Спортния комплекс разполагаше с игрища за плажен и нормален волейбол, футбол, тенис на маса и тн. А спортовете между, които можеше да избираме (освен пиене на бира и ядене на хлебчета с вурстчета), бяха волейбол, футбол, тенис на маса(единия от китайците, които се обучават с нас, се класира 2ри) и някаква игра, която не бях чувала преди, но тук е доспа популярна - Боул (или Буул, или Боол, не знам как се пише). Играта се състои в следното. 2 отбора имат по 4 метални топки. По-слабия отбор хвърля в началото една шарена топка и след това всеки се опитва да хвърли неговата топка, така че да е най-близо до шарената топка. Като имаш право да удряш чуждите топки и шарената топка....абе общо взето мързелива игра без много движение, подходяща за пиещите бира.
Аз се включих във волейбола, който се играеше на игрището за плажен волейбол(защото другото имаше локвички от дъжда от предния ден), та успях да се опесача качествено. На волейболното игрище бях втрещена, когато един типичен германец - рус, синеок, бял, леко оплешивяващ - ме заговори на перфектен български. Оказа се, че е учил в България 3 години (май от 1988 до 1991) в МЕИ-то в София.
След спортните занимания, стана адски студено и всички се заметнаха с якета и пиейки бира/вино се събраха да си говорят.
Оказа се, че имаше около 10 човека дошли от Франкфурт за събитието. След края на всички спортни събития имаше награди за победителите в тях - грамоти и чанти за лаптоп с логото на "Intershop".
Вече си имам чанта за лаптоп (много е готина между другото).... остава само лаптоп да си купя... :-)
Сега следва още малко спам с Йенски снимки :)
Вече малко повече от 2 дни съм в Йена и най-после имам свободно време, общи впечатления и last but not least - кирилица :)
Тъй като не съм имала все още време да се разхождам из самата Йена засега мога да споделя как върви обучението и каква е гледката от JenTower :)
Немската клавиатура
Има и градинки на покривите на блоковете:
Публикации
