Великденски приключения с вируси

Моят Великден тази година не беше изпълнен с много положителни мисли, а по-скоро с нагласата "мамка им на вирусите и на техните майки".
На компютъра в Габрово докато сестра ми ми показваше някакви снимки, забелязах, че до повечето от тях стоят папки със същото име като името на .jpg файловете. Като я попитах какви са тя съвсем невъзмутимо отвърна, че това е някакъв вирус и освен това спомена, че след всеки рестарт на компютъра се налага да си преинсталира bsplayer-a, ако иска да гледа нещо. След като приключихме с разглеждането пуснах един Avast! да сканира и изненада, семейството доста дълго време си беше отглеждало ето този красавец, който беше успял да се развихри в пълната си прелест. В първия сканиран 1GB от харда бяха намерени над 700 заразени файла... де що имаше .exe беше заразено, а и не само... някои от файловете изтрих, някои, ако ги бях изтрила щеше да бъде фатално, някои се опитах да преместя под карантина, но започваше да лъже, че няма място на харда (а място имаше предоволно много). Нервите ми не издържаха повече сканиране и го спрях, помолих сестра си да направи списък на нещата, за които се ползва компютъра и друг - на нещата, които иска да бъдат спасени.
Купихме едно кило CD-та и DVD-та и ми хрумна гениалната идея за експеримент, а именно, дали вкъщи ще успеят да се справят с Ubuntu. Свалих последното Ubuntu (Hardy Heron - кой им измисля имената?) и започнах да издирвам все пак някаква инсталация на XP, ако се окаже, че нещо с Ubuntu-то не е в ред или хората вкъщи се размрънкат, че не могат да се справят с него. Споделих със семейството намеренията си да им сложа нова операционна система и след въпроси от рода на "това някакъв вид windows ли е?" и "а някои друг по света ползва ли я?" се съгласиха без протести.
Backup-нах по-важните неща(backup-a ме преследва в последно време), и реших да пусна live cd-то на ubuntu, да видя дали ще има някакви проблеми. Всичко тръгна по мед и масло. Стартирах отново XP-то с намерението да спася част и от музиката, но уви... стигнах до startup екрана, след това до desktop-a и...никаква реакция... след още няколко рестарта, нямаше резултат... теглих му една &^%$#@&^$#%^$ и пуснах инсталацията на Ubuntu.
Всичко беше наред до момента, в който се оказа, че уж съм настроила internet connection-a, но интернет нямаше. Имах ping до default gareway-a, но само до там. По този повод се убедих в способностите на истисния админ да диктува команди посред нощ. Не знам защо след всяко рестартиране на обаче настройките за defaul gateway-a изчезваха. Не знам и по каква причина е един момент спряха да изчезват след рестартиране...
Освен това се наложи да сложа Firefox 2, защото Firefox 3 beta 5 (който си вървеше с Ubuntu-то) не поддържа любимите addon-и. Също така се наложи да махна съответния Firefox 3, защото след като вече бях настроила addon-ите и го включих да видя дали случайно няма да работят повечето от тях, оказа се, че не само не работеха, а и спряха да работят и след като пуснах Firefox 2. След това трябваше да затрия профила и да ги инсталирам и настройвам наново.
Тъй като нямах много време да обяснявам как се работи с Ubuntu, сложих на desktop-a линкове към skype, dc++, firefox, audacious и мястото където се предполага, че ще стои музиката и останалите неща. Настроих vnc server и изхвърчах да си гоня автобуса за София.
По време на пътуването имаше няколко обаждания с въпроси от рода на "како, защо не са ми анимирани смайлитата в skype", "како, как се сменя background-а" и "како, къде е папката program files. Ако някоя програма ме пита къде да я инсталирам, какво да кажа".
В крайна сметка на първите 2 въпроса сама успя да си намери отговора, което ме радва. И засега се налага само минимална помощ от моя страна през vnc.
Интересно е дали, и в кой момент, ще си поискат пак windows-a...