четвъртък, март 13, 2008

Сонети

Не съм особен фен на поезията. Общо взето харесвам Атанас Далчев и сонетите на Шекспир (и приказките на Пушкин, но те не са съвсем поезия :-) ).
Тази вечер си купих сонетите на Шекспир. Луксозно издание, джобен формат със златисти страници и текстовете в оригинал и в превод от Валери Петров на всеки две съседни страници.



Не съм чела всички сонети на Шекспир, но от тези които познавам, любим ми е X-ти. Затова и реших да разгледам оригиналния текст. За пръв път се сблъсквам с шекспировия английски и редове от рода на:

Grant, if thou wilt, thou art beloved of many
извикват в главата ми едно голямо WTF?!
Канев сподели знанията си по архаичен английски с мен и ми обясни, че
thou wilt = you will (ед. ч.)
thou art = you are (ед. ч.)
thee = you (отново, само че в различен падеж)

И така, мисля да наблегна на прекрасния превод на български и междувременно да се забавлявам със архаичния английски. (Ето тук може да видите X-ти сонет в оригинал и обяснен на нормален, съвременен английски)

9 коментара:

  1. Валери Петров rulz! Никакви други преводи!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Това ми напомня как като ученичка попаднах на една стихосбирка на Франсоа Вийон във френския център. Прибрах се вкъщи, отворих и се шашнах - ама това френски ли е? Няма ударения, съвсем различни окончания... Седнах и след ден-два мислене успях да "разкодирам" кое в правописа как се е променило в съвременния френски и общо взето прочетох стихосбирката. Никога не съм се осмелявала да похващам Шекспир на оригиналния му английски обаче.

    ОтговорИзтриване
  3. По принцип и аз съм фен на преводите на Валери Петров, но специално за I сонет съм склонна да споря дали неговия превод е по-добрия. Ще напиша сега този, който знам наизуст, а ти го сравни с този в книжката (харесвам повече този на, защото го разбирам по-добре или пък защото сме го анализирали в училищния драмсъстав и сме загрявали гласовете си с него всеки път... не знам)Ето го:

    Желаем цвят от свежите цветя,
    за да живее вечно Красотата.
    И нека вехне розата, но тя,
    оставя свой наследник на земята.

    А ти, пленен от свойта красота,
    отдавйки й всеки жизнен сок,
    богатството превръщаш в нищета -
    свой собствен враг безмилостно жесток.

    Ти, с който този свят е надарен,
    в нетрайното на пролетта съперник,
    погребал в пъпка бъдещия ден,
    еднакво си прахосник и скъперник.


    От жажда за живот на смърт предаваш,
    това, което само предвещаваш.
    Не се сещам на кого е превода, сирурно е на Асен Разцветников, но не гарантирам, а иначе - предпочитам Шекспир в оригинал - има върху какво да се мисли :)

    ОтговорИзтриване
  4. @kajimidatikaja, в момента книжката не е при мен, но довечера ще сравня двата превода и ще споделя кой повече ми допада :-)

    ОтговорИзтриване
  5. thou - ти, thee - те (аз ТЕ чакам - в падеж). Защо прибягваш до такива сложни обяснения като има прост превод хехе.

    ОтговорИзтриване
  6. И аз много ги обичам, отдавна имам една малка книжка със сонети, макар и не луксозно издание!

    ОтговорИзтриване
  7. Чакам мнение :)Кой ти хареса повече?

    ОтговорИзтриване
  8. Анонимен23 март, 2009 14:17

    Мисля,че превода на последния,154-ия сонет /един от най-любимите ми /е по-добър в превод от В.Свинтила

    ОтговорИзтриване